Решение № 7490 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2015 г.

Решение № 7490 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ против решение № 676/20.11.2015 г. по адм. дело № 703/2015 г. по описа на Административен съд - П. с което е отменена негова заповед № РД-01-1259/13.08.2015 г. Касаторът в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения в тази насока. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Ц. В. А. -Ч., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-01-1259/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на АСП с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 2, чл. 91, ал. 1, чл. 92, ал. 1, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е наложил дисциплинарно наказание "порицание" на Ц. Ч. - главен експерт в Р. - П.. Наказанието е наложено за неизпълнение на служебните й задължения в качеството й на директор на Р. -П. за координация и контрол върху дейността на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за спазване на разпоредбите на чл. 104, от СК, вр. чл. 26, ал. 5 от ППЗЗДет. И разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба № РД-07.-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване във вр. с чл. 87, ал. 2 от СК. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и материалноправните разпоредби, но при допуснато съществено нарушение на процедурата по неговото издаване. Решението е правилно. Основният спорен въпрос по делото пред първоинстанционния съд, респ. предмет на съдебна проверка пред настоящата инстанция е, дали е спазено императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съобразно което дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства и дали това задължение е спазено. Неоснователни са твърденията на касатора, че изискването на чл. 93 от ЗДСл е спазено. Видно от текста на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. задължението за изслушване на държавния служител пада именно върху органа по назначаването, а не върху помощния орган по дисциплинарно разследване. Видно от същия текст органът по назначаването следва не просто да приобщи дадените обяснения от служителя, но и да ги оцени и обсъди. Това е така, защото липсата на оценка и излагането на мотиви от страна на органа-издател по отношение на твърденията на адресата на административния акт биха били пряко нарушение на принципа на истинност, прогласен с чл. 7 от АПК съобразно който на преценка в административното производство подлежат всички факти и доводи от значение за случая - не само становището на органа-издател, но и на адресата като страна в административното производство. Това обстоятелство е и нарушение на принципа на равенство, съобразно който заинтересованите лица в административния процес имат равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси. Вярно е, че в административната преписка има разписка от държавната служителка, че е изслушана, но не става ясно от кого и тези обяснения не са обсъдени също. Дисциплинарно - наказващият орган е делегирал правомощието за изслушване на други служители със заповед, а според ЗДСл. дисциплинарноотговорното лице следва да бъде изслушано от дисциплинарнонаказващия орган и той да обсъди обясненията му, за което липсват доказателства по преписката, а тежестта на доказване пада върху административния орган. Бланкетният текст в издадената заповед "Установените обстоятелства се потвърдиха и от обясненията на г-жа А. ..." не кореспондират със задължението на административния орган сам да оцени наличните в преписката подробни писмени обяснения, в които се съдържат множество доводи, необсъдени в заповедта. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност да бъдат присъдени разноски в полза на касатора. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Предвид изложените правни изводи на настоящата инстанция, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да бъде осъдена Агенция за социално подпомагане да заплати на Ц. В. А. -Ч. сумата 600 /шестстотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение