Решение № 2398 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13500/2012 г.

Решение № 2398 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13500/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пазарджик против решение № 468 от 3.10.2012 г., постановено по адм. дело № 589/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение № Ж-66-1 от 3.07.2012 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответната страна - Лора Христова Иванова от гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител Христо Начев Иванов, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено решение № Ж-66-1 от 3.07.2012 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № Д-12-999-06-00037493 от 16.05.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане на Лора Христова Иванова, на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, тъй като същата е нарушила предписания режим. Съдът е изпратил преписката на РУСО гр. Пазарджик, като е задължил съответните длъжностни лица в 14-дневен срок от получаването да се произнесат по заявлението на Лора Христова Иванова за изплащане на обезщетение по болничен лист № 166 от 20.02.2012 г. За да постанови решение в този смисъл административният съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправни норми, което е основание за отмяната му съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Според съда в конкретния случай не е осъществен фактическия състав по чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на Лора Христова Иванова, ответник в касационното производство, е издаден болничен лист № 166 от 20.02.2012 г. от д-р Руска Врагова, гр. Панагюрище с диагноза: рутинно послеродово наблюдение по причина майчинство. Болничният лист е издаден за 42 дни при домашен режим за периода от 26.01.2012 г. до 7.03.2012 г. От удостоверение за раждане № 146-2012-005336 от 10.02.2012 г. се установява, че Лора Иванова е родила детето си на 26.01.2012 г. в Сиатъл, щат Вашингтон, САЩ. По делото е безспорно установено също, че Лора Иванова е била осигурявана за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск е имала повече от 6 месеца като осигурена за този риск. На 27.02.2012 г. в РУСО гр. Пазарджик е представен посоченият болничен лист с искане за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане на Лора Христова Иванова. Изплащането на обезщетението е отказано от административния орган на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, като е прието, че е нарушен режимът, предписан от здравните органи. Посочено е, че според болничния лист Лора Иванова е родила на 26.01.2012 г., а от събраните в административното производство документи е видно, че същата е с високорискова бременност и пребивава в САЩ, поради което не е изпълнила предписания в болничния лист домашен режим на лечение, който следва да бъде осъществен само на постоянния адрес на лицето, а именно - гр. Панагюрище, ул. "Иван Бобеков" № 9, както е записано в издадения болничен лист. При безспорно установената фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. В чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Неправилно е прието от административния орган, че Лора Иванова е нарушила предписания режим по болничния лист № 166 от 20.02.2012 г., тъй като по време на неработоспособността й, удостоверена с този болничен лист, не е пребивавала на постоянния си адрес, посочен в него. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО не е предвидено изискване лицето, на което е издаден болничен лист с предписан домашен режим да пребивава на постоянния си адрес. Режимът на лечение, който се предписва е съобразен със здравословното състояние на лицето и с необходимостта от провеждане на съответно лечение и възстановяване на работоспособността му. Когато се касае до временна неработоспособност поради бременност и раждане предписаният домашен режим има за цел да осигури на жената, която е родила дете да възстанови работоспособността си, както и да полага през този период необходимите грижи за детето си. За постигането на тази цел е без всякакво значение дали лицето пребивава на постоянния си адрес. Спазването на домашен режим е възможно на който и да е друг адрес, като е достатъчно лицето да се възстановява в домашни условия. Становището на административните органи, че спазването на домашния режим на лечение може да бъде осъществено само на постоянния адрес на лицето, не намира нормативна опора, а освен това не е оправдан от житейска гледна точка, особено когато се касае за временна неработоспособност поради бременност и раждане. Освен това следва да се отбележи, че в случая болничният лист е издаден при условията на чл. 48 от Наредбата за медицинската експертиза - за раждане, станало в чужбина. Поради това че болничният лист не е оспорен, той е задължителен за всички лица, органи и организации, съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето. Този болничен лист удостоверява временна неработоспособност поради бременност и раждане, която от своя страна е една от предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО. Раждането в чужбина не е предвидено като основание, което изключва изплащането на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО. Такова основание не може да бъде изведено и по тълкувателен път, тъй като не следва нито от текста на посочената разпоредба, нито от разпоредбите на чл. 46 КСО, които предвиждат основанията, при които на осигуреното лице не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност. Както вече се посочи раждането в чужбина и пребиваването на майката в чужбина след раждането през периода, за който е издаден болничния лист по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата за медицинската експертиза - за 42 дни непосредствено след раждането, не представляват нарушение на режима, предписан от здравните органи по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,