Решение № 6217 от 12.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите Варна срещу Решение 1531 от 22.11.2022 г. на Административен съд - Варна по адм. дело 1826/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дирекцията срещу отказ рег. 02.50-6 от 13.07.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление за верификация на разходи в размер на 1 004,47 лв. по искане за окончателно плащане 8 от 10.05.2022 г. на Регионална дирекция по горите Варна.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отмени административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е отказ рег. 02.50-6 от 13.07.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление за верификация на разходи в размер на 1 004,47 лв. по искане за окончателно плащане 8 от 10.05.2022 г. на Регионална дирекция по горите Варна по проект Подобряване на специализираните знания и умения на служителите в Регионална дирекция по горите Варна, финансиран по Оперативна програма Добро управление по процедура BG05SFOP001-2.019 Специализирани обучения за териториалната администрация.

В сумата от 1 004,47 лв. са включени две групи разходи:

1. Първата група са преки разходи за настаняване и изхранване в размер на 936,14 лв. по фактура 0000000798 от 10.09.2021 г., издадена от Еврика 3М ЕООД, за проведено през периода 09-10.09.2021 г. в гр. Варна обучение на тема Работа с GPS устройства. В обучението са взели участие 18 служители. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). Отказът е мотивиран, че процесните разходи за настаняване и изхранване са предоставени от лице, което не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност, регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, за услуги, попадащи в т. 69 и 70 във връзка с т. 60 (дефиниция за туроператор), т. 62 (туристически агент) и т. 67 (дефиниция за туристически пакет) от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТ. За част от разходите в размер на 96 лв. с ДДС, извършени за настаняване (с включена закуска), допълнително са изложени мотиви, че са в нарушение и на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната, тъй като са разходвани за командироване на осем лица, за които не са представени доказателства, че мястото им на работа е различно от гр. Варна.

1. Втората група са непреки разходи в размер на 68,33 лв. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 4 от административен договор BG05SFOP001-2.019-0040. Мотивиран е, че е налице превишение на максималния допустим размер на единната ставка, изчислен като процент върху допустимите преки разходи.

Съдът е отхвърлил жалбата с мотиви, че изводът на административният орган за недопустимост на разходите съответства на събраните по делото доказателства и е обоснован при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

По делото не се спори, че преките разходи в размер на 936,14 лв. са извършени за заплащане на възнаграждение на Еврика 3М ЕООД за настаняване и изхранване на участниците в проведено през периода 09-10.09.2021 г. в гр. Варна обучение на тема Работа с GPS устройства. Доставчикът на посочените услуги е определен за изпълнител въз основа на проведена обществена поръчка с предмет организиране и провеждане на седем двудневни специализирани обучения. Съгласно техническата спецификация за всяко обучение изпълнителят ще осигури оборудвана зала за провеждане на теоретичната част от обученията, 4 кафе-паузи и кетъринг за участниците, храна (1 вечеря, 2 обяда), настаняване на участниците, транспорт на участниците в обученията, материали и лектори. Относно мястото на изпълнение на поръчката е посочено, че е извън населеното място по месторабота.

При възлагане на обществената поръчка бенефициерът не е предвидил като критерий за подбор наличието на регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Предвид предмета на поръчката ръководителят на УО приема, че изпълнението на поръчката от лице без такава регистрация е основание за отказ за верификация на разходите за настаняване и изхранване по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ, т.е. административният орган мотивира извода си за недопустимост на разходите с констатация за нарушение на правилата за избор на изпълнител на обществената поръчка. Дали при изготвянето на документацията и избора на изпълнител възложителят е бил длъжен да съобрази императивното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност по чл. 61, ал. 2 ЗТ е въпрос, който е относим при проверката на процедурата по възлагане на поръчката, а не при проверката на документирането и отчитането на разходите във връзка с изпълнението на вече възложената поръчка. Следователно соченото от административния орган фактическо основание е относимо към етапа на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, а не към етапа на изпълнението на договора, с който поръчката е възложена. По горните съображения изводът на административния орган и съда за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ е в противоречие с материалния закон.

Относно допълнително изложените от органа мотиви за недопустимост на част от разходите поради нарушение и на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната касационната инстанция приема, че в тази част мотивите на органа не съдържат ясно и пълно описание на фактическо основание за отказа. Относно разходите от 96 лв. е посочено само, че са извършени за настаняване на осем лица, за които не са представени доказателства, че мястото им на работа е различно от гр. Варна. За тези осем лица обаче в административния акт не се съдържат данни относно самоличността им и заеманите от тях длъжности. Този порок при мотивиране на акта препятства съдът да извърши проверка относно приложението на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната.

Административният акт е незаконосъобразен и в частта на отказа за сумата от 68,33 лв. непреки разходи, тъй като размерът на допустимите непреки разходи се изчислява като пропорционална част от допустимите преки разходи. От незаконосъобразността на отказа за верификация на част от преките разходи следва извод за незаконосъобразност и на отказа за верификация на съответстващата им част непреки разходи.

В заключение касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на отказа и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне по процесните разходи в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.

С оглед на изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение