Решение № 5383 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу Решение 40/29.11.2022 г., постановено по адм.д. 528/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено Решение рег. 32-250480/04.08.2021 г. към Митническа декларация MRN 21BG002002045539R3 от 26.02.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва изводите на съда, че пробите от стоките са взети некоректно, както и че в изследваните проби категорично се установяват животински мазнини. Във връзка с естеството на внесената стока касаторът посочва, че тя е декларирана като отработено масло за технически цели с код по ТАРИК 1518009590 и ставка на митото за трети страни 2,00 %, нетно тегло 105 080 кг и обща фактурна стойност 112 435,60 щ.д. Пробите от стоката били взети от сървейска организация, определена от вносителя, и протоколът за вземането им бил подписан без възражения от дружеството. Изследването им в Централната митническа лаборатория показало, че стоката е смес от растителни мазнини и масла и техните фракции с различен ботанически произход, поради което с отмененото решение стоката била класирана по ТАРИК код 1518009990 със ставка на митото за трети страни 7,7 %, в резултат на което са били определени допълнителните задължения. Предвид това касаторът твърди, че заключенията на вещите лица в съдебното производство противоречат на останалите доказателства и излага подробни съображения, че стоката е съдържала само растителни мазнини и масла. Крайният извод на съда бил формиран въз основа на тези заключения и бил неправилен, поради което касаторът моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което решението на митническия орган да бъде потвърдено, или в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в производството, Астра Биоплант АД гр. Сливо поле, [ЕИК], оспорва касационната жалба, като твърди, че придружаващите вноса документи съдържат достатъчно информация за произхода и състава на внесената стока, и по-точно, че съставът на стоката не е 100 % растителен, а съдържа и животински субстанции. Намира за правилен извода на съда, че в производството пред административния орган не е била положена дължимата грижа и не са били събрани доказателства относно действителния състав на стоката, което е попречило да се установи реалният процент на холестерола. Въпреки това този процент е бил толкова висок, че със сигурност доказва съдържание на животински мазнини в стоката. Предвид това намира решението на административния съд за правилно, моли да бъде оставено в сила, претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че съдът обосновано е приел, че административният орган не е успял да докаже предпоставките за прилагане на друг код по ТАРИК, различен от декларирания. Предвид това пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните в първоинстанционното производство доказателства, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.02.2021 г. Астра Биоплант АД подало Митническа декларация MRN 21BG002002045539R3/26.02.2021 г., с която декларирало за режим допускане за свободно обращение стока, описана като Отработено масло за технически цели, с деклариран код по КН 1518009590. Декларираният код по КН съответства на Негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции. С Решение рег. 32-250480 от 04.08.2021 г. към Митническа декларация MRN 21BG002002045539R3 от 26.02.2021 г., Директорът на ТД Митница Варна в Агенция Митници, на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, параграф 1, чл. 85, параграф 1, чл. 101, параграф 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, коригирал посочената митническа декларация в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 15180095 е разпоредил той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото от 2 % на 7,7 %, и са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мито (А00) в размер на 10 358,27 лева и ДДС (В00) в размер на 2 071,66 лева, ведно с лихвата за забава върху тях. От правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен материално, териториално и по степен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 101, параграф 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013. Във връзка с това е отбелязал, че решението е издадено служебно от митническите органи и компетентността за издаването му съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците е на директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, и той е оправомощен съгласно националното законодателство по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочил е, че решението е издадено в надлежна писмена форма и съдържа мотиви с правните основания и фактическите обстоятелства за издаването му. Установил е допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно реда и начина на вземане на проба от стоката и лабораторния й анализ. Съдът е цитирал приложимите разпоредби на чл. 189 и чл. 190 от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. чл. 238чл. 242 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и стандарти EN ISO 5555 Animal and vegetables fats and oils. Sampling (Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба) и БДС EN ISO 5555 Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба. Обосновал се е с тях, за да приеме, че предвид естеството на контейнера, в който е транспортирана стоката, е необходимо вземане на последователни проби, които да бъдат смесени за получаване на представителни проби, но количеството не следва да е по-малко от 5 л. Общото количество на стоката от четири контейнера според протокола за вземане на проба било 0,5 л, а при вземането на пробите стоката не била подгрята и била с по-твърда консистенция. Според съда това компрометирало представителността на пробата, взета на 07.03.2021 г., при ниски температури на околната среда. Освен това съдът е приел, че отговорността за вземането на проби е за митническите органи, които могат да изискат пробите да се вземат от декларатора или от експерт, но под техен надзор, съобразно приложимите за митническите учреждения правила. Според протокола за вземане на пробите обаче при вземането не присъствал митнически служител, а подписите на посочения за представител на дружеството не били изпълнени от него. Предвид тези обстоятелства съдът е приел, че нарушенията при вземане на пробата дискредитират нейната представителност по отношение на внесената стока и това е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Съдът е посочил още, че дори и пробата да се приеме за представителна, нарушения са били допуснати и при изследването й в Централната митническа лаборатория, при което е приложен метод, за който лабораторията не е акредитирана и коректността на получените данни не може да бъде потвърдена. Така съдът е приел, че тези процесуални нарушения са препятствали възможността за формиране на законосъобразен извод за обективните характеристики на стоката и по-конкретно дали в нея са налице или липсват животински мазнини, и съответно са се отразили върху нейното тарифно класиране. Съдът е приел още, че тарифното класиране на стоките по правило следва да се извършва въз основа на техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите, а предназначението е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Според общите разпоредби към глава 15 на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и общите разпоредби към глава 15 от Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕС маслата за технически цели и маслата, предназначени за производство на продукти за хранене на животни са обхванати от едни и същи подпозиции. Обстоятелството, че стоката е внесена, за да бъде използвана като суровина за производство на биодизел, за каквото вносителят има разрешително, имало значение само ако стоката не може да бъде класирана въз основа единствено на обективните си характеристики и качества, което било възможно в случая. Съдът се е позовал на заключението на вещо лице по приетата съдебна икономическо-техническа експертиза, според което само по мастно-киселинния състав, използван от Централната митническа лаборатория като решаващ критерий, не можело да се установи дали в стоката има само растителни или растителни и животински мазнини. За тази цел вещото лице извършило анализ на стероловото съдържание на пробата, при който било установено количество холестерол, надхвърлящо максимума от 7 % от общото стеролово съдържание за растителните проби. Това доказвало, че в пробата има присъствие на животински мазнини. Съдът е коментирал и представените при декларирането търговски документи, като е приел, че посочените тях код по ХС 15180095 и описание използвано готварско олио (изцяло с растителен произход) не противоречат на декларирания в митническата декларация код, тъй като произходът се отнася до съдържанието на стоката преди нейната употреба за приготвяне на храна, но не и след употребата, изразяваща се в кулинарна обработка на храна в професионални кухни. Според вещото лице, при кулинарната обработка на животинска храна, в растителното олио навлизат животински мазнини и така стоката добива смесен характер, тоест представлява смес от растителни масла и животински мазнини. Кодът на стоката като отпадък по Регламент (ЕО) 1013/2006 - 20 01 25 и В3065 в съпътстващите стоката документи я идентифицира като Хранителни масла и мазнини, отпадъци от ядивни мазнини и масла от животински или растителен произход (например пържилни масла и мазнини). Съдът е приел, че според правилото за класиране на стоката по буква Б) от Обяснителните бележки в позиция 1518 към ХС Негодни за консумация смеси или препарати от животински, растителни или микробни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде, тази позиция включва .използваните масла от пържене, съдържащи например рапично масло, соево масло и малко количество животинска мазнина., тоест няма изискване за определено съотношение между животинската мазнина и растителните масла, за да се приеме, че смесеният продукт се класира под декларирания от жалбоподателя код. Предвид установеното съдържание на холестерол в пробата, което е почти шест пъти над максималното процентно съдържание на холестерола от общото стеролно съдържание на растителните масла, съдът е приел, че стоката е била класирана правилно под декларирания код по КН 15180095, тъй като съдържа и животинска мазнина. Съдът е цитирал и решения за обвързваща тарифна информация, по които идентични като описание стоки са приети за стоки с код по КН 15180095. Посочил е още, че правило 3, буква а) от Общите правила за тълкуване на КН не води до различен извод, тъй като декларираната позиция най-специфично описва стоката, освен това в обжалваното решение митническият орган не се е позовал на това правило. С подробни мотиви относно тълкуването и прилагането на митническите правила, административният съд е приел, че административният орган не е доказал, че декларираната стока е била смес само от растителни мазнини и масла, както се твърди в решението му, и следователно, че неправилно е била класирана в код по КН 1518009990 със ставка на митото за трети страни 7,7 %. По тези съображения, съдът е приел обжалваното решение за незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на фактическите предпоставки за неговото издаване и в несъответствие с материалния закон. Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Изводите на съда за процесуални нарушения в административното производство, опорочили вземането на пробите, са правилни и в съответствие с приложимите норми. След като органът носи тежестта за доказване на действителното съдържание на внесената стока, той не може да се позовава на обстоятелството, че пробите са взети от сървейска организация без възражения от вносителя, за да твърди, че те са представителни. Въпреки това, решаващите мотиви на съда се отнасят до съдържанието на внесената стока. За да приеме, че не е доказано твърдяното от административния орган съдържание на стоката от само растителни масла и мазнини, съдът правилно се е позовал на заключението на съдебната експертиза, че мастно-киселинният състав, изследван от митническата лаборатория, не е определящ за изключване на наличието на животински мазнини, тъй като същите мастни киселини се съдържат и в растителните, и в животинските мазнини. Предвид това, заключението на вещото лице в съдебното производство, основано на анализ на стеролното съдържание на пробата, правилно е ценено и възприето от съда. След като в съдебното производство е оборено твърдението на административния орган за изцяло растителен състав на изследваната проба, обоснован се явява и крайният извод на съда, че във внесената стока се съдържат и животински мазнини, което изключва класирането й в твърдяната от органа позиция по КН. Доколкото при касационната проверка не се установяват твърдените в жалбата пороци на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания и доказан размер от 2 500 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение