Решение № 11292 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4861/2010 г.

Решение № 11292 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4861/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ-24-София" ЕООД, гр. София, адв. Дориан Димитров - пълномощник на дружеството срещу решение № 138/11.01.2010 г. по адм. д. № 6017/2009 г. по описа на Административен съд София град, 10с-в, I отд. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/ не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 138/11.01.2010 г. по адм. д. № 6017/2009 г., Административен съд София град /АССГ/, 10 състав е отхвърлил жалбата на "ДКЦ-24-София" ЕООД, гр. София срещу Заповед № РД-13-661/17.07.2009 г. на директора на СЗОК, с която е наложена санкция финансова неустойка в размер на 1575 лв. за констатирани нарушения по чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД от 2006 г. Съдебният акт, предмет на касационен контрол, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания. Правилно съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, изразяващи се в липсата на реквизити на медицинския протокол, с който са констатирани нарушенията. Медицинският протокол съдържа констатации за извършени нарушения, обективирани в т. 1, 2, 3 и 4 от същия. В съответствие с медицинския протокол са и констатираните нарушения, съдържащи се в оспорваната заповед за прилагане на санкции. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят липсата на конкретно посочените в съвместния и медицинския протокол позиции от оборудването на лечебното заведение, с оглед на което наложената по чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" от НРД от 2006 г. санкция на дружеството се явява законосъобразна. Не са представени доказателства, които да опровергаят и констатациите на медицинския протокол, касаещи т. 2 от обжалваната заповед. Правилно съдът е приел за установено, че лечебното заведение не е извършило задължителната диспансеризация, на подлежащи на диспансеризация лица по пакети "нервни болести", "ендокринология и болести на отмяната" и "акушерство и гинекология", както и задължителни профилактични прегледи по програма "майчино здравеопазване", съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и действащите разпоредби на НРД от 2006 г., приложение № 7 и № 9 към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД от 2006 г. лекарят специалист е следвало да информира ЗЗОЛ с диагнози, подлежащи на диспансерно наблюдение, че заболяванията им подлежат на диспансеризация и им да предложи такава, което обстоятелство е следвало да се удостовери в амбулаторния лист. По този начин се предоставя възможност на пациента да прецени и съответно да удостовери с изрично волеизявление в амбулаторния лист желанието си или нежеланието си да бъде диспансеризиран. В този смисъл правилен е изводът на административния орган и на съда, че лечебното заведение не е изпълнило задължението по чл. 7, ал. 2 от ИД и чл. 26, т. 2 от НРД, което от своя страна представлява нарушение по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД за 2006 г. Относно констатираните нарушения, касаещи неизвършване на задължителни профилактични прегледи по програма "майчино здравеопазване" по делото е установено, че на 7 бременни жени не са извършени в пълен обем задължителни медицински дейности и изследвания съобразно срока на бременността им. Представените амбулаторни листа са доказателства в тази насока. Видно от приложение № 7 към решение № РД-УС-04-12/27.12.2007 г. и към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. неизвършените дейности са задължителни. Ето защо се явява правилен извода на съда, че неизпълнението на обема на медицинските дейности и изследвания от страна на съответните лекари е неизпълнение на задължението на лечебното заведение по чл. 7, т. 2 от ИД и на чл. 26, т. 2 от НРД от 2006 г. и представлява нарушение, изразяващо се в несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. В тази връзка санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. правилно е била наложена. От казаното става ясно, че изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните по делото доказателства и в тази връзка липсват процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е установил правилно фактите и е приложил правилно материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в решението липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,