Решение № 8295 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 626/2009 г.

Решение № 8295 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 626/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 44 от ЗАП, във връзка с чл. 33 и сл. от ЗВАС и § 4 ал. I от ПЗР на АПК и във връзка с чл. 79, ал. I от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по жалба на Александър Димитров Гиздов от гр. София, против Решение от 17.05.2008 г., постановено по адм. д. № 2387/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Е състав, отхвърлящо оспорването на Заповед № 2005005572/25.04.2005 г., издадена от Началника на Дирекция Национална служба "Полиция" Направление "Български документи за самоличност", с която на основание чл. 76, т. 3 ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно ограничение за издаване на паспорт или заместващи го документи и тяхното отнемане", със срок от 25.04.05 г. до отпадане на основанието. Жалбоподателят, чрез процесуален представител по пълномощие адв. Петрова от АК - София, в съдебно заседание поддържа оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С жалбата е въведен и довод, че атакуваният акт е постановен при непълнота на доказателствата, което компрометирало фактическите изводи на съда. Настоява се за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, който да събере доказателства относно пазарната стойност на притежаваното от касатора лично имущество. В жалбата е формулирано и алтернативно искане - след отмяна на обжалваното решение, спорът да бъде решен по същество от касационната съдебна инстанция, като бъде отменена първоначално оспорената заповед. Ответникът по касация - Началникът на НС "Полиция" - Направление "Български документи за самоличност" (сега Дирекция "БДС" към "ГДДОП", МВР), чрез процесуален представител главен юрисконсулт Пламена Недялкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В писмени бележки по делото поддържа законосъобразност на оспорения административен акт, поради което моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Предлага атакуваното решение на СГС да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването срещу Заповед № 2005005572/25.04.05 г. на ответния едноличен административен орган, СГС е приел, че индивидуалният административен акт - предмет на съдебния контрол, е съответен на установените по делото факти и закона. Извел е крайния решаващ извод от установените правнозначими факти, попълващи състава на приложеното основание по чл. 76, т. 3 ЗБДС, а именно - касаторът има парични задължения в големи размери (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР ЗБДС) към българско физическо лице, установени по съдебен ред и не е представил надлежно обезпечение, нито доказателства за наличие на лично имущество, покриващо задължението от 26 649.75 лева - главница, ведно със законната лихва от 29.10.2004 г. и неолихвяема сума от 529.75 лева. При тези обстоятелства е преценил за законосъобразен оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. I ЗБДС. Правилно е осъществен съдебния контрол, съобразно нормата на чл. 41, ал. III от отменения ЗАП, но приложим по силата на § 4, ал. I от ПЗР АПК, като по отношение на конкретния спорен предмет - установено ли е в производството пред СГС наличие на лично имущество от касатора, покриващо задължението му, съдът е формирал правилен извод, като е приел, че доказателствената тежест относно този факт се носи от жалбоподателя и последният не е провел необходимото пълно доказване, което осуетява изграждането на положителен извод относно неговото осъществяване. Съдът е приел, че издателя на акта е разполагал с предоставена му от закона оперативна самостоятелност и е спазил изискванията за законосъобразност, включително за съответствие на обжалвания акт с целта на закона. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както са установени от инстанцията по същество. Правилен е извода на решаващата съдебна инстанция, че публичното право на органа да наложи принудителната административна мярка, обезпечаваща удовлетворяването на кредитора на касационния жалбоподател, е упражнено законосъобразно. Размерът на съдебно установеното вземане и липсата на надлежно обезпечение на дълга, съставляват основание по смисъла на чл. 76, т. 3 ЗБДС за прилагане на визираното в закона ограничение на правото на свободно придвижване на длъжника. Видно от приложените документи в административната преписка, преценени в контекста на нормативните задължения на ответния орган, правото на адресата на защита в досъдебната фаза на производството, не е било нарушено. Отделно от това, жалбоподателят е имал възможност да удостовери имотното си състояние или да представи обезпечение, което не е направил пред съдебната инстанция по фактите. Последната, след прецизен анализ на доказателствения материал е установила вярно релевантните за спора факти и правилно ги е подвела в хипотезата на приложимия материален закон. Изложени са самостоятелни и логически последователни мотиви относно твърдението на жалбоподателя (поддържано и пред настоящата инстанция), че представения нотариален акт № 167, том I, дело № 168/25.07.03 г. на нотариус с рег. № 448 на НК и район на действие - РС гр. Радомир, достатъчно убедително установявал съставомерното обстоятелство по чл. 76, т. 3 ЗБДС, а именно - наличие на лично имущество, достатъчно да покрие съдебно установеното му задължение. Самото твърдение е противоречиво, тъй като приобретател по удостоверената в НА сделка е съпругата на касатора, т. е. имуществото не е лично, а е придобито при условията на законовата презумпция на чл. 19, ал. III от СК - бездялова съпружеска имуществена общност. Отделно от това - самият обект на придобивната сделка е с неголяма стойност, тъй като представлява "вилна сграда", построена на етаж и полуетаж, с дървена конструкция и обща застроена площ от 50 кв. м., изградена в поземлен имот, който е общинска собственост. Изводът от така удостоверените с НА обстоятелства е, че като суперфициарен собственик, в режим на СИО, касаторът притежава вещни права върху сграда с обща площ от 50 кв. м., изградена от дървена конструкция в чужд поземлен имот, което сочи на неголяма стойност на това му имуществено право. Обективно е изключено горните категорични факти да бъдат обсъдени като източник на висока пазарна цена на въпросната вилна сграда, като съвсем отделно от това е нужно да се прецени реалната ликвидност на притежаваната 1/2 ид. ч. от жалбоподателя, при прекратяване на СИО с действията по изпълнителното дело. Ето защо е без правно значение оплакването му, че разчитайки на общите познания на решаващия съдебен състав за пазарните цени на недвижимите имоти, не е поискал изслушването на съдебно-ценова експертиза, което довело до неблагоприятното за него решение на СГС. Още повече, че съдът е обсъдил в мотивите си факта, че данъчната оценка на въпросната вилна сграда, към момента не нейното придобиване от съпругата му е възлизала на 417.70 лева, а реално платената цена е от 500.00 лева, което води до извод, че двете оценки са близки по своята стойност, тъй като е малко износването на сградата, намираща се в с. Горна Диканя, Община гр. Радомир. В горния ред на разсъждения, настоящият състав на Пето отделение на ВАС, споделя напълно изводите на СГС не просто за недоказаност, а за липса на установено лично и секвестируемо имущество у касатора, което да е в състояние да покрие дълга, установен в частта му на безспорната главница и направените съдебни разноски, като пълният му размер, включващ и изтеклата законна лихва за периода 29.10.04 г. до постановяването на обжалвания акт на 17.05.08 г., е значително по-висок. Съгласно чл. 220 АПК, който не влиза в противоречие с приложимите норми на чл. 38 и чл. 39 от ЗВАС, е въведена забрана за нови фактически установявания от касационната съдебна инстанция. Твърдението на касатора, че делото е било решено от първоинстанционния съд при непълнота на доказателствата, дори да се приеме за вярно не може да опровергае извода, че тази непълнота е резултат от проявеното от самия него процесуално бездействие. Отделно от това, непълнотата на доказателствата не е и не може да бъде касационно основание, което изключва възможността да бъде поправяна посредством отмяна на законосъобразното съдебно решение на СГС, щом не се дължи на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Точно обратното следва от материалите по делото, видно от които е, че то е разглеждано в 5 отделни открити съдебни заседания, като на жалбоподателя двукратно е указвано и давана възможност да установи семейно-гражданското си състояние и имущественото такова. В резултат на проявените усилия от страна на съда, касаторът е представил удостоверението за граждански брак и коментирания по-горе нотариален акт, като дори не е поискал установяването на пазарната стойност на притежаваните от него и семейството му имущества с допустими доказателствени средства. А доказването на този релевантен факт е възложено от закона в негова тежест, тъй като ползва защитната му теза и след като не го е направил, то правилно първоинстанционният съд е приел, че са несъмнено установени фактическото и правното основание по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, поради което е отхвърлил тяхното оспорване. Съобразявайки горните допълнителни аргументи, настоящият съдебен състав счита, че мотивите на СГС, АО, III-Е състав, обосновали отхвърлителния решаващ извод, следва да бъдат споделени изцяло и не се налага тяхното преповтаряне. Предвид изложеното, съставът приема, че обжалваното решение подлежи на потвърждаване, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, Пето отделение