Решение № 4472 от 26.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалия кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 година чрез експерт с юридическа правоспособност Димитров срещу решение 1150/21.09.2022 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. 1687/2022 година, с което е отменено негово решение рег. 1095-0002-5/27.08.2021 година за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че сумата от 19 540 лева представлявала допустими разходи по проекта до момента на издаване на акта за определяне на финансова корекция. Пълният размер на допустимите разходи по проекта към този момент още бил неизвестен. В т.2 от административния акт било посочено, че за нарушенията по т.1 от диспозитива на акта се определяли финансови корекции по няколко точки от Приложение 1 на Наредбата за посочване на нередности поради установените множество нарушения. За посочените в т.3 нарушения се определяла една финансова корекция в т.4 от административния акт. Това предполагало две отделни финансови корекции за нарушенията по т.1 и по т.3 от административния акт. В тази насока изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за неяснота на административния акт. Мотивната част на административния акт обсъждала подробно всяко нарушение. Предвид множеството нарушения; отстраняването на участник, който не следвало да бъде отстраняван и класирането на такъв, който е следвало да бъде отстранен, нямало възможност за мотивиране на по-нисък от приложените процентни показатели корекция. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "Пал ойл" ООД срещу Решение BG05M90P001-1.095-0002/5 от 27.08.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, Пайл ойл ООД, чрез адв. Влахова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на "Пал ойл" ООД срещу Решение BG05M90P001-1.095-0002/5 от 27.08.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. за определяне на финансова корекция.

За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът не съответства на законовите изисквания на чл. 59, ал. 2, т.3, 4 и 5 от АПК. Според съда, в разпоредителната част на решението няма индивидуализация на адресата на наложената финансова корекция. От текста на акта не ставало ясно дали сумата от 19 540 лв. представлява размера на допустимите разходи или е размера на финансовата корекция. Нито в мотивите на решението, нито в неговата разпоредителна част имало данни за допустимите разходи по договор BG05М9ОР001-1.095-0002-С01-Su-01/10.05.2021 г., за да може по този начин да се изясни волята на ръководителя на УО на ОПРЧР. От съдържанието на разпоредителната част на решението не ставало ясно дали административният орган е взел решение да определи една финансова корекция за всички установени нарушения тези по приложение 1 на Наредбата, изброени в т. 1 от разпоредителната част на решението и тези по приложение 2 на същия подзаконов нормативен акт, изброени в т. 3 или посочената обща финансова корекция в т.2 от разпореждането се отнася само за изброените нарушения в т.1, които представлявали нередности по приложение 1 на Наредбата, а за установените и изброени в т. 3 нарушения нередности по приложение 2 на Наредбата, е определена друга обща финансова корекция. Първото назовано от ответника нарушение по чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/2016 г. - поставени от възложителя минимални изисквания, които не са съобразени със стойността и предмета на възлагане, с обема и сложността на дейностите не съответствало на нередността по т. 11 б. г от Приложение 1 на Наредбата, тъй като не били изложени мотиви защо органът приема да е създадена ситуация, при която само един кандидат/участник би могъл да представи оферта и това не може да бъде обосновано от спецификата на конкретната поръчка.Твърдяното второ нарушение по чл. 3, ал.18 от ПМС 160/2016 г. се изразявало според органа в липса на точни указания за определяне на оценката по всеки показател на методиката за оценка, включително за относителната тежест, но описанието му от фактическа страна не било привързано с конкретен извод в насока дали установеното нарушение следвало да се счита за неспазване на критериите за възлагане или като използване на допълнителни такива, предвид формулировката на т. 15 ,б. а от Приложение 1 на Наредбата. И в частта за третото нарушение липсвали мотиви в коя хипотеза на т. 15 , б. а от Приложение 1 на Наредбата попада. Неяснота относно нарушението и правната квалификация на нередността съществувала и в частта досежно четвъртото нарушение. В административния акт липсвали и мотиви защо определеният процентен показател корекция за нередността по чл.70, ал.1, т.5 от ЗУСЕФСУ бил 25%.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

Касационната инстанция приема за правилен крайният извод на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт при следните изводи от правна страна:

Оспореният пред административния съд акт е с правна квалификация чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), като с него се определя финансова корекция.

Верен е изводът на първоинстанционния съд, че диспозитивът на акта не съдържа неговия адресат.

Конструкцията на административния акт, от друга страна, в действителност не дава възможност да бъде разчетена ясно волята на административния орган:

Последователността на изложението на мотивите на административния акт обхваща констатирани факти в рамките на шест констатации (изписани като Констатация 1, Констатация 2, Констатация 3, Констатация 4, Констатация 5, Констатация 6), след всяка от които е привързана като нарушена конкретна правна норма от приложимото Постановление 160 на Министерски съвет от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160/2016). По този начин формално, в мотивната част на административния акт са направени изводи за шест нарушения, както следва: По Констатация 1 за нарушение на чл. 3, ал. 14 от Постановление 160 на Министерски съвет от 1.07.2016 г. във връзка с чл. 50, ал. 1 и чл.51, ал.3 и ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.); По Констатация 2 за нарушение на чл. 3, ал. 18 от Постановление 160 на Министерски съвет от 1.07.2016 г. във връзка с чл. 50, ал. 1 и чл.53, ал.3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.); По Констатация 3 за нарушение на чл.7, ал.2 от ПМС 160/2016 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ; По Констатация 4 за нарушение на чл.7, ал.5 от ПМС 160/2016 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ; По Констатация 5 за нарушение на чл. 8, ал.1, ал.4 и ал. 5 от ПМС 160/2016 във връзка с чл. 50, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление; По Констатация 6 за нарушение на чл. 8, ал.2 и ал.3 от ПМС 160/2016 във връзка с чл. 50, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Диспозитивната част на административния акт разделя нарушенията и ги установява в две групи по точки по т.1 и т.3, като по този начин определя две групи нередности по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ и по чл.70, ал.1, т.5 от същия нормативен акт. За тези две групи нередности се определят финансови корекции както следва: По т.1 за нередностите по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ е определена обща финансова корекция в размер на 25% върху допустимите средства от ЕФСУ по засегнатия договор; По т.3 за нередностите по чл.70, ал.1, т.5 от ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите средства от ЕФСУ по засегнатия договор.

Използваната от органа конструкция на административния акт е в нарушение на разпоредбите на ЗУСЕФСУ при следните съображения от правна страна:

1.В частта за нередностите по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, органът, нито в мотивите, нито в диспозитива на административния акт е привързал всяко от установените нарушения по т.1 (съответно на чл. 3, ал. 14 от ПМС 160/2016 година по Констатация 1; на чл. 3, ал. 18 от ПМС 160/2016 по Констатация 2; на чл. 8, ал.1, ал.4 и ал. 5 от ПМС 160/2016 по Констатация 5 и на чл. 8, ал.2 и ал.3 от ПМС 160/2016 по Констатация 6) към хипотеза на нередност съгласно подзаконовия нормативен акт по чл.70, ал.2 ЗУСЕФСУ, която същите осъществяват. Такова привързване е направено от съда в рамките на съдебния акт, но това е недопустимо, тъй като съдът осъществява единствено контрол за законосъобразност върху административния акт, а не замества изпълнително-разпоредителната дейност на органа. Ако се твърди формално привързване от органа чрез отнасяне на съответните арабските цифри по т.1 към тези по т.2, твърдението е невярно, доколкото липсва съвпадение между броя на нарушенията и броя на нередностите (четири нарушения по т.1, на които съответстват три квалификации на нередности от Приложение 1 на Наредбата по т.2 от диспозитива на акта).

1. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че липсват мотиви по какъв начин изписаните нарушения осъществяват нередностите, за които е определена финансова корекция. Неотносимо към проблема е възражението на касатора за мотивиране на всяко от нарушенията.

По аргумент от чл.70, ал.1 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на лимитативно изброени десет основания, осъществяващи хипотези на нередности. Финансова корекция се определя за нередности, а не за нарушения на ПМС 160/2016 година.

В хипотеза на чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет и това в процесния казус е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Основание за определяне на финансова корекция са нередностите посочени в хипотезите на сочената Наредба, а нарушенията на ПМС 160/2016 година представляват единствено елемент от фактическия състав на нередностите. В случая липсва обосновка за всеки от елементите от фактическия състав на всяка нередност, за която е определена ФК.

С акта с правна квалификация чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ се определя финансова корекция по основание и размер, а не се установяват нарушения на ПМС 160/2016 година (т.1 и т.3 от диспозитива на акта). Ето защо, диспозитивът на административния акт с посочена правна квалификация, чл.73, ал.1 ЗУСЕФСУ, трябва ясно да разписва броя и размера на определените финансови корекции, както и правната квалификация на нередностите, за които те се определят. Нарушенията са само елемент от фактическия състав на нередностите и се установяват в мотивите на административния акт, като същият следва ясно да изразява волята на органа досежно всяка нередност в насока чрез какво нарушение е осъществена. Голяма част от квалификациите на нередностите съдържат няколко хипотези. В тежест на административният орган е да мотивира осъществената хипотеза на нередността като привърже същата с конкретно нарушение, чрез което тя е осъществена като елемент от фактическия й състав. Такова мотивиране в случая не е осъществено.

Формално в диспозитива на акта, т.2 и т.4, са изброени квалификации на нередности от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, и от Приложение 2 към чл.2, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт, без мотивиране на осъществената хипотеза на нередността и без превързването/изпълването й със съответното конкретно нарушение от фактическа и правна страна, елемент от фактическия състав на нередността.

1. В частта за групата нередности по чл.70, ал.1, т.5 от ЗУСЕФСУ също липсват мотиви за осъществен фактически състав на нередността. Формално с диспозитив на административния акт са изброени три установени нарушения, спрямо които е приложена една ФК в размер от 25%. В хипотеза на оперативна самостоятелност, не е мотивиран и приложения процентен показател корекция за тази нередност.

Предвид гореизложеното, правилен като краен резултат е изводът на административния съд за незаконосъоразност на административния акт поради липса на ясно изразена воля и немотивираност на същия.

Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски за касационна инстанция.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд