Решение № 13588 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2009 г.

Решение № 13588 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Началника на Столична РДНСК, против решение на Софийски градски съд, III-то "Е" отделение, по адм. дело № 3894/2005 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ДИ 23-471/18.11.2005 г., със забрана ползването на "Офис - промяна предназначението на партерен апартамент", находящ се в жилищна сграда, УПИ ХI-11, кв. 427, м. "Центъра", с административен адрес в гр. София, ул. "Патриарх Евтимий" № 15, собственост на "ЖС Груп" ООД. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Тодорова, която моли да се отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно - законът предвижда извършването на подобни преустройства въз основа на разрешение за строеж, за издаването на което се изисква проект, становище на инженер-конструктор, както и нотариално заверено съгласие на всички непосредствени съседи. В случай, че с преустройството не се предвижда извършване на СМР, въз основа на разрешение за строеж се предприемат действия по въвеждане на строежа в експлоатация от съответния компетентен орган. В случая, както е установила районната администрация, нито едно от тези действия не е било предприето до момента на констатиране на незаконосъобразното ползване. Представянето на декларациите едва в хода на съдебното производство, не узаконява извършените вече действия. Ответната по касационната жалба страна - Велислав Симеонов Георгиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - "Ж С Груп" ООД, се представлява от управителя на дружеството Галина Кабенкова и адв. Алипиева, които оспорват жалбата и с доводи за нейната неоснователност, претендират отхвърлянето й. Правилни и обосновани, в съответствие с доказателствата по делото се считат изводите на съда, че няма извършени строително-монтажни работи на обекта и само е променено предназначението и жилището ще се ползва не за живеене, а за офис. Посочва се, че съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, изслушал е СТЕ и правилно е приложил материалния закон, като е издал съответния съдебен акт. Имотът в сегашния му вид е придобит и се ползва като офис от 1994 г., съобразно приложения нотариален акт. Сега са поставени изисквания съобразно изменението на закона през 2003 г., но промяната на закона не е към датата нито на придобиване на имота, нито към датата на смяната на предназначението през 1991 г. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Видно от съдържанието на КП № АГ 94 В 53/19.10.2005 г. при проверка на място от контролните органи в процесните помещения не е констатирано извършване на СМР. Горното се потвърждава и от заключението на назначената за целите на съдебното производство СТЕ, като в него допълнително се уточнява, че се касае само за промяна на предназначението на помещенията от жилищни в офис помещения. Приложените по делото нотариално заверени декларации обаче сочат на извода, че последното отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 3 ЗУТ. Застъпвайки тази теза, решаващия съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е основателна. За да отмени заповедта, СГС е приел, че заповед за забрана на ползването се издава по чл. 178, ал. 5 ЗУТ, при наличие на безспорно установено ползване на строеж, неприет по установения ред и на името на собственика, който е оторизиран по чл. 177 ЗУТ да задвижи приемането на същия. В хода на съдебното дирене в случая не е установено да са извършвани преустройства и други видове строителни работи в обекта, които евентуално да подлежат на приемане, затова и, след като няма законова забрана да се промени ползването на апартамента - вместо за живеене, в офис, не са налице условията по ал. 5 на чл. 178 ЗУТ. В заповедта не е посочена като нарушена нормата на чл. 38, ал. 3 ЗУТ, поради което и съдът не е събирал доказателства в тази насока, но представените нотариално заверени декларации за съгласие на непосредствените съседи са достатъчни. Решението е неправилно. Без основание и надлежни за това доказателства се твърди, че през 1991 г. е извършена промяна в предназначението от предишния собственик на имота, като са спазени всички действащи тогава правни норми. На първо място, видно от приобщения по делото нотариален акт е закупен апартамент, а не офис. Освен това, законосъобразността на даден административен акт се преценява към датата на издаването му, а промяна на предназначението е налице и само при различен от предвидения начин на ползване - и без да се извършват строителни и монтажни работи, съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ. Последната норма гласи: "Промяна на предназначението" на обект, или на част от него, е промяната от един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В приложение № 2, таблица 3, от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се съдържа класификатор на обекти в сградите, с изчерпателно изброяване на същите и съответстващите им кодове. Класификаторът борави с понятието "самостоятелни обекти в сгради" и като такива са посочени: с код 500 жилище, апартамент, с код 510 - ателие за творческа дейност и пр. Определянето на отделен идентификационен код също налага извода, че в случая е налице "промяна на предназначението " на процесното партерно жилище по смисъла на чл. 178, ал. 4, вр. с § 5, т. 41 ДР на ЗУТ, тъй офисът, устроен в него, представлява самостоятелен обект в жилищната сграда, т. е, с разполагането му в жилището, последното е променило определения с класификатора код 500, в предвидения код 660 за него, без да е спазен изискуемия се разрешителен режим. На практика начинът на ползването на предвидения за живеене апартамент като офис, не се и отрича, а след настъпването на законодателна промяна, собственикът е следвало да се съобрази с нея. Мярката е с временен характер и след отстраняването на пречките, следва да се поиска свалянето на забраната. Като резултат на изложеното, неправилна е преценката, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон - като я е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,