Решение № 7509 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2025 г.
ВАССедмо отделение08.07.2025 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 11044 от 28.10.2024 г. по адм. дело 1129/2023 г. на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, гр. Варна, бул. Осми приморски полк" 43 да заплати на Е. Н. В., гр. Варна, [улица], [номер] разноски по делото в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Община Варна, гр. Варна, бул. Осми приморски полк" 43 да заплати на А. М. П., гр. София, [улица], разноски по делото в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Община Варна, гр. Варна, бул. Осми приморски полк" 43 да заплати на Медицински център за специализирана извънболнична помощ Асклепий ООД, гр. Плевен, ул. Георги Кочев 63, ап. 3, разноски по делото в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Варна срещу Решение 11044 от 28.10.2024 г. по адм. дело 1129/2023 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение 1247-4 на Общински съвет - Варна, прието на заседание 34 от 11.05.2023 г., с което е одобрен окончателен проект за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна (ГПОД), ведно с графична част схема на район Приморски и чертежи със знаковото стопанство 100.4, 101.1, 101.2, 101.3, 101.4, 102.1, 102.2, 102.3, 102.4, 105.2 и 106.1, в частта на чертежи 100.4, 101.4 и 102.3. Касационният жалбоподател кметът на Община Варна, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно - неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди, че чл. 15 от Наредба 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (Наредба 1/2001 г. - отм.) изрично възлага на кмета на общината да одобрява окончателния проект за ГПОД към 11.05.2023 г. и преценката за компетентност на органа, издал обжалвания акт, следва да се съобрази с тези норми. Според касатора в случая, въз основа на приложимите към датата на обжалваното решение разпоредби от специалния Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и от Наредба 1/2001 г., компетентен да одобри окончателния проект за актуализация на ГПОД не е Общинският съвет, а кметът на Общината. Сочи, че именно този акт създава правни последици, съответно обосновава правен интерес за заинтересованите да го оспорват, а не оспореното в настоящото производство решение на Общинския съвет, което е част от административното производство, доколкото в Наредба 1/2021 г. има изискване за контрол от негова страна, преди одобряване на актуализация на ГПОД. Обосновава извод, че само по себе си решението не създава права и задължения, поради което то не е от категорията актове, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Прави искане съдът да обезсили, алтернативно да отмени обжалваното решение. Постъпила е и касационна жалба на Общински съвет - Варна срещу Решение 11044 от 28.10.2024 г. по адм. дело 1129/2023 г. на Административен съд - Варна. Касационният жалбоподател Общински съвет - Варна, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Счита, че всички подадени жалби са недопустими, поради факта, че липсва правен интерес за жалбоподателите, тъй като оспореното решение на Общинския съвет не създава правни последици за тях. По аргумент на чл. 8, ал. 3 от приложимата към момента на издаване на акта Наредба 1/2001 г. , твърди, че процесното решение е само част от административното производство по одобряване на актуализацията на ГПОД, а санкция от страна на Общинския съвет се изисква при процедиране на актуализация на ГПОД, поради което същото не е нищожно. Излага, че актът, с който е одобрен окончателния проект за актуализация на ГПОД е Заповед 1509 от 12.05.2023 г., поправена със Заповед 1517 от 12.05.2023 г. на кмета на Община Варна. Твърди допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не му е дадена възможност да се запознае с представените писмени доказателства и да изрази становище по тях, въпреки изрично поисканата такава възможност с писмена молба. Излага доводи по съществото на спора, обосновавайки законосъобразност на оспорения административен акт. Прави искане съдът да обезсили, алтернативно - отмени обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответниците Е. Н. В., А. М. П. и "МЦСИБП - Асклепий" ООД изразяват мотивирани становища за неоснователност на касационните жалби на Община Варна и Общински съвет - Варна. Правят искания обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират направените по делото разноски. Ответниците - "Арженто 18" ООД и "Хранинвест" ЕООД изразяват становища за неоснователност на жалбите и правят искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Ответниците - А. М. Б., С. Х. З., С. Х. М., "Тенис клуб Велто" СНЦ, "Киг 2004" ЕООД, "БМ Градината 17" ООД не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: На 01.07.2019 г. Комисията по безопасност на движението е изразила становище за актуализация на ГПОД в частта за местност Салтанат , доколкото в действащия ГПОД за територията на Община Варна не е определен режим на движение по съществуващата алейна мрежа в местността. Изработеният проект за актуализация на ГПОД е одобрен от Общински експертен съвет по устройство на територията с решения по Протоколи 25/22.07.2019 г. и 38/22.10.2019 г. На 01.08.2019 г. с Решение 1772-6 по Протокол 42 Общински съвет Варна е одобрил доклада за резултатите от извършената проверка по чл. 8, ал. 2 от Наредба 1/2001 г., като е посочено, че при актуализацията трябва да бъде организиран достъпът до Детска градина 20 Бриз (Логопедична детска градина), Дневен център за пълнолетни с увреждания Ривиера и Карин дом . На 27.11.2019 г., със Заповед 4966 на кмета на Община Варна, е одобрен окончателният проект за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна. С Решение 8864 от 27.07.2021 г. на петчленен състав на І колегия на Върховния административен съд по адм. дело 3773/2021 г. Заповед 4966 от 27.11.2019 г. на кмета на Община Варна е отменена. На 07.09.2022 г. в Общински съвет Варна е постъпило предложение Д22019271ВН на кмета на Община Варна относно приемане на окончателен проект за актуализация на Генералния план за организация на движението на територията на община Варна, като е публикувано на 07.09.2022 г. с покана към заинтересованите лица да отправят своите възражения, да дадат мнения и становища в 14-дневен срок от датата на публикуване на предложението съгласно чл. 26, ал. 4 ЗНА. Съгласно справка по чл. 26, ал. 4 ЗНА, публикувана на сайта на Община Варна на 26.09.2022 г., срещу проекта са направени възражения, които не са приети по мотиви, изложени накратко в справката. На 29.09.2022 г. предложението на кмета е разгледано на съвместно заседание на съветниците от ПК Обществен ред и сигурност , ВрК Опазване и възпроизводство на околната среда и ВрК Правна комисия . На 11.05.2023 г. с Решение 1247-4 на Общински съвет - Варна, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 76, ал. 3 и чл. 79 АПК, чл. 15, ал. 7 ЗДвП, чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 8 от Наредба 1/2001 г. и чл. 5, т. 8 от Наредба за обществения ред на територията на Община Варна, е одобрен окончателен проект за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, ведно с графична част схема на район Приморски и чертежи със знаковото стопанство 100.4, 101.1, 101.2, 101.3, 101.4, 102.1, 102.2, 102.3, 102.4, 105.2 и 106.1. Решението е обжалвано в частта на чертежи 100.4, 101.4 и 102.3. На 12.05.2023 г. е издадена Заповед 1509, поправена със Заповед 1517 от 12.05.2023 г. на кмета на Община Варна, публикувана в Държавен вестник бр. 51/13.06.2023 г., с която е одобрен окончателен проект за актуализация на Генералния план за организация на движението на територията на Община Варна, приет с Решение 1247-4
от 11.05.2023 г. на Общинския съвет Варна. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че докладът за резултатите от извършената проверка в изпълнение на чл. 8, ал. 2 от Наредба 1/2001 г. е одобрен от Общински съвет Варна с Решение 1772-6 по Протокол 42/01.08.2019 г., а не с оспорения административен акт. Освен това, според първоинстанционния съд, предложението от 07.09.2022 г. на кмета на Община Варна, с което е започнало административното производство, се основава на мотивите на петчленен състав на ВАС по адм. дело 3773/2021 г., че одобряването на окончателния проект за актуализация на ГПОД е нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, а компетентен да издава нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 1 АПК, вр. чл. 8 ЗНА е Общинският съвет. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че правомощието на кмета на Общината да осигурява общественото ползване на пътищата на територията на съответната община чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата е предвидено в чл. 19, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като това специално правомощие за организиране на движението по пътищата изключва субсидиарната компетентност на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА и общата по чл. 76, ал. 3 АПК. Обоснован е извод, че в случая въз основа на приложимите към датата на обжалваното решение разпоредби от специалния Закон за пътищата и от Наредба 1/2001 г. , компетентен да одобри окончателния проект за актуализация на ГПОД не е Общинският съвет, а кметът на Общината. Въз основа на горното обжалваното решение е прието за нищожно, в обжалваните части, като издадено при пълна липса на компетентност на Общинския съвет за приемане на такъв акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗДвП, условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Именно на това правно основание е издадена Наредба 1/2001 г. , приложима към момента на издаване на оспорения акт. В чл. 6, т. 1 и чл. 15 от Наредбата изрично е предвидено, че за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населени места, чиито окончателни проекти се одобряват от кметовете на съответните общини/райони. Съгласно чл. 8 от Наредбата, актуализация на ГПОД се извършва при: 1. промяна в пътнотранспортната обстановка в резултат на променена с повече от 30 на сто интензивност на транспортните и пешеходните потоци; 2. нарастване на пътнотранспортната аварийност; 3. увеличаване въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда над допустимите норми за шум, вибрации, газове и други вредни емисии; 4. несъответствие на съществуващата организация на движението с изискванията на действащата нормативна уредба. Проверка за установяване обстоятелствата по ал. 1 се извършва от стопанина на пътя на 5 години или в по-кратък срок при възникване на някое от тези обстоятелства (ал. 2). Доклад за резултатите от проведената проверка и оценка за необходимостта от актуализация на ГПОД се представя за одобрение на министъра на регионалното развитие и благоустройството или на съответния общински съвет в зависимост от стопанина на пътя (ал. 3 на чл. 8). В случая твърденията на касаторите са, че оспореният акт представлява именно волеизявление по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2001 г., съставляващ акт по чл. 21, т. 5 АПК, който не подлежи на съдебно оспорване, съответно обосновава недопустимост на проведеното съдебно производство. Тези доводи са неоснователни. Принципно правилни са твърденията на касаторите, че част от предвидената в Наредба 1/2002 г. процедура по актуализация на ГПОД е одобрението от страна на Общинския съвет на доклада за резултатите от проведената проверка и оценка за необходимостта от актуализация на ГПОД. Но, както правилно приема първоинстанционният съд, такова одобрение е извършено с Решение 1772-6 от 01.08.2019 г. по Протокол 42 на Общински съвет Варна, предшестващо издаването на отменената от Върховния административен съд заповед на кмета на Община Варна за одобряване на окончателен проект за актуализация на Генерален план за организацията на движението на територията на Община Варна. Оспореният акт на Общинския съвет изцяло съответства на направеното в последствие предложение от кмета на Община Варна за издаване на решение за приемане на окончателен проект за актуализация на ГПОД, мотивирано с твърдения, че същото е нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, който може да бъде издаден единствено от Общинския съвет по аргумент на чл. 76, ал. 1 АПК, вр. чл. 8 ЗНА. Освен това изричният диспозитив на обжалваното решение гласи, че с него се одобрява окончателен проект за актуализация на Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, ведно с графична част, а не доклад за резултатите от проверката и оценка на необходимостта от актуализиране на ГПОД. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че естеството на акта се определя не от твърденията на издателя му, а в съответствие със съдържащите се в акта разпореждания. А с оглед доказателствата по делото и при съобразяване на предложението, въз основа на което е издаден оспореният акт, волята на Общинския съвет е да издаде завършващ акт в производството за одобряване на окончателен проект за актуализация на ГПОД. Наличието на последващ акт на компетентния, съгласно чл. 15 от Наредба 1/2001 г. орган - кметът на Общината, не променя факта за липса на компетентност на Общинския съвет да издаде акт с подобно съдържание. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е установил нищожност на оспореното решение на Общинския съвет - Варна. Доводите на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В касационната жалба на кмета на Община Варна липсват конкретни твърдения за допуснати нарушения, а с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне. В касационната жалба на Общински съвет Варна са изложени твърдения, че не му е дадена възможност да се запознае с представените писмени доказателства и да изрази становище по тях. На първо място представените писмени доказателства са приложени по делото и съответно са били на разположение на страните по делото. Освен това твърдяното нарушение не е съществено, тъй като недопускането му не би довело до различни фактически установявания или правни изводи. Видно от изложеното, доводите на касаторите са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направените от страните искания и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Община Варна в качеството му на касатор, както и в качеството му на юридическото лице, в чиято структура е вторият касатор, да заплати направените и претендирани от ответниците разноски по делото. Видно от доказателствата по делото разноски са претендирани и доказани от Е. Н. В. 2 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение заплатено в брой, съгласно приложена разписка, А. М. П. 1 500,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.01.2025 г. и "МЦСИБП - Асклепий" ООД 1 000,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.12.2024 г.