Решение № 14541 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2014 г.

Решение № 14541 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет на Република България срещу решение № 2551 от 15.04.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 92/2014 г. С обжалваното решение, по жалба на Диана Хасан Хюсейн е отменено решение № 2597/20.11.2013 г. на председателя на ДАБ към МС на РБ, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ и е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнато личното дело на административния орган за ново разглеждане. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му по съображения, изложени подробно в жалбата. Ответникът по касационната жалба - Диана Хасан Хюсейн чрез процесуалните си представители оспорва жалбата с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима и основателна. Основният мотив на съда, за да отмени изцяло решението на председателя на ДАБ е, че в административното производство не е била спазена нормата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, тъй като липсвали доказателства на кандидата за статут да е обяснено, че има право на правна помощ и реда за получаването й. Съдът е преценил нарушението като съществено, което е довело и до нарушаване на материалноправните разпоредби в посока липса в мотивите на решението на съображения относно това непридруженият непълнолетен, ако се завърне в страната си на произход при кого ще отиде. Съдът е посочил, че административният орган не е извършил преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, не е посочил, къде би живял оспорващия, ако се завърне в родината си при положение, че родителите й са починали и не се твърди да има братя и сестри. Решението на съда е неправилно. Неправилен е основният му извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както съдът сам е посочил, в хода на административното производство административният орган е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Посочената норма е гаранция за добрата защита на правата и интересите на непридружения непълнолетен в хода на административната процедура. От друга страна, в хода на съдебното обжалване пред административния съд, жалбоподателката е представлявана от адвокат. В съдебното производство, кандидатът е имал възможност също така, чрез адвоката си да изложи доводите и становището си, както и да формулира доказателствени искания във връзка с тях. Тоест, липсата на уведомяване на кандидатката за правото й по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето не е ограничило или нарушило правото й на защита. Приемайки обратното, съдът е приложил неправилно закона. От решението на ДАБ е видно, че административният орган е преценил изложената бежанска история от кандидатката като измислена и неправдоподобна. Административният съд не е изложил мотиви по съществото на спора в това число и относно обосноваността и правилността на този извод на административния орган, както и мотиви по същество относно наличието или не на предпоставките в конкретния случай за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Това налага отмяна на решението на административния съд и връщане на делото на друг съдебен състав на този съд за ново произнасяне. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав