Решение № 8547 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2016 г.

Решение № 8547 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на В. М. М., подадена от пълномощника му адв. Стоянов срещу решение № 604/10.11.2016 г., постановено по адм. дело № 432/2016 г. по описа на Административен съд П. Счита същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. О. М. на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си по делото вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от В. М. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Министерство на правосъдието - за обезщетяване на причинени неимуществени вреди до 01.06.2009 г. в размер на 10000 лева и против Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" солидарно да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди за времето от 01.06.2009 г., също в размер на 10 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като част от претендираното вземане е погасено по давност, както и че не са доказани предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ, като вредите се основават на условията, при което ищецът е изтърпявал наказания в различни затвори в страната. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В. М. е сезирал административния съд с искова молба намираща своето правно основание в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ която искова молба съставлява кратко общо описание на условията, като помещения, в които е пребивавал при изтърпяване на наказания в четири затвора, както и че е държан в контакт с болни лица. Въз основа на това изложение, претендира Министерство на правосъдието да му заплати 10000 лева обезщетение за неимуществените вреди до 01.06.2009г г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане, а за времето от 01.06.2009 г. да осъди двамата ответница Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" солидарно да му заплатят 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С разпореждане първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да отстрани нередовностите и, като уточни периода с посочване на начален и краен момент, за който се претендират неимуществените вреди, както и да посочи претендира ли се мораторна лихва - за какъв период и в какъв размер. В изпълнение на разпореждането на съда с молба пълномощникът на ищеца е посочил: "1.Претендирам обезщетение за вреди от 01.01.1997 г. до завеждането на делото в съда - 17.05.2016 г.; 2. Не се претендира мораторна лихва, претендира се законова такава. " Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с. з. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум и страните по спора. Ищецът в случая е сезирал съда с нередовна искова молба. В обстоятелствената и част липсва надлежно изложение твърдяните за причинени неимуществени вреди от чие незаконосъобразно действие или бездействие произтичат. Не са посочени и периодите. в които се твърди вредите да са причинени - с начален и краен момент. Това е съществено, тъй като са предявени обективно и субективно съединени искове, за всеки от които следва да бъдат изложени обстоятелствата на които всеки един от тях се основава, още повече, че се твърди солидарна отговорност на двама ответници, като изложение от какви факти произтича тази солидарност не се съдържа в исковата молба. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основават обективно и субективно съединените искове и непълнота на искането отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на делото. Изложените най-общи твърдения, че ищецът в различни периоди от време, непоследователно изброени в исковата молба, е изтърпявал наказания в четири затвора в страната не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. Първоинстанционният съд не е указал на ищеца да отстрани всички нередовности на исковата молба, а дори и тези, които е констатирал, не са отстранени от ищеца. Освен, че допълнителната молба не внася никаква яснота относно нередовностите, които следва да бъдат отстранени, съдът, въпреки че сочи в решението за извършено "уточнение" на исковата молба не го е взел предвид, като е отхвърлил предявените искове по начина, по който е формулиран петитума в първоначалната искова молба. Явно нередовността на исковата молба рефлектира върху диспозитива на обжалваното решение, а отделно от това, при предявени обективно и субективно съединени искове административният съд е обсъждал в мотивите си един предявен иск, който приема за неоснователен и недоказан. По изложените съображения следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията и размера на всеки един от предявените искове, съответно ответната страна по него, има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,