Решение № 9606 от 31.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на ТД "Митница Варна" при Агенция "Митници", срещу решение 487 от 27.09.2021 г., постановено по адм. д. 351/2021 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът поддържа, че обжалвания съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Твърди се, че приложението на метода предвиден с текста на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е надлежно мотивирано. Твърди се, че основателните съмнения на митническите органи за действителност на митническата стойност са обосновани. Наведени са доводи за мотивираност на невъзможността за приложение на договорната стойност на стоките. Касатора твърди, че в решението си митническите органи са изложили мотивирано причините за неприложимост на методите за определяне на митническата стойност по методите посочени в чл. 74, § 2, б. а до г от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Иска се отмяна на оспорваното решение. Претендират се разноски. Ответникът Евротекс ЕООД, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е решение към MRN 21BG002002042350R5/04.01.2021 г. на директора на ТД Северна морска, с което е отказано приемането на декларирана митническа стойност и е определена нова за стоките декларирани в MRN 21BG002002042350R5/04.01.2021 г. за режим допускане за свободно обращение дрехи втора употреба - 429 пакета, 10690 кг. нето тегло, държава на износ Пакистан. Установено е задължение за доплащане на мито в размер на 2 243,70 лв. и задължения за ДДС в размер на 9 078,73 лв., както и лихви за забава. Митническите органи са приели, че при предоставената информация към MRN 21BG002002042350R5/04.01.2021 г. не може да бъде установена реално платената митническа стойност и декларирана стойност за съответните стоки е по- ниска от рисковата прагова стойност съгласно извършена справка в системата ТЕЗЕЙ. В производството пред административния орган е било прието, че няма данни за идентични стоки за същия период. Приети са за неприложими и методите за определяне на митническата стойност регламентирани в чл. 74, пар. 2, б. б, б в и б. г от Регламент /ЕС/ 952/2013. Въз основа на тези констатации митническите органи са преминали към определяне на нова митническа стойност по метода на чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. За да отмени решението на директора на ТД Северна морска съдът въз основа на анализ на доказателствата по делото е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон и целта на закона. Административният съд е приел, че митническите органи не са спазили изискванията на чл. 22, § 7 от МКС и не са мотивирали в необходима степен решението си. Прието е, че липсват мотиви относно основателните съмнения за действителността на декларираната митническа стойност. Административния съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, където е прието за напълно съответстваща платената цена на стоките и декларираната стойност по митническата декларация. Счетено е, че митническите органи освен, че не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, не са обосновали и предпоставките за неприложение на чл. 74, § 2 буква а до г от Регламент /ЕС/ 952/2013. Поради това административния съд е приел административния акт за незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Решението на административния съд е правилно. Административният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 220 от Закон за митниците (ЗМ) на оспореното митническо решение. Съдът е отделил спорното от безспорното по делото като правилно е определил предмета на правния спор, а именно въпроса по прилагането на материалния закони по-конкретно по прилагането на разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Административният съд е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Обоснован е изводът на административния съд, че административният орган не е изложил конкретни мотиви, защо е приложил използвания метод, поради което решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Административния съд правилно е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза проведена в първоинтсанционното производство, чието заключение е в противовес с твърденията на митническите органи. В заключението вещото лице е приело, че няма разминаване между реално платената цена и декларираната такава. Административния орган не е анализирал възраженията на вносителя и не е взел предвид предоставените от него доказателства.Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MIS-3A), на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от системата Theseus на Joint Research Centre, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски по делото не се присъждат поради липса на претендирани такива от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,