Решение № 6821 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2019 г.

Решение № 6821 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Биков от [населено място], община [община], чрез пълномощника му адв. Г. Юрукова срещу решение № 1679 от 23 юли 2019 г., постановено по адм. дело № 1033 от 2017 г., по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 год. - 2020 г. с изх. № 02-010-6500/2862 от 29 ноември 2017 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие’’, в частта му, с която не са одобрени за участие площи по направление ’’Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност’’ по мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., в размер на 9, 10 ха, обективирани в таблица № 1 в позиции № 4 и № 12 в таблица № 2 на уведомително писмо. Със същото решение е осъден И. Биков да заплати на Държавен фонд ’’Земеделие’’ сума, в размер на 722, 00 лева (седемстотин двадесет и два), представляваща сторените по делото разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съобразно представените по делото списъци по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Изключително подробни съборажения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и допълнителни писмени бележки. Ответникът – заместник – изпълнителният директор на Държавен фонд ’’Земеделие’’, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на И. Биков срещу Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 год. - 2020 г. с изх. № 02-010-6500/2862 от 29 ноември 2017 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие’’, в частта му, с която не са одобрени за участие площи по направление ’’Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност’’ по мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., в размер на 9, 10 ха. Съдът е установил, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия – зам. изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие’’ – РА, въз основа на представената по делото заповед № 0 З –РД/715 от 27 юни 2017 г., с която изпълнителният директор на ДФ ’’Земеделие’’, на осн. чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, е делегирал на зам. – изпълнителния директор П. Славчева право да издава и подписва уведомителни писма по мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ относно одобрените и неодобрените парцели. Приел е, че оспореният пред него акт, в частта му, с която не са одобрени за участие по направление ’’Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност’’ по мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. – парцел 35105-432-1-1, с площ 4, 21 ха и парцел 35105-432-2-1, с площ 4, 89 ха, попадат в зона ’’Натура 2000’’, поради което не попадат за подпомагане, с оглед условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., като лицето е можело да кандидатства по мярка 12 за посочените земеделски имоти, обективирани в таблица 1 и таблица 2 на писмото, в позиции 4 и № 12. Достигнал е до крайния извод, че жалбата на Биков следва да се отхвърли, тъй като оспорената част от уведомителното писмо е мотивирана, постановена при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е подробна, но всички изложени в нея твърдения и съображения са обсъдени от решаващият съд в мотивите на обжалваното съдебно решение, което настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК изцяло споделя. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетите и неоспорени съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно правилността на обжалваното пред него уведомително писмо, в отхвърлителната му част и липсата на основания за неговата отмяна. Съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламент (ЕО) № 637/2008 г. на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, глава трета "Плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда’’, общи положения, чл. 43, параграф 1 предвижда, че земеделските стопани, които имат право да получат плащане по схемата за основно плащане или схемата за единно плащане на площ, спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2 - 5, селскостопанските практики благоприятни за климата и за околната среда, посочени в параграф 2 от настоящия член, или еквивалентните практики, посочени в параграф 3 от настоящия член. В случая, в приложимия в процесния казус чл. 43, параграф 3 е налице изброяване на практиките, включително чрез препращане към приложение ІХ на Регламента. С последващата разпоредба на чл. 43, параграф 4 е въведено правилото, че посочените в параграф 3 еквивалентни практики не подлежат на двойно финансиране. С разпоредбата на чл. 43, параграф 5 от същия регламент е дадена възможност на държавите членки да решат, включително когато е уместно на регионално равнище, да ограничат възможността за избор на земеделските стопани до вариантите, посочени в параграф 3, букви а) и б). С посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 ’’Агроекология и климат’’ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. е ограничена именно тази възможност, като по отношение на земеделските парцели, попадащи в зоните по ’’Натура 2000’’, може да се кандидатства само по мярка 12. Следователно правилно инстанцията по същество е изложила мотиви, че като е кандидатствал по мярка 10 за земеделски парцели, попадащи в тези зони, Биков е заявил парцели, които не могат да бъдат одобрени по мярка 10. Видно от заключенията на двете съдебно-технически експертизи двата процесни земеделски имоти са едни и същи с тези заявени и в кампания 2017 г. и също не са одобрени за подпомагане. С оглед нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. земеделските стопани не могат да кандидатстват за подпомагане по реда на този подзаконов нормативен акт, когато земеделски парцели по направление по чл. 3, т. 1 от същата наредба, попадат в защитени зони по ’’Натура 2000’’, с влезли в сила заповеди за обявяването им. В заключението на вещото лице, изготвило допълнителната съдебно-техническа експертиза, пред първостепенния съд, е посочено, че в ДВ, бр. 21 от 09 март 2007 г. е публикувано решение № 122 от 02 март 20107 г. за приемане на списъка на защитените зони за опазване на дивите птици и на списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и съгласно Приложение № 1, към т. 1 от решение по т. 14 е записан код BG0002003, име Кресна, област Благоевград, обхващаща общини Симитли, Сандански, Струмяни и Кресна, с обща площ 23 495, 61 ха. Със заповед № РД-748 от 24 октомври 2008 г. на министъра на земеделието, публикувана в ДВ, бр. 97 от 11 ноември 2008 г., е посочено, че под т. 4. 10 е записано, че в границите на защитена зона ’’Кресна’’, с идентификационен код BG0002003 се включват поземлени имоти с номера, както следва: 000070, съгласно картата на възстановената собственост на землището на с. Крупник, община Симитли, ЕКАТЕ 40052, а под т. 4. 14 на имоти с номера 000316, съгласно картата на възстановената собственост на землището на с. Съшица, община Симитли, с ЕКАТЕ 35105. Правилно съдът е приел, че парцел 35105-432-1-1, с площ 4, 21 ха и парцел 35105-432-2-1, с площ 4, 89 ха, попадат съответно в землищата на с. Крупник и с. Сушица, поради което поради забраната, въведена с чл. 7, ал. 2 от по Наредба № 7, процесните имоти, попадат в зона ’’Натура 2000’’ и кандидатът е следвало да се съобрази и да ги заяви по съответната мярка, допустима за участие – в случая по мярка 12. С оглед изложеното, изложените от касационния жалбоподател оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения съдебен акт, са необосновани и неоснователни, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат, поради липса на претенция за разноски от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение