Решение № 5164 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2013 г.

Решение № 5164 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хлебни изделия Люлин" АД, град София, представлявано от Красимир Маринов Джанков против решение № 1465 от 4.03.2013 г. на Административен съд, град София, постановено по адм. дело № 5640/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2251100325 от 02.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София - дирекция СДО, потвърден с решение № 1000 от 2.05.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните доводи се отнасят до неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за реалното осъществяване на спорните доставки от "М енд В консулт" ЕООД с предмет строителни услуги, проучване на пазара, изработка и доставка на три броя машини - за хартиени торби, за хартиени чашки и за хартиени тарелки и от "Бест кар уош 2000" ЕООД с предмет ежедневно почистване и миене на транспортни средства. Искането е за отмяна на решението. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - директор на дирекция ОДОП град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата преценка по чл. 218 от АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав, съобрази следното: С оспорения пред Административен съд, София град ревизионен акт на "Хлебни изделия Люлин" АД са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 165 357.46 лева за данъчни периоди м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 01.2011 г. по фактури, издадени от "М енд В консулт" ЕООД и "Бест кар уош 2000" ЕООД. На основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с ревизионния акт е извършено увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със сумата от 2 552 707.55 лева - разходи, отчетени по фактурите, издадени от "М енд В консулт" ЕООД и "Бест кар уош 2000" ЕООД. В резултат е намалена декларираната от дружеството данъчна загуба за 2010 г. от 3 457 069.75 лева на 904 362.20 лева. За да отхвърли жалбата, в частта по доставките от "М енд В консулт" ЕООД, съдът е приел, че по делото от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства за реално извършени строителни услуги на обект "Хлебозавод Люлин", гр. София, съгласно изискванията за документиране на строителната дейност, предвидени в Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Тези обстоятелства, преценени съвкупно с липсата на данни за закупени строителни материали в количествата, посочени в съставените актове обр. 19 и липсата на персонал за изпълнение на описания обем строителни работи, са мотивирали съда в крайния му извод за липса на реално изпълнение на СМР и законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 от ЗДДС. По фактури № 757/20.01.2011 г., № 758/24.01.2011 г. и № 759/27.01.2011 г. издадени от "М енд В консулт" ЕООД в данъчен период м. 01.2011 г., с предмет доставки на машина за хартиени тарелки, машина за хартиени чашки и машина за хартиени торби, съдът е приел, че е спазен материалния закон при издаването на ревизионния акт, тъй като липсват доказателства за реално прехвърляне на собствеността върху конкретно индивидуализирани вещи. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата и в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на техническо обслужване и почистване на автомобили по фактура № 100...8/30.11.2010 г., издадена от "Бест кар уош 2000" ЕООД, като съдът се е позовал на съставените два описа за извършено почистване на 21 броя автомобили за м. 11.2010 г. Според единия от тези описи автомобилите, за които не е било спорно по делото, че са собственост на ревизираното дружество са почиствани ежедневно, а според другия - всеки от автомобилите е почистван през няколко дни, а едновременно с това 3 или 4 пъти месечно е почистван двигателят. Според изложените мотиви наличието на два описа за м. 11.2010 г. с различно съдържание обоснова извод, че изпълнителят на услугата фиктивно е съставял документи, без да може да установи конкретното съдържание на услугата. Наред с това съдът е посочил, че не е икономически ефективно извършването на разход от 60 000 лева месечно за ежедневно почистване на автомобили по договор с продължителност от два месеца. Въз основа на изложеното е обоснован извод, че не е доказано реалното осъществяване на доставките, поради което не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. В частта по ЗКПО в решението е прието, че са налице основанията по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. с разходите по фактурите, издадени от "М енд В консулт" ЕООД и "Бест кар уош 2000" ЕООД, съобразно изхода на спора относно установените задължения по ЗДДС. Решението е неправилно в частта, в която е прието, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в данъчен период м. 01.2011 г. по фактури № 757/20.01.2011 г. и фактура № 758/24.01.2011 г., издадени от "М енд В консулт" ЕООД за доставка на машини за хартиени тарелки и хартиени чашки и по фактура № 100.. 8/30.11.2010 г., издадена от "Бест кар уош 2000" ЕООД, като постановено в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е обусловено от наличието на действително извършени доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО доставка на стока е прехвърляне на правото на разпореждане върху материална вещ като собственик. По смисъла на чл. 6 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Доставка на услуга, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е всяко извършване на услуга. В този смисъл е и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга за целите на облагането с ДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Както правото на ЕС, така и националният закон определят изискуемостта на данъка в зависимост от настъпването на данъчно събитие /арг. чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС/. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при доставки на стоки възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена, а при доставки на услуги - на датата, на която услугата е извършена. В конкретния случай предмет на спорните доставки, по които на Хлебни изделия Люлин АД е отказано претендираното право на приспадане са както стоки - машини, така и услуги - строителни услуги и услуги по почистване, поради което правилно първоинстанционният съд е обсъждал наличието на изброените по-горе условия за неговото възникване. Изводите за липса на реално осъществени доставки на машини за хартиени чашки и хартиени тарелки по фактурите, издадени от "М енд В консулт" ЕООД в данъчен период м. 01.2011 г. и за почистване на автомобили за период м. 09.-11.2010 г. по фактура, издадена от "Бест кар уош 2000" ЕООД, са в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото е установено, че фактура № 757/20.01.2011 г. и фактура № 758/24.01.2011 г., документират доставки на машини съответно за хартиени тарелки и за хартиени чашки. Доставките са извършени в изпълнение на договор от 09.12.2010 г., сключен от "Хлебни изделия Люлин" АД и с "М енд В консултинг" ЕООД, с предмет проучване на пазара, сглобяване и доставка на машини: за хартиени торби, за хартиени чашки и за хартиени тарелки. С приемо - предавателен протокол от 20.01.2011 г. страните са удостоверели оглед, предаване и приемане на машина за хартиени тарелки и са определели ед. цена в размер на 62 840 лева без ДДС. Машината за хартиени чашки е приета с приемо-предавателен протокол от 24.01.2010 г. срещу определена цена от 46 350 лева, без ДДС. При така представените доказателства, съдът неправилно е приел, че пряката доставка не е реално осъществена по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В случая индивидуализирането на вещите, предмет на пряката доставка е осъществено чрез тяхното предаване съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Фактическата власт на "Хлебни изделия Люлин" АД върху получените машини е удостоверена в хода на ревизията, с Протокол № 1100325/02.09.2011 г. съставен от орган по приходите по реда на чл. 50 от ДОПК, след извършена проверка на адрес гр. София бул. Данаил Николаев № 1, в склад, собственост на "Капси турс" ООД. В тази връзка неправилно съдът е приел, че машините са в държане на трето лице. Обстоятелството, че складът е собственост на Капси турс ООД не означава, че машините са в негово държане, в какъвто смисъл са изложените в решението съображения, мотивирали изводите за липса на доставка. Проверката на място е извършена в присъствието на директора по икономическите въпроси на "Хлебни изделия Люлин" АД. След като дружеството е осигурило на ревизиращите органи по приходите достъп до машините и предвид липсата на други данни и доказателства, че машините се държат от трето лице, неправилно е прието, че фактическа власт върху тези стоки не е на ревизираното лице. От събраните при ревизията писмени доказателства е установено, че във връзка със сглобяването на машините, прекият доставчик е придобил от ЕТ Джикон - Марийка Жилкова машинни части и елементи, подробно описани в анекси към договор от 15.12.2010 г. Последните са внос от Китай и според писмените обяснения на изпълнителен мениджър на китайското дружеството - износител, внесените части са включени в една линия по съображения за тарифното им класиране. Обстоятелството, че в анексите към договора не е посочената цената на частите е ирелевантно за тяхното получаване от страна на прекия доставчик. Сглобяването на машините е възложено от "М енд В консултинг" ЕООД на "Бест кар Уош 2000" ООД съгласно договор от 15.12.2010 г. и приемо-предавателен протокол за предаване на части. Изпълнението на този договор е удостоверено с представен в хода на ревизията приемо-предавателен протокол от 25.01.2010 г. между "М енд В Консултинг" ЕООД и "Бест кар уош 2000" ЕООД за предаването на двете машини, в който е определена и цената им. При така установените факти, неправилно органите по приходите и съдът са приели, че не е доказано действителното осъществяване на доставките. Съгласно т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11 (Боник), признаването на правото на приспадане изисква проверка дали доставките на стоки са реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от данъчно задълженото лице за извършването на облагаеми сделки. В случая от съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства се установява прехвърляне на право на собственост съгласно чл. 6 от ЗДДС, респективно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО върху машините, посочени по-горе, както и фактическото им получаване от Хлебни изделия - Люлин АД, което е констатирано в хода на ревизията, при извършена от органите по приходите проверка на място. Обстоятелството, че машините са предназначени за облагаемата дейност на дружеството не е било спорно в процеса. Това обстоятелство е удостоверено в хода на ревизията по реда на чл. 56 от ДОПК чрез писмените обяснения на дружеството. Останалите съображения на органите по приходите и на първоинстанционния съд касаят осъществяването на предходните доставки и са неотносими към материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС за възникване и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, предвид липсата на твърдения за наличие на злоупотреба от страна на ревизираното лице. В този смисъл е и решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт относно отказът на право на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2011 г. по фактура № 757/20.01.2011 г. и фактура № 758/24.01.2011 г., в общ размер на 21 838 лева и съответните лихви, следва да бъде отменено като неправилно постановено, в нарушение на материалния закон. По отношение отказът на право на данъчен кредит в размер на 76 513.60 лева по фактура № 759/27.01.2011 г., издадена от "М енд В консултинг" ЕООД с предмет доставка на машина за хартиени торби, правилно съдът е приел, че не са налице материално - правните предпоставки за признаване на правото на приспадане. Съгласно подписания приемо-предавателен протокол от 27.01.2010 г. машината не е приета от ревизираното дружество, а е върната за доработване. Видно от протокол № 1100325/02.09.2011 г., органите по приходите са констатирали наличието на три машини, като само две от тях са в готов вид. Според договора от 09.12.2010 г. предмет на доставка са машини, годни за работа. В случая към момента на издаване на фактурата договорът не е изпълнен по отношение машината за хартиени торби, поради което не може да се приеме, че към този момент е прехвърлено право на собственост върху изработена нова движима вещ, което да поражда възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Действително в протокола от 27.01.2011 г. страните са се споразумели да не спират плащането на тази машина, но по делото не се твърди и не се доказва, че фактурата документира авансово плащане, което да представлява данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. С оглед на изложеното решението в тази част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против отказът на правото на данъчен кредит по фактура № 759/27.01.2011 г., издадена от "М енд В консултинг" ЕООД следва да се остави в сила като постановено при правилно приложение на материалния закон. По фактурата, издадена от "Бест кар уош 2000" ЕООД, настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за липса на реално осъществени доставки са в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че услугите по почистване и измиване на транспортни средства, собственост на Хлебни изделия Люлин АД са извършени. Неправилно съдът е приел, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената тежест в процеса. От представените по делото договор, опис на товарни коли, отчет /опис/ за измиване и почистване на коли и двигатели се установява извършването на услугите. Обстоятелството, че прекият доставчик е представил два броя описи за м. 11.2010 г. с противоречиви данни относно периодичността на извършеното почистване - ежедневно или през няколко дни, не означава, че услугите не са извършени. Това обстоятелство е от значение за точното изпълнение на договора, включен между страните, който предвижда ежедневно осъществяване на услугите и основание за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя от неточно изпълнение, но е ирелевантно за осъществяването на доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. От констатациите в ревизионния акт, издаден на прекия доставчик е установено, че същият стопанисва обект - автомивка, в гр. София, бул. Европа № 143, с 4 броя клетки. От приложените по делото ведомости за заплати за м. 09., м. 10 и м. 11.2010 г., данните от регистъра по чл. 62 от КТ, служебно събрани от органите по приходите и сметки за изплатени суми по граждански договори се установява, че прекият доставчик е разполагал с персонал за извършване на услугите по договора и е извършил разходи във връзка с осъществяването на услугите. След като по делото се установява извършване на услугите, предмет на доставка от "Бест кар уош 2000" ЕООД, неправилно съдът е приел, че ревизионният акт в тази част е материално законосъобразен. Изводите на органите по приходите и на решаващия орган, че се касае за префактуриране на услуги по техническо обслужване и почистване от ВИА СТРОЙ ЕООД се основават на констатациите в издадения на прекия доставчик РД № 1100325 от 16.09.2011 г. и отказът на право на данъчен кредит по фактура № 49/30.11.2011 г. с предмет идентични услуги, по която получател е "Бест кар уош 2000" ЕООД. Тези изводи се основават само и единствено на посочената фактура. Видно от констатациите в цитирания ревизионен доклад при ревизията на прекия доставчик не са представени никакви доказателства за осъществяването на услугите по тази фактура, включително договор и опис на автомобилите, обект на техническо обслужване и почистване. Поради това не е установено, че услугите, фактурирани на Хлебни изделия Люлин АД са осъществени от трето лице - подизпълнител на прекия доставчик. При наличието на доказателства за почистване на конкретни товарни автомобили, собственост на ревизираното лице и извършени преки разходи по осъществяването на услугите, чрез заплащане на възнаграждения по трудов и граждански договор от страна на прекия доставчик, следва да се приеме, че услугите да извършени от издателя на фактура. Ето защо отказът на правото на данъчен кредит по фактура № 49/30.11.2010 г. с получател "Бест кар уош 2000" ЕООД е ирелевантен за наличието на доставка в процесния случай. Изложените от съда мотиви за икономическа необоснованост на възнаграждението по фактурата е в противоречие с регламентация на данъчната основа при доставки на услуги. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, в приложимата по време редакция данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. По изложените съображения, решението и в тази част, в която е отхвърлена жалбата на Хлебни изделия Люлин АД относно отказът на правото на данъчен кредит в данъчен период м. 11.2010 г. по фактурата, издадена от "Бест кар уош" ЕООД следва да се отмени. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, по отношение отказът на правото на данъчен кредит в размер на 57 221.86 лева по фактури № 579/28.10.2010 г. и № 756/30.11.2010 г., издадени от "М енд В консултинг" ЕООД, с предмет СМР, решението е правилно. Доводите в касационната жалба, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на доставки с предмет строителни услуги не намират опора в доказателствения материал по делото. Фактическите установявания на съда са подкрепени с подробен анализ на събраните по делото доказателства. Разпределението на доказателствената тежест за установяване факта на осъществяване на доставките е съобразено с общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Крайният извод на първоинстанционния съд, че не се доказва реалното осъществяване на доставките съответства на приложимия материален закон. От приложените по делото договор от 01.04.2010 г., количествено-стойностна сметка, акт обр. 19, подписани от страните по пряката доставка, съдът е установено, че в периода м. 06.2010 г. - м. 11.2010 г. на "М енд В консултинг" ЕООД е възложено извършването на СМР на обект Хлебозавод Люлин град София. В обхвата на ревизията, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт са включени фактурите за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2010 г. с предмет СМР, отразени в акт обр. 19 от 28.10.2010 г. и от 30.11.2010 г. Съпоставени с данните от количествено-стойностната сметка, е видно, че предмет на приемане и заплащане в процесните периоди са СМР гараж - покрив, СМР - естакада, вътрешна част (двор) и СМР хладилни камери - вътрешна част (двор). Противно на твърденията в касационната жалба, по настоящото дело не са налице каквито и да било доказателства, че услугите са доставени на обекта. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство, въпреки изрично дадената му от първоинстанционния съд възможност и указания, касаторът не е ангажирал доказателства, че на обекта - Хлебозавод Люлин, гр. София е налице резултат от изпълнението на дейностите, описани в актовете обр. 19 от 28.10.2010 г. и от 30.11.2010 г. В мотивите на оспорения ревизионен акт и ревизионния доклад към него не са налице фактически констатации за наличие на резултат от осъществяването на описаните СМР на обекта. Констатации за извършването на СМР услугите по изпълнение на договора от 01.04.2010 г. не се съдържат и в приложените по делото ревизионен акт № 22501100044/11.05.2011 г. и ревизионен доклад № 1100044/14.03.2011 г., съставени при предходна ревизия на Хлебни изделия Люлин АД, в обхвата, на която е включено правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "М енд В консултинг" ЕООД за данъчни период м. 06.2010 г. - м. 09.2010 г., с предмет изпълнението на СМР по същия договор. Видно от мотивите на цитирания ревизионен доклад (л. 333 от преписката) в предходното ревизионно производство е възложено извършването на експертиза, на основание чл. 63 от ДОПК. Според даденото експертно заключение не може да бъде извършена техническа съпоставка и измерване за част от т. нар. "скрити работи" в. т. ч. демонтажни работи, извозване на строителни отпадъци, армировка /кг/, по-голяма част от покривните работи, изкопни работи, кофражи, електроинсталации. Действително даденото заключение, касае проверка на обекта относно извършването на СМР, документирани в данъчен период м. 06.2010 г., но доколкото в процесните периоди, правото на приспадане се претендира за идентични по вид работи, на същия обект и от същия изпълнител, констатациите са относими към осъществяването на спорните доставки на услуги. В съдебното производство жалбоподателят, касатор в настоящото производство не е ангажирал доказателства - строителна документация на обекта, както и експертиза, която да установи, чрез съответните измервания и оглед на място осъществяването на процесните строителни услуги. Наред с горното, правилно първоинстанционният съд е съобразил установените по делото факти, относно несъответствието между вида и количеството на закупените от прекия доставчик строителни материали и вида и количеството на документираните строителни услуги. Следва да се допълни, че работите отразени в протокола от 28.10.2010 г. и протокол от 30.11.2010 г. включват доставка на строителни материали - доставка и полагане на бетонконтакт, доставка и полагане на битумен грунд доставка и полагане на арматура, доставка и полагане на бетон и т. н. От представените по делото фактури за закупени материали, подробно описани в мотивите на решението /стр. 8/, съдът обосновано е приел, че закупените материали по вид и количество строителни материали не съответстват на количествата СМР, отбелязани в актовете обр. 19. След като по делото не се установява, съобразно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК осъществяването на СМР услуги по фактурите, издадени в данъчни периоди м. 10.2010 г. и м. 11.2010 г. от "М енд В консултинг" ЕООД, крайният извод на административния съд за липса на материалноправните условия за признаване на правото на приспадане в този случай съответства на материалния закон. В този смисъл е и трайната практика по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключение на Съда на ЕС. С оглед на изложеното, решението в тази част следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. В частта по ЗКПО съдът е приел за законосъобразно извършеното с ревизионния акт увеличение на финансовия резултат на Хлебни изделия Люлин АД за 2010 г. със сумата от 2 503787.55 лева, представляващи отчетени разходи по фактури, издадени от "М енд В консултинг" ЕООД за данъчни периоди м. 06.2010 г. - м. 11.2010 г. и със сумата от 48920 лева, представляваща данъчната основа по фактура № 100...8/30.11.2010 г., издадена от "Бест кар уош 2000" ЕООД. С оглед изхода на спора в частта по ЗДДС, решението следва да се отмени по отношение извършеното увеличение на финансовия резултат за 2010 със сумата от 48 920 лева по фактурата, издадена от "Бест кар уош 2000" ЕООД. В останалата част са налице основанията за отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - с разходи за услуги за данъчни периоди м. 06.2010 г. - м. 11.2010 г., за които не се установява, да са действително извършени и съдът правилно е потвърдил извършеното от органите по приходите преобразуване на финансовия резултат и намаление на декларираната данъчна загуба, на това основание. Съобразно изхода от спора следва да се отмени решението и в частта за разноските за сумата над 3124.70 лева. С оглед направеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат сторените по делото разноски за двете инстанции съобразно уважената част от жалбата в размер на 243.82 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,