Решение № 12939 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4512/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Кърджали чрез процесуален представител юрисконсулт З. Белева против Решение 148/31.03.2023г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 67/2023г. С него се отменя Решение 2153-08-18/19.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2175-08-697#1/15.122022г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, с което е постановен отказ по заявление от Х. Али от [населено място], община Крумовград, област Кърджали, с [ЕГН] за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО като незаконосъобразни. Със същото решение е изпратено делото като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване указанията в мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи в касационната жалба за нарушение на материалния закон при постановяване на решението-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Х. Али чрез процесуален представител адвокат Д. Исмаил, член на САК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Постъпило е допълнително становище от касатора с доводи в подкрепа на касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба в писмен вид. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Али чрез процесуален представител адвокат Д. Исмаил от САК против разпореждане и потвърждаващото го Решение 2153-08-18 от 19.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ Кърджали, с което се отказва отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението, с което не се признава за действителен осигурителен стаж периодите на майчинство с продължителност 9м. и 8 дни, за периода от 23.03.1981г. до 1.01.1982г. При зачитане на този стаж като действителен осигурителен стаж, целият действителен осигурителен стаж е 15г. 3м. и 7 дни, което е достатъчно за реализиране на правото на пенсия по чл. 68у ал. 3 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. При анализ на нормативната уредба, действаща преди 2000г. и сега действаща е изведен правен извод, че правото на пенсия е упражнено при наличие на изискуемите от закона материални предпоставки, поради което следва да бъде уважено. Доводите на административния орган по тълкуването и приложението на материалния закон не са споделени от съда, поради което административният акт е отменен с указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Поддържат се доводи в касационната жалба, относими към спора по същество за законосъобразност на административния акт, което е извън пределите на касационната проверка за валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение. Всички доводи, поддържани в касационната жалба са били предмет на обсъждане от съда и са изведени фактически и правни изводи в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Материалният закон е правилно издирен и приложен по отношение на стажа на работещи и неработещи майки, изтекъл преди 2000г. и след това, като правилно е прието от съда, че този стаж следва да се зачита като действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО. Следва да се посочи, че нормативната уредба следва да се прилага към момента на упражняване на правото на пенсия, като по отношение на нормативната уредба преди 2000г., следва да се зачитат действалите към този момент- 31.12.1999г. Мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, като е неоснователно възражението за прекомерност или определяне на друг размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд шесто отделение