Решение № 7 от 14.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 1213/2019 г.

Решение № 7 от 14.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 1213/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. К. Т. против присъда № 165 от 12.06.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1472/2018 г. В жалбата и допълнението са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че по делото не са били събрани доказателства в подкрепа на обвинението, поради което изводите на съда са произволни; присъдата почива на недопустими предположения; пренебрегнати са част от възраженията, наведени от страна на защитника; при проверката за законосъобразност на извършеното процесуално следственото действие – претърсване и изземване, съдът тенденциозно е игнорирал гласните доказателствени средства; не е изследвал различните данни относно начина на опаковане на веществено доказателство и неговото съхранение; самата експертиза съдържа неверни твърдения за приложени разпечатки и оптичен носител; по делото са приложени постановления за назначаване на експертиза, които са били обявени на различни вещи лица и на всяко от тях е било предоставено вещественото доказателство за изследване; съдът не е отчел, че съдебномедицинското удостоверение не представлява доказателствено средство и подлежи на проверка чрез експертиза; не са изложени сериозни доводи за отхвърляне на показания на едни свидетели за сметка на показанията на частния обвинител; с оглед показанията на св. Б. изводът на съда за достоверност на показанията на св. Г. е недоказан; материалният закон не е приложен правилно при отсъствието на доказателства подсъдимият да е извършил деянието, за което му е било повдигнато обвинение; при незаконосъобразното осъждане наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл. 351 НПК е постъпило възражение от повереника на частния обвинител. В откритото съдебно заседание защитникът (адв. Л.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Повереникът подкрепя аргументите в представеното възражение. Претендира и присъждане на разноски, направени от частния обвинител за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 165 от 12.06.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1472/2018 г. е отменена присъда от 28.10.2016 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 10588/2015 г. и подсъдимият Д. К. Т. е признат за виновен в това, на 21.03.2009 г. в [населено място] да е принудил Н. П. Г. да извърши нещо, противно на волята му, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2 НК е наложено наказание пробация, изразяваща се в пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от шест месеца, а пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК с периодичност от два пъти седмично. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Касационната жалба е неоснователна. Всички основни доводи, изложени в нея, не са убягнали от вниманието на въззивния съд. Тезата на защитника, свързана с опаковането и съхранението на вещественото доказателство, както и за недостоверност на техническата експертиза, е била ефективно разгледана и отхвърлена с ясни и изчерпателни съображения, изложени на л. 10-11 от мотивите на присъдата, постановена от Софийския градски съд. В съответствие с принципа по чл. 14 НПК съдът е изпълнил и процесуалното си задължение внимателно да анализира и провери изготвената техническа експертиза, която е била приложена към материалите по делото. Подробно е обсъдил показанията на пострадалия поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници, в т. ч. съдебно медицинското удостоверение. То е напълно годно писмено доказателство по делото и съдържащи се в него данни на общо основание са подлежали на съдебно обсъждане. Възражението на защитника относно процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване също е получило отговор. Отразените в него данни са били проверени посредством показанията на св. П. (поемно лице) и показанията на св. Ц.. В стремежа си да постави под въпрос възприетите по делото фактически положения, защитникът оспорва и оценката за достоверност или недостоверност на свидетелските показания, която е извън обхвата на контрол от Върховния касационен съд. В пределите на установените фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, материалният закон е приложен правилно. Наложеното наказание на подсъдимия е възможно най-ниското по закон за извършеното престъпление, поради което липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Съобразно разпоредбата на чл. 189 НПК искането на частния обвинител подсъдимият да му заплати направените от него разноски е основателно. Видно от представения договор за правна помощ те възлизат на сумата от 800 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК