Решение № 1036 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2008 г.

Решение № 1036 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Емереоние Угочукву Емануел - гражданин на Нигерия, подадена срещу решение № 79 от 30.01.2008 г., постановено по адм. д. № 3376/2007 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на закона, като се излагат съображения, че за административния спор съдът при установените по делото факти е приложил материален закон, който не урежда правоотношенията между страните по делото - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира, че е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 12, ал. 6 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС), образувано по жалба на Емереоние Угочукву Емануел - гражданин на Нигерия, е упражнил контрол за законосъобразност на административен отказ на директора на дирекция "Миграция" - Национална служба "Полиция", за издаване на карта за продължително пребиваване на основание чл. 10 ЗВПНРБГЕСЧТС. Преценявайки законосъобразността на обжалвания отказ на административния орган, въз основа на основанията за отмяна поддържани от оспорващия и въз основа на събраните доказателства и приложимия закон е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е събрал всички необходими доказателства от значение за спора, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът правилно е приложил материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че нигерийският гражданин Емереоние Угочукву Емануел притежава временно удостоверение за продължително пребиваване № 501066, издадено от НСП - Дирекция "миграция" на 22.01.2007 г. със срок на действие до 22.04.2007 г. Установено е също така, че Емереоние Угочукву Емануел е сключил граждански брак с българска гражданка на 20.09.2006 г., видно от приложен акт за граждански брак № 325472 от същата дата на СО - район "Студентски". С молба вх. № Ж-277 от 19.04.2007 г. е подал заявление до Дирекция "Миграция" за издаване на карта за продължително пребиваване в страната на основание чл. 10 от ЗВПНРБГЕСЧТС като чл. на семейството на гражданин на Европейския съюз (съпругата му - българска гражданка е гражданин и на Европейския съюз от 1.01.2007 г.). Карта за продължително пребиваване в страната не е била издадена от административния орган. При тази фактическа установеност съдът е приел, че жалбоподателят е гражданин на Нигерия и като чл. на семейството на българска гражданка за него са приложими нормите на чл. 1, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а не тези по ЗВПНРБГЕСЧТС, който определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България. Правилно съдът е преценил, че Емереоние Угочукву Емануел не е от кръга на субектите, чиито правни отношения се регулират и уреждат по реда на ЗВПНРБГЕСЧТС. Установеното обстоятелство, че е член на семейството на български гражданин, не променя този извод и не е процесуална предпоставка и основание за прилагането на чл. 12 във вр. с чл. 10 от ЗВПНРБГЕСЧТС. Това е така по следните съображения: ЗВПНРБГЕСЧТС е в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на РБ към Европейския съюз, т. е. от 1.01.2007 г. С него се определят реда и условията, при които гражданите на ЕС и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат страната ни. Той не засяга обаче чужденците, които са влезли в страната ни като такива и впоследствие са сключили брак с български граждани, какъвто е настоящия случай. Влизайки в страната ни като чужденци по смисъла на чл. 1 от ЗЧРБ те се подчиняват на разпоредбите на ЗЧРБ и режимът на пребиваването им се урежда по този закон, независимо от факта, че след 1.01.2007 г. българските граждани се считат граждани на ЕС, съгласно чл. 2 от ЗВПНРБГЕСЧТС. След присъединяването на страната ни към ЕС българските граждани и членовете на техните семейства следва да ползват облекчен режим на влизане, пребиваване и напускане на страните- членки на общността и обратното - гражданите на ЕС и членовете на техните семейства следва да ползват облекчен режим на влизане, пребиваване и напускане на РБ, какъвто е уреден в ЗВПНРБГЕСЧТС. Ето защо правилно решаващият съд е преценил, че пребиваването на касатора като чужденец в Република България, при установените по делото обстоятелства и факти, следва да се осъществи по реда на чл. 22 и сл. от ЗЧРБ. По изложените съображения оспореното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,