Решение № 15683 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2019 г.

Решение № 15683 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Каскадас Имобилиаре" ООД, чрез адв. Тодорова против решение № 575/14.03.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2499/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16002417007975-091-001/21.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта потвърдена и изменена с Решение № 429/20.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото поради което е направил и неправилен извод за липса на доказателства за използването на наетите автомобили за служебни цели. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив, чрез гл. юрк. Калева оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения изложени в писмено становище по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Каскадас Имобилиаре" ООД е отказан данъчен кредит на стойност 18 000 лева, начислени са лихви и е коригиран данъчният финансов резултат за 2016 г. Установено е, че "Каскадас Имобилиаре" ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 000 лв. по фактури № 0... 20/30.11.2016 г. с данъчна основа 57 000 лв. и № 0... 21/30.11.2016 г. с данъчна основа ЗЗ 000 лв., издадени от доставчика "Зара мобила" ООД. Предмет на доставката по първата фактура е " наем на Порше Кайен Турбо [рег. № МПС] съгласно договор " а на втората - " наем Порше Кайен Дизел [рег. № МПС] съгласно договор". Правото, на приспадане на данъчен кредит по първата фактура е упражнено през данъчен период м. 04.2017 г., а по втората - през данъчен период, м. 03.2017 г. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че установените при ревизията факти не са спорни между страните, а спорът е правен, относно правото на данъчен кредит за платеният от дружеството наем на два броя автомобили. Позовавайки се на тълкуването на Директива 2006/112 в решение на Съда по дело С-118/11, съдът е приел, че при сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на автомобил, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, С-29/08, Сборник, стр. I-10413, точка 57 и цитираната съдебна практика). За да се признае право на приспадане на данъчен кредит за доставката на услуга или дълготраен актив, по договор за наем, то следва да се докаже, че активът или услугата се ползват в дейността на дружеството, включително чрез установяване начина на осчетоводяване на разходите и включването на тези разходи в себестойността на стоките или услугите, резултат от дейността на получателя. В случая такива доказателства не са ангажирани. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза поради факта, че се основава на документи, представени след приключване на ревизионното производство, което е препятствало подлагането им на анализ от ревизиращия екип и горестоящия административен орган. Вещото лице, не е съобразило предмета на доставките във фактурите, включително тези за извършени доставки на услуги, като се е ограничило само до обвързване на датите на фактурите с датите на твърдяните за извършени пътувания с наетите автомобили. С тези аргументи е обосновал краен извод, че не е налице правото на приспадане за платените от "Каскадас Имобилиаре" ООД суми за наем и е потвърдил ревизионния акт като законосъобразен. Потвърдил е ревизионния акт и в частта касаеща преобразуването на финансовия резултат на дружеството. Решението е правилно. Административният съд Пловдив е обосновал извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като е изложил изключително подробно установените факти в двете производства - административно и съдебно, анализирал е събраните писмени доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Основният спорен момент по делото е бил този относно реализирането на данъчните състави на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е отграничил този спорен момент, във връзка с който е обсъдил подробно фактическата страна на спора. Същото е направил и по повод събраните доказателства и доказателствени средства. Съдът не е кредитирал заключението, за което е изложил подробни съображения. В конкретния казус, разглежданите доставки са с предмет ползване под наем на луксозни леки автомобили, които по своето същество представляват дълготраен актив, който не е включен в имуществото на "Каскадас Имобилиаре" ООД. При това положение следва да бъде установено, че тези активи са ползвани преимуществено за професионални, а не за лични цели. Водещото относно правото на приспадане ма данъчен кредит е начинът на използване на активите и доколко същият е свързан с икономическата дейност на данъчно задълженото лице. В приложеното по делото, липсват доказателства, от които да е видно, че процесиите вещи са използвани през ревизирания период точно за икономическата дейност на дружеството, от която е формиран неговият оборот. Съгласно съдържанието на писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, двата автомобила се използват за обслужване стопанската дейност на фирмата, като по решение на управителите разходите за гориво не са отчитани в дружеството, а са за тяхна сметка. Правилно е прието от съда, че след като МПС-тата се твърди да се използват за икономическата дейност да наемателя, икономически оправдано е дружеството да отчита разходите за гориво, поддръжка, ремонт и експлоатация, а не само разходите, свързани с наемането им, също така в случай, че автомобилите действително са използвани за стопанската дейност на дружеството, би следвало в представените пътни книжки да са коректно попълнени данните за изминати километри, съответно да съдържат точни данни на километропоказателите им. Видно от преписката налице са множество несъответствия по отношение на показанията на километражите на двата автомобила, поради което обоснован е и изводът на съда за поставяне под съмнение достоверността на данните в частните документи – пътни книжки и обобщените данни в изготвената от "Каскадас Имобилиаре" ООД справка, която е послужила за основа и за изготвяне на заключението по ССчЕ. Съдът е направил анализ на показанията на километропоказателите на двете МПС за 2016 г., отразени в приемо - предавателния протокол от 30.12.2016 г., обяснителната записка и протоколите от годишните им технически прегледи, при които са установени разлики, за които не са представени доказателства на какво се дължат. От друга страна, една от дейностите с които се е занимавало дружеството през процесния период е търговия с минерална вода за което са представени фактури от "Келто" ЕООД. Правилно е отбелязано от решаващия съд, че се касае за доставката на значителни количества трапезна вода "Каскадас" и е практически невъзможно същите да са превозени с процесните автомобили "Порше Кайен". Не се доказва и използване на автомобилите във връзка с останалите дейности на дружеството, а именно строителство на апартаменти в кк. "Слънчев бряг" и търговия с игрални автомати, това, че същите са се ползвали от управителите на дружеството означава, че са били използвани за управленски цели, но не и за икономическата дейност на дружеството. От изложеното се налага извод, че релевантните факти за приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС са на лице. Правилно административен съд Пловдив е установил, че от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства които да доказват, че конкретните две превозни средства са използвани за икономическата дейност на дружеството. По изложените аргументи, съдът намира за правилно и обосновано решението в частта касаеща преобразуването в увеличение на декларирания от ревизираното дружество СФР за 2016 г. Предвид посоченото до тук, при неправомерно начислен данък, законосъобразно е извършена корекция на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. По тези съображения, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъди на ответника по касация поисканото с писмено становище от 23.08.2019 г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1156,36 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,