Решение № 15010 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2011 г.

Решение № 15010 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощниците на Цветана Иванова Колунчева от гр. Батак срещу решение № 102 от 1.03.2011 г. по адм. дело № 737/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пазарджик, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 102 от 1.03.2011 г. по адм. дело № 737/2010 г., Административният съд - гр. Пазарджик, III състав, е отхвърлил жалбата на Цветана Иванова Колунчева от гр. Батак срещу решение № К-5330 от 9.11.2010 г. на и. д. директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 255 от 15.07.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. По първоначалното дело е било безспорно установено, че със заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, подадена в РУ "СО" - гр. Пазарджик с вх. № 12-99903-00009650 от 13.03.2008 г., Цветана Иванова Колунчева от гр. Батак е декларирала, че детето Илиян Иванов Христев не е настанено в детско заведение, както и че в 7-дневен срок от настъпването на декларираните обстоятелства ще уведоми за промяната. Със заповед № 246 от 21.07.2010 г. на директора на РУ "СО" - гр. Пазарджик е било наредено да бъде извършена проверка по разходите на ДОО в ОДЗ "Катя Ванчева", при която е установено, че детето Илиян Иванов Христев е настанено в детското заведение, считано от 2.06.2008 г. В тази връзка, по първоначалното дело е налице молба с вх. № 185 от 6.02.2008 г. на Колунчева до директора на детското заведение, квитанция за платена такса за месец юни 2008 г., ведомости за посещение на детското заведение от м. юни 2008 г. до м. декември 2008 г. и от м. януари 2009 г. до м. април 2009 г. Процесният период, за който органите на НОИ са издали административни актове за недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, обхваща от 2.06.2008 г. до 30.04.2009 г. В този период майката е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. Правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст на работещите майки по трудови правоотношения е уредено в чл. 164, ал. 1 от КТ. Редът и условията за ползването му са конкретизирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на майката, че детето не е настанено в детско заведение (детска ясла, детска градина). Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 НРВПО отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 от КТ е да уведоми работодателя - осигурител, разрешил ползването на отпуска, в случай, че детето е настанено в детско заведение. Това е така, защото предназначението на този вид отпуск е целево, т. е. той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете, което я освобождава да работи, докато ползва отпуска. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. Без правна стойност е кога реално Илиян Иванов Христев е посещавал детската ясла, след като не бил отписан от нея през процесния период. По делото не са налице доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че е ползвана само детската кухня, а не пълните услуги на детското заведение. Доказателствената тежест в този случай е на жалбоподателката по първоначалното дело, която е следвало да установи нещо различно от това, което е констатирано от органите на НОИ. Това не е било сторено. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Следва да се отбележи, че по отношение на лихвите органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., при наличие на визираните в закона предпоставки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,