Решение № 13928 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2017 г.

Решение № 13928 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. И. от гр. Д., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Тенев, против решение № 308 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 280/2017 г., по описа на Административен съд - Д., с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо с рег. № 851000-5202/27.04.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция (ОД) на МВР - Д.. Изложени са съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Д., не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията изложени в жалбата, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Д. е отхвърлил жалбата на Д. Н. И. срещу писмо с рег. № 851000-5202/27.04.2017 г. на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Д.. По делото е установено, че жалбоподателят Иванов е подал заявление с вх. № 15085101789/16.10.2015 г. за промяна в регистрацията на лек автомобил "БМВ Х5" с рег. № Р3144ВС, с рама № WBAFF41080LZ00672 в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д. поради промяна на собствеността. При извършена идентификация на автомобила са възникнали съмнения за интервенция върху номера на двигателя. Автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД на МВР - Д., която е установила механична интервенция, водеща до заличаване на последните осем позиции от номера на двигателя. По отношение на номера на рамата на автомобила не са констатирани несъответствия или механични увреждания. Установен е набит номер на рама, съответстващ по документи, без интервенции, както и заводски стикер с данни за VIN, като за резултата е съставен протокол № 41/21.10.2015 г. Изготвена е и експертна справка № 3/21.10.2015 г. от НТЛ при ОД на МВР - Д., в която са преповторени констатациите на комисията. Дадено е заключение, че е установен набит номер на рама на предвиденото от завода - производител място, без следи от поправки и заличавания, автентичен, както и заводски стикер с данни за номер на рама, съвпадащ с този по документи. По плочката, предназначена за нанасяне на номер на двигател, са установени следи от механична интервенция, довела до заличаване на последните осем позиции от номера на двигателя, установен тип - 306D3. По повод на резултатите от проверката е образувана преписка ЗМ по описа на I -во РУ на МВР - Д., пр. пр. № 99/2016 г. по описа на РП - Д., след което и ДП № 11/2016 г. по описа на сектор "ПИП" при ОД на МВР - Д.. С писмо с изх. № 99/2016/7.04.2017 г. на ДРП началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Д. е уведомен за постановлението на ДРП, с което е прекратено досъдебното производство. В писмото е посочено, че постановлението е получено от жалбоподателя на 28.03.2017 г. и е влязло в сила на 5.04.2017 г. На 12.04.2017 г. И. е подал заявление с вх. № 851000-4623 до началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Д. с искане за възобновяване на процедурата по пререгистрация на автомобила, като е приложил и копие от прекратителното постановление на ДРП. В отговор на това заявление началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Д. е издал обжалваното писмо с изх. № 851000-5202/27.04.2017 г., в което, след като проследява всички извършени до този момент действия и позовавайки се на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. (Наредба I-45/Наредбата ) за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.), административният орган уведомява жалбоподателя, че за продължаване на регистрацията на автомобила следва да изясни произхода и собствеността на подменения двигател (лицето, извършило ремонта), като представи съответните документи за това. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че номерът на двигателя е от съществено значение за регистрацията на автомобила и всяка интервенция върху него, която е пречка за установяване на неговата автентичност, е пречка и за регистрацията на автомобила. Изложил е доводи, че в случая няма спор, че не са констатирани въздействия върху заводския номер на рамата, поставен от производителя, който е автентичен, но е констатирана механична интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на двигателя на автомобила - последните осем позиции от номера на двигателя са заличени до степен, че не може да бъде установена неговата автентичност. Предвид изложените факти съдът е стигнал до извод, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на ППС -невъзможността да се установи автентичният номер на двигателя е самостоятелна пречка за пререгистрацията на автомобила по аргумент от чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-45/2000 г., във вр. чл. 143, ал. 2 от ЗДвП, поради което при проявлението на този юридически факт административният орган е длъжен да постанови отказ за регистрация, както е сторил и началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Д.. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е неправилно. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 от същата разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Член 143, ал. 3 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Следователно разпоредбата на ал. 1 на чл. 143 от ЗДвП изисква регистриране на моторното превозно средство по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, ал. 2 прави разграничение между идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а ал. 3 забранява регистриране на пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, уреждаща отказа за регистрация, има предвид идентификационен номер, различен от номера на двигателя на превозното средство. Законът предпоставя, че съществена характеристика на превозното средство е рамата, поради което изисква автентичност на идентификационния номер, за да бъде регистрирано моторното превозно средство, а двигателят е компонент на автомобила. В Наредбата не е предвидена възможност за възстановяване на номера на двигателя, поради което при невъзстановяване на номера на двигателя би било невъзможно да се извърши регистрация на превозното средство. Целта на цитираните разпоредби е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. В настоящия случай не е установено, че има подправен, заличен или повреден идентификационен номер. След като върху рамата на автомобила съществува оригинален номер, поставен от производителя, не е възможно да е изпълнен някой от трите фактически състава, визирани в законовата разпоредба - да е неправомерно изменен, подменен или заличен същия. При това положение административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и да откаже да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143 от ЗДвП, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено по категоричен начин, че е с автентичен номер на рамата, но е констатирана механична интервенция върху знаци на фабрично поставения номер на двигателя на автомобила. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП съдържа забрана на регистрация на пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираният текст съдържа условие и то е, че отказът е валиден до момента на установяване на автентичния идентификационен номер на автомобила. За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган следва да извърши преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя. В конкретния случай, административният орган не е имал основание да откаже регистрацията на автомобила. Началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Д. е издал административния акт в нарушение на материалния закон. При наличието на събраните по делото доказателства и по изложените съображения решението на Административен съд Д. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което оспореният отказ - бъде отменен като незаконосъобразен и преписката - изпратена на началник отдел "Пътна полиция" при ОД на МВР- Д., за ново произнасяне с оглед задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените пред двете инстанции съдебни разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена. На осн. чл. 143, ал. 1 АПК, следва да му бъде присъдена сумата от общо 715.00 (седемстотин и петнадесет ) лева, представляваща заплатени държавни такси по жалбите в размер на 15 (петнадесет) лева общо и адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции в общ размер на 700 (седемстотин) лева. Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение