Решение № 5490 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2009 г.

Решение № 5490 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на "В и К" ООД гр. Димитровград, подадена чрез Управителя Красимир Герджиков, и на Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район - Пловдив, подадена чрез адв. Слав Даскалов. С протоколно определение от 31.03.2010 г. ВАС, I А отделение на основание чл. 215, т. 3 от АПК е оставил без разглеждане като просрочена касационната жалба на Директора на "Басейнова дирекция за черноморски район" - Пловдив и е прекратил производството по адм. д. № 14791/2009 г. по тази касационна жалба. Настоящото производство продължава по касационната жалба на "В и К" ООД гр. Димитровград срещу решение № 1180/31.08.2009 г. по адм. дело № 2102/2007 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, ХVII състав. Касационната жалба на дружеството се отнася само до частта, в която е върната административната преписка на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, за издаване на законосъобразен акт с произнасяне по категорията на подземните води определена с прогласеното за нищожно Разрешение за водоползване № 0268/8.05.2001 г., издадено от зам. министъра на околната среда и водите, респ. определяне на съответната дължима такса според новоопределената категория. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната от него част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят счита, че правилно съдът е приел, че разрешителното /Разрешение за водоползване № 0268/8.05.2001 г. - обявено за нищожно/ не може да послужи като годно доказателство за определяне на категорията на водата и правилно е върнал преписката с указания за произнасяне по категорията на подземните води и определяне на дължимата такса за водоползване съобразно новоопределената категория, но според касатора освен определяне на нова категория вода е необходимо и да бъдат определени количествата отнета вода, за която се дължи такса. Касаторът твърди, че след като разрешителното не може да служи като годно доказателство за определяне на категорията на водата, то не може да служи и за определяне на количеството отнета вода. Определянето на дължимата такса става въз основа на количеството отнета вода и категория. Поддържа се, че в обжалваната част на решението, дадените указания, ограничават административния орган при определяне на дължимите такси са незаконосъобразни. Според дружеството таксата би следвало да бъде определена по методика, приложима при използване на вода без основание, в какъвто смисъл да бъдат допълнени указанията на съда. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде върната преписката на административния орган с указания за определяне на количествата отнета вода за процесния период, тяхната категория и изчисляване на дължимата такса. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район - Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) № 28 от 20.11.2007 г. на Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и § 9 на ПЗР на Закона за водите и чл. 166 от ДОПК, чл. 2, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 9 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. С него са определени дължими суми за такси за водоползване и такса за заустване на отпадъчни води за периода 2001 г. - 2006 г. по разрешителни за водоползване № 0268/8.05.2001 г., издадено от зам.-министъра на околна среда и водите, и още 11 разрешителни /издадени през периода 2003 г. - 2006 г./, както и разрешително за заустване № 0917/19.03.2003 г. Дружеството е било уведомено за започналото административно производство с писмо от 23.10.2007 г. /получено на 25.10.2007 г./. Във връзка с цитираното писмо от страна на дружеството, с вх. № ПО-02-136/13.11.2007 г. е постъпило искане, с което е направено възражение за погасяване по давност на задължения в размер на 79 330 лв. за 2001 г., съгласно Констативен протокол № Х 154/14.06.2005 г. По делото е приета ССЕ /неоспорена от страните/, като вещото лице е установило, че таксата за водоползване е определена съгласно действително добитото количество, установено с измервателни уреди, за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., за 2001 г. и 2002 г. таксата за водоползване е определена на база разрешени водни количества съгласно разрешително № 0268/8.05.2001 г., а за 2003 г. - таксата за водоползване е определена по сведения на "В и К" Димитровград. Дадено е заключение и, че таксите за водоползване в процесния АУПДВ са изчислени математически точно, като представляват произведение от посочените разрешени или ползвани водни количества за всяка ПС в колона "Водно количество куб. м" и цената на куб. м, посочена в колона "Категория тарифа". Относно дължимостта на таксите в оспорения АУПДВ въз основа на разрешително за водоползване № 0268/8.05.2001 г., съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че цитираното разрешително е прогласено за нищожно /с решение на АССГ/, жалбоподателят на общо основание дължи такава за използваните от същия количества вода. Съдът се е позовал на разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, съгласно която, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон /чл. 194, ал. 1 от ЗВ/, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Посочено е, че по делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, че "В и К" Димитровград не е използвало или е използвало по-малки количества от разрешените му, съгласно прогласеното за нищожно Разрешително № 0268/2001 г. По отношение на оплакването на жалбоподателя свързано с категорията на подземните води - съдът е приел, че същото е частично основателно само досежно определената такса за водоползване въз основа на Разрешително № 0268/2001 г. От същото разрешително съдът е установил, че за водоползване на питейно-битовото водоснабдяване, категорията на подземните води е определена като първа, съгласно чл. 84, т. 1 от Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.). От представеното по делото решение на АССГ № 1254/20.02.2009 г. съдът безспорно е установил, че цитираното по-горе разрешително за водоползване е прогласено за нищожно, поради което АС е приел, че същото не може да служи като годно доказателство за определяне на категорията на водата, респ. за размера на дължимата държавна такса, според категорията. Отбелязано е, че категоризирането на подземните води се извършва в рамките на административна процедура уредена в Наредба № 1/2000 г. (отм.), сега Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, поради което съдът не е компетентен, в хода на съдебното производство, което има за предмет оспорване на дължимостта и размера на таксите за водоползване, да установява и определя категорията на използваните подземни води. Съобразно горното, АС - Пловдив е обосновал извода, че жалбата на дружеството е основателна в частта относно определената такса за водовземане за 2001 г. в размер на 117 240 лв.; за 2002 г. - в размер на 117 240 лв.; за 2003 г. в размер на 94 238 лв.; за 2004 г. в размер на 83 349 лв.; за 2005 г. в размер на 61 338 лв. и за 2006 г. в размер на 56 200 лв., въз основана определената категория вода с Разрешение за водоползване № 0268/8.05.2001 г., поради което е отменил АУПДВ в тази част, а преписката е върнал на административния орган за предприемане на необходимите действия по установяване на категорията на подземните води, респ. определяне на съответната дължима такса при дадените задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна, но тази част от съдебното решение не е предмет на настоящата касационна жалба. Решение в обжалваната част е правилно като краен резултат. ВАС намира за основателни доводите на касатора, че след като е прието, че нищожното разрешително № 0268/2001 г. не може да служи като годно доказателство за определяне на категорията, то не може да служи и за определяне на количеството отнета вода. Видно от разпоредбата на чл. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект размерът на ползвания годишен обем е един от елементите имащ съществено значение при определяне размера на дължимата такса. В тази връзка основателно е възражението в касационната жалба, свеждащо се само до дадените от съда указания, които са задължителни за административния орган и които следва да се разширят, като бъде върната преписката на административния орган с указания за определяне на количествата отнета вода за процесния период, тяхната категория и изчисляване на дължимата такса. Ето защо обжалваната част от решението като краен резултат е правилно, но след връщането на преписката административният орган следва да съобрази освен дадените указния от АС - Пловдив, така и дадените в настоящото решение указания по прилагането и тълкуването на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,