Решение № 12035 от 23.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2020 г.
ВАСТрето отделение23.12.2022 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 1030/27.01.2021 г по адм. д. 8886/20 г. на Върховен административен съд, като в диспозитива на решението на стр. 8 да се чете:
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите на Варуна АД обезщетение за причинените от отменени по съдебен ред издадени от нея административни актове, както следва:
- в размер на 2 261 848,82 лв. без ДДС от действието на т. 7 от Решение 10/30.03.2011 г. за периода от 1.04.2011 г. до 17.12.2013 г., заедно със законната лихва за забава за периода от 14.12.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
- в размер на 3 938 907,71 лв. без ДДС от действието на Решение 5/20.02.2015 г. за периода от 20.02.2015 г. до 12.11.2018 г., заедно със законната лихва за забава за периода от 14.12.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Мотиви
Съдебното производство по чл. 175 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по молба от Варуна АД за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната от съда в Решение 1030/27.01.2021 г. по адм. д. 8886/20 г. на Върховен административен съд /ВАС/, с което са уважени като основателни предявените против Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ искове за заплащане на обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи от отменени по съдебен ред издадени от нея административни актове - Решение Ц-10/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. В молбата молителят точно и мотивирано обосновава искането си да се допусне поправка на очевидната фактическа грешка, изразяваща се в пропуска на съда да изрази в диспозитива на решението си формираната и изразена в мотивите към същото воля, а именно присъдените като обезщетение суми да се изплатят заедно със законната лихва до датата на окончателното им изплащане. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез процесуалните си представители в подробен писмен отговор от 08.12.2022 г. обосновават становище за неоснователност на твърденията, изложени в молбата и искат от съда да я остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши проверка на посочените от молителя основания за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение намира, че молбата е основателна. Основателно е твърдението на молителя, че при постановяването на процесното решение е допусната очевидна фактическа грешка под формата на очевидна неточност, която следва да се отстрани по реда на чл. 175 от АПК. За да постанови процесното решение, Върховният административен съд е приел, че след като са били налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на КЕВР по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то той следва да бъде осъден да заплати доказаните от Варуна АД вреди, заедно със законната лихва до пълното им изплащане - стр. 7, ред 40, 41 и 42 от горе надолу от мотивите на решението. След като е формирал ясно изразена воля в мотивите на решението, че отговорността на КЕВР следва да бъде ангажирана не само до осъждането му да заплати на Варуна АД причинените му имуществени вреди в абсолютна им стойност, но и че те следва да бъдат заплатени със законната лихва до датата на пълното им изплащане, така както е и претенцията на Варуна АД в исковата молба, и каквато е и обичайната практика на съдилищата по такъв вид дела, поради очевидна неточност съдът в диспозитива на решението е пропуснал да запише това, като е осъдил ответника да заплати на ищеца само вредите в абсолютната им стойност, без да го осъди да заплати и лихвите върху тези суми до окончателното им изплащане, каквато е била истинската му воля. От анализа на изложеното следва еднозначният извод, че в случая е налице типичен, емблематичен пример на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, което представлява очевидна неточност по смисъла на нормата на чл. 175, ал. 1 от АПК и следва да се поправи от съда, постановил решението чрез допускане на поправка на очевидната фактическа грешка. По изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение