Решение № 11573 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2018 г.

Решение № 11573 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на "Сакарела" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, против решение № 71/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 319/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ТУ/04-00024/13.10.2017 г., на Кмета на община Ямбол, с нареждане за премахване на незаконен строеж - "сграда № 8 (съгласно схема "Заснемане 17.07.2017 г.", неразделна част от констативен протокол № 37/17.07.2017 г.), представляваща пристройка към западната фасада на производствена сграда с идентификатор 87374.520.9.6, изградена без строителни книжа, в имот с идентификатор 87374.520.9 по кадастралната карта на гр. Ямбол. С твърдения за нарушаване на материалния закон, процесуалните правила, целта на закона, както и необоснованост, съгласно приетите доказателства, се иска отмяната на съдебния акт, като в съответствие с приетото от касационната инстанция, се върне делото за ново разглеждане или, алтернативно, се отмени заповедта. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Дограмаджиев, по изложените в нея и писмено становище съображения, като се претендират разноски за производството пред ВАС, с възражение за прекомерност на разноските на ответника. Ответната страна - Кмета на Община Ямбол, чрез адв. Ножарова, оспорва касационната жалба по подробно изложени в писмени бележки доводи с искане решението, като правилно, да се остави в сила. Претендират се направените разноски, съгласно приложените списък и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и по същество - за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по наведените в жалбата касационните основания, Върховния административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт изхожда от компетентния, съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, издаден е в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Данните по делото установяват, че същият е постановен след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 26/08.09.2017 г., с който е установен строеж от пета категория, изпълнен от дружеството – жалбоподател без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на извършителя на строежа, като е осигурена възможност на дружеството да представи възражения. Такива са депозирани от жалбоподателя на 18.09.2017 г. (вх. № 2801-15227) и са обсъдени от административния орган преди издаване на заповедта (писмо изх. № 2801-16258/04.10.2017 г. на Кмета на общината). Невръчването на изготвения на 17.07.2017 г. констативен протокол № 37 не осъществява нарушение, както се сочи, тъй като липсва такова нормативно изискване. С оглед това, обоснован е изводът за недопуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Оспореното решение на АС – Ямбол е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано от събраните доказателства, включително и неоспорена СТЕ. Реализиран е строеж, който по своите характеристики отговаря на т. 38 от § 5 на ДР ЗУТ - "Сграда 8", представляващ пристройка към западната фасада на производствена сграда с идентификатор 87374.520.9.6, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Същият е с установени размери, от пета категория, част от разрешен строеж, преустройство и ремонт, въведен в експлоатация и с предназначение за осъществяване на общ технологичен цикъл, чрез осъществена топла връзка с основната сграда. Споделят се и съображенията в решението по отношение на твърдението, че се касае за временен строеж по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, а и когато един строеж е незаконен, е ирелевантен статута му - постоянен или временен. Съдът е изследвал и търпимостта на строежа - правилно е приел, че същият не е търпим по смисъла на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но не с оглед противоречие с ПУП, който все още не е изменен, а поради неприложимост на посочените разпоредби, отнасящи се за строежи, изградени до 31.03.2001 г., а не и след това, какъвто е процесния - сградата не е описана в НА от 2002 г. за придобиването на имота, самото преустройство на обекта (от складове в мандра), като цяло, е започнало след 28.06.2002 г., т. е. при изтекли вече времеви срокове, липсва отразяване в действащия или действал преди това ПУП, не е нанесена и в КК от 2005 г. Доводите на жалбоподателя относно обстоятелствата дали има внесен проект и незавършена процедура по изменение на ПУП, са неотносими в настоящето производство, след като безспорно е установено, че за извършеното липсва издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, които именно са относимите обстоятелства досежно законосъобразността на обсъжданата заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед това, аргументирани и в съответствие със закона са изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. С оглед изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт, решението, с крайния извод за законосъобразност на заповедта е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този правен резултат следва да се уважи и искането за присъждане на разноски в полза на ответната по жалбата страна, за касационното производство, своевременно претендирани и доказани до размера от 3600 лв. по приложения списък и платежен документ. Този размер обаче, с оглед фактическата и правна сложност на делото, е прекомерен - направеното от процесуалния представител възражение е основателно, разноските следва да се редуцират до сумата от 1000 лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,