Решение № 388 от 16.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 553/2026 г.

Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б. Ц., служебен защитник на подсъдимата И. М. Г., против нова присъда от 18.07.2025 г. (рег. № 23/21.02.2026 г.) по в.н.о.х.д. № 6560/2023 г., на Софийския градски съд, І.въззивен състав. В жалбата касаторът се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за неправилно прилагане на материалния закон с осъждането на подсъдимата, тъй като се касае до неизпълнение на граждански (облигационни) договори, поради което деянието не е съставомерно на престъпния състав на измамата, както и за допуснато съществено процесуално нарушение с късното изготвяне на съдебните протоколи от въззивната инстанция, което е препятствало подготовката на защитника по делото и е нарушило правото на защита. С писмено възражение частните обвинители Е. В. В. и Г. М. В. оспорват основателността на жалбата на подсъдимата и считат, че не са налице посочените в нея касационни основания. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата И. М. Г. не взема становище. Производството за нея е задочно, тъй като не е намерена на известните по делото адреси и след проведено щателно издирване не е открита, за да бъде уведомена за съдебното заседание. Служебният защитник адвокат Б. Ц. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, навеждайки допълнително и твърдение за отсъствие на отговори по направените от защитата възражения пред въззивната инстанция. Настоява за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Изразява становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства и е направил верни изводи за осъщественото от подсъдимата престъпление, в което е обвинена. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна или изменение на постановената присъда. Частният обвинител Е. В. В. не взема становище по делото. Останалите частни обвинители Г. М. В. и С. Д. Г., както и техният повереник адв. А. П. оспорват основателността на касационната жалба, тъй като не са допуснати посочените в нея нарушения на материалния и на процесуалния закон. Поради това предлагат осъдителната присъда на въззивния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилата касационна жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда от 18.07.2025 г. (рег. № 23/21.02.2026 г.) по в.н.о.х.д. № 6560/2023 г. Софийският градски съд, І.въззивен състав отменил изцяло оправдателната присъда от 10.10.2022 г. по н.о.х.д. № 2354/2020 г. на Софийски районен съд, 134 състав и признал подсъдимата И. М. Г. за виновна в това, че в периода от 03.11.2013 г. до 16.10.2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление (с четири деяния), с цел да набави за себе си имотна облага, сама и при условията на посредствено извършителство чрез Г. М. В., възбудила и поддържала заблуждение у три лица – С. Д. Г., Г. М. В. и Е. В. В., с което им причинила имотна вреда в общ размер от 55 064,66 лева, деянията са извършени при условията на опасен рецидив и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, за изпълнението на което определил първоначален строг режим по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Касационната жалба на подсъдимата И. М. Г. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Твърдението на касатора за липса на престъпление, понеже се касаело до граждански облигационни отношения, е несъстоятелно. Въззивният съд подробно е обсъдил доказателствените източници, разкрили обективната истина и кредитирайки ги с доверие е направил обосновани и убедителни изводи за извършената от подсъд. Г. престъпна измама. Получените от нея парични суми чрез четири отделни деяния са резултат от въвеждането в заблуждение на пострадалите и впоследствие от поддържането на тази заблуда у тях, че са й необходими 50 хил. лева за отблокиране на нейна сметка в английска банка, за да заплати скъпо струващо лечение за трансплантация на бъбрек на съпруга й в Израел. Доказателствата по делото разкрили, че подсъдимата не е била клиент на международната банка HSBC, не е притежавала парични суми в нея, за да се нуждае от действия по отблокиране на сметка, съпругът й не е страдал от заболяванията, за които подсъдимата е съобщила на пострадалите, поради което е нямал нефрологични проблеми (бъбречна недостатъчност), не е пътувал до Израел и не му правена бъбречна трансплантация. Това категорично извежда, че подсъдимата не е имала никакво намерение да връща заема от 50 000 лева, предоставен от пострадалата Е. В. на 7.11.2013 г., както и на останалите суми, дадени на 20.05.2014 г. от постр. С. Г. (2 000 лева), на 21.08.2014 г. от постр. Г. В. (1 500 лева) и на 16.10.2014 г. от постр. Г. В. (800 евро, равностойни на 1564,66 лева), в уверение на поддържаната от нея теза, че се работи за отблокиране на английската сметка. Въззивният съд е изложил верни и убедителни съображения за съставомерността на деянията като престъпление измама по чл. 209 от НК. В мотивите на осъдителната присъда е обсъдил и финансовата възможност на подсъд. Г. да върне заетите й суми от постъпилите след 29.12.2014 г. по нейна сметка единадесет банкови превода на обща стойност 535 912,63 лева от търговско дружество в Сингапур, който факт е анализиран в подкрепа на извода за извършено престъпно посегателство. Разкритите по делото доказателства решително отхвърлят тезата на защитата, че се касае до облигационни отношения по договор за заем. Заплащане на възнаградителна лихва не е била уговорена изрично и писмено, поради което договор за лихвен заем между пострадалите и подсъдимата не е бил сключван. Наред с това, парите не са дадени от пострадалите за обогатяване (придобиване на печалба от лихви), а в резултат на добронамереност и помощ към лице в нужда, надявайки се на скорошното им връщане. Верни по същество са изводите на решаващия съд, че престъпната измама представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, предвид особено високата стойност на предмета на престъпление от 55 064,66 лева (повече от 140 минимални работни заплати за 2014 г., възлизащи на 340 лева), осъщественото чрез 4 самостоятелни деяния престъпно поведение, в сравнително дълъг период от време (от 3.11.2014 г. до 16.10.2014 г.), при усложнен механизъм на деянията и с привличане на други лица (свид. В. Т. и свид. Т. П.) в схемата по поддържане на заблуждението. Предходните осъждания на подсъд. Г. предимно за измама по чл. 209 от НК и чл. 210 от НК (за 6 от общо 7 престъпления, извършени в реална съвкупност) представят дееца за личност с трайни престъпни наклонности, а процесното престъпление като извършено при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Ето защо престъпното поведение на подсъд. И. Г. правилно е квалифицирано като измама по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 26 от НК. Материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция и не е налице претендираното от касатора касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната проверка по делото не откри и посоченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК. Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимата Г. или на нейния защитник. Действително, въззивният съдебен състав не е бил особено прецизен в работата си по изготвяне на съдебните протоколи от 09.06.2025 г. и от 18.07.2025 г., които е обработил значително по-късно, отколкото тридневният законов срок по чл. 311, ал. 2 от НПК позволява това. Електронните документи на съдебните протоколи са създадени в Единната информационна система (ЕИСС), съответно на 13-ти и на 14-ти ноември същата година, присъдата – на 21 февруари следващата година. Хартиените оригинали са изготвени по-рано, без да може да се провери със сигурност датата на тяхното изготвяне, защото не съвпада с датата в ЕИСС. Всъщност, протоколът от първото заседание не е бил изпратен на служебния защитник, както той е поискал, но е бил приложен по делото, защото адвокатът се е запознал с материалите по делото по време на второто заседание. При това развитие на съдопроизводствените действия процесуалните права на служебният защитник не са били ограничени, както се твърди в жалбата. По искане на адвоката въззивната инстанция е прекъснала съдебното заседание на 18.07.2025 г. и е предоставила подходящо време на процесуалната страна за запознаване с приобщените по делото доказателствени материали. Изрично адвокатът е заявил, че желае да се запознае „не с протокола от съдебното заседание, а с делото“ – л. 659 от в.н.о.х.д. № 6560/2023 г. След потвърдителния отговор на служебния защитник, че се е запознал с материалите по делото (цит.стр.) и изразеното от него становище за даване ход на делото, съдът продължил съдебното заседание и извършил необходимите процесуални действия в присъствието на явилите се страни – провел съдебно следствие, изслушал пренията и обявил присъдата си. Касационната проверка не установи нарушение на процесуалните права на защитника на подсъд. Г., тъй като искането му да се запознае с приложените до момента доказателствени материали по делото е било удовлетворено от въззивната инстанция, а заседанието е продължило след изрично становище на адвоката за даване на ход на делото. Затова е неоснователно възражението му в касационната жалба, че са били ограничени процесуалните му права да се запознае с делото, да направи необходимите извлечения от него и да подготви защитата. Той е участвал лично в процеса по събиране на доказателства от въззивния съд и не е имал доказателствени искания, участвал е в съдебните прения и при обявяване на присъдата. Не е направил възражение за недостатъчно време за подготовка, не е направил и искане за отлагане на съдебното заседание. Не е нарушено и процесуалното право на жалба, тъй като касационната жалба е била допълнена след запознаване с мотивите на въззивната присъда. При това развитие на делото защитникът е разполагал с процесуалната възможност и време да подготви пълноценно защитата си, да реализира представляваните от него защитни права на своя клиент и да участва в разглеждането на делото за охрана на процесуалните интереси на задочно осъдената И. Г.. Изложеното в касационната жалба не отговаря на действително извършените по делото процесуални действия. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения на правата на защитника се прие за неоснователно. Също неоснователни са и възраженията на касатора за липса на отговор по направените от защитата доводи. Въззивният съд е длъжен в решението или в присъдата да изложи мотиви по направените от процесуалните страни доводи. В противен случай допуска съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. І от НПК, което е касационно основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Настоящият случай не е такъв. Съдът може да изложи съжденията си изрично, обсъждайки всеки довод на страните поотделно, но така също и по начин, при който съдържането на съдебния акт разкрива ясно и недвусмислено вътрешното убеждение на съдебния състав в подкрепа или несъгласие с довода. Софийският градски съд е изложил конкретни мотиви с които е приел, че поведението на подсъдимата Г. е съставомерно на престъплението измама и следователно не е налице гражданско-правни отношения между нея и пострадалите. Не е допуснато претендираното от касатора процесуално нарушение по липса на мотиви. Воден от изложените мотиви съдът прие касационната жалба на подсъд. И. М. Г., подадена от нейния служебен защитник, за неоснователна, а обжалваната осъдителна присъда на въззивния съд – за правилна и законосъобразна, поради което подлежи на потвърждаване. С новата присъда не са решени въпросите за направените в наказателното производство разноски. След влизане в сила на въззивната присъда делото следва да бъде изпратено на Софийския градски съд, който в закрито съдебно заседание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК да определи задължението за възстановяване на деловодните разноски и на разходите на процесуалните страни. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК