Решение № 13635 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2018 г.

Решение № 13635 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г. от [населено място], против решение № 5613/09.10.2017 г., постановено по адм. д. № 4733/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че са налице всички предпоставки, за да й се присъди исканото обезщетение. Ответната страна – Столична община, редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Съдът е направил обоснована и законосъобразна преценка, че претендираното обезщетение не отговаря на законовите изисквания на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от закона. Обосновани са изводите на съда, че ищцата не е успяла да докаже твърдените от нея неимуществени вреди във връзка с издадено срещу нея и впоследствие отменено наказателно постановление по НРУПОГТТСО. Постановеното решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството е образувано по иск от Л. Г. от [населено място] срещу Столична община за заплащане на обезщетение за причинени за периода 09.06.2016 г. – 17.03.2017 г. неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищцата болки, страдания, страх, стрес, неудобства, затормозеност, срам, публично унижение, в размер на 1500 лева, от незаконосъобразно наказателно постановление № 276511/29.03.2016 г., издадено от кмета на Столична община. С обжалваното решение Административният съд - С.-град е отхвърлил предявения от Л. Г. иск. Приел е, че предявеният осъдителен иск е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Според съда, независимо от отмененото наказателно постановление № 276511/29.03.2016 г. от кмета на Столична община, с което на ищцата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 1, б. "а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО, недоказани по делото са причинените на ищцата вреди. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на съпруга на ищцата, за който е посочил, че не е пряк свидетел на проверката и че е заинтересован от изхода на спора. Като допълнителен аргумент съдът е изложил, че липсват доказателства за причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и подържаните от ищцата вреди. Тези вреди, според съда, ищцата свързва с незаконосъобразни действия на длъжностните лица – контрольори по време на извършената на 09.06.2016 г. проверка, но не и от съставянето на наказателното постановление. Решението е неправилно. Съдът, след задълбочено изясняване на фактите по делото, е изложил необосновани изводи, които не се споделят от касационната инстанция. Установено е по делото, че с наказателно постановление № 276511/29.03.2016 г., издадено от кмета на Столична община на ищцата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 1, б. "а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), изразяващо се в това, че на 09.06.2016 г. в 07.58 часа пътува в гр. С. в автобус № 413 с инвентарен номер 3127, след спирка "Интерпред" в посока Студентски град, с превозен документ, който не съответства на пътуването (период на валидност или маршрутна линия) и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН бл. № 0276511/09.06.2016 г. По повод подадена от ищцата жалба срещу наказателното постановление е образувано НАХД № 16137/2016 г. по описа на СРС. В жалбата си Георгиева поддържа, че е била набедена от контрольорите в градския транспорт за гратисчия и унизена публично, последвали и коментари по неин адрес, изпитала срам и унижение, довели до притеснение и безсъние, главоболие и стрес, неудобство сред обществото и нежелание да посещава публични места след преживяното набедяване. С влязло в сила съдебно решение № 9733 от 14.11.2016 г., постановено по н. а. х. д. № 16137 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., оставено в сила с решение № 1756 от 17.03.2017 г., постановено по касационно дело № 439 по описа на АССГ за 2017 г., съдът е отменил наказателното постановление. По делото е разпитан като свидетел – Ч. Я., съпруг на ищцата, който дава сведения за узнатото от разказа на самата ищца. Безспорно е установено по делото, че е налице отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление № 276511/29.03.2016 г., издадено от кмета на Столична община. Доказателствата по делото водят до извод, че са налице и останалите предпоставки за присъждане на обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди. Дори и да не е бил очевидец на проверката, съпругът на ищцата е дал достоверни показания за състоянието й, след като същата е била свалена от превозното средство. Пред останалите пътници проверяващите са се отнесли към нея като към нередовен пътник. След като санкционирането й е преценено от съда като неправилно, причинените й неудобства и срам пред пътниците, безусловно представляват неимуществени вреди, за които следва да се присъди обезщетение. Необосновани са изводите на административния съд, че вредите на ищцата са причинени от незаконосъобразните действия на проверяващите, но не и от акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В молбата си от 29.05.2018 г. ищцата изрично е посочила, че неимуществените вреди, които претендира, са причинени от неправомерно съставения й акт, унижението и срама от съставянето му и принудата да води дела, за да установява липсата на нарушение. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Тричленният състав на ВАС намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в размер на 500 лв., а в останалата част следва да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5613/09.10.2017 г., постановено по адм. д. № 4733/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. Г. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева за причинените й за периода 09.06.2016 г. – 17.03.2017 г. неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление № 276511/29.03.2016 г., издадено от кмета на Столична община. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част. Решението е окончателно.