Решение № 6044 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Казино Ескейп гр.Исперих" ООД, гр.Шумен, чрез адв. К. Груйчев, против решение 28183 от 23.12.2024 г. по адм. д. 9252/ 2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението, както и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител юрк. Янев в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Стойков оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния съд по жалба на "Казино Ескейп гр.Исперих" ООД е Решение 000030-3454/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане с вх. 26 - К -417/ 26.02.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 777,84 лв. по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер на 25 000 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма. Според АССГ, актът е мотивиран в достатъчна степен, позволяващ на адресата му да разбере причините за отказа за заплащане на лихви като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. За да обоснове извод за материална законосъобразност на оспореното решение, съдът е счел, че редът по ДОПК не е приложим, съгласно чл. 92 от Закона за хазарта. В случая законната лихва е имуществена вреда, която е претърпяна от незаконосъобразен индивидуален административен акт решение 000030-7845/01.09.2022 г. на ИД на НАП, с което е постановено дължимост на таксата от 25000 лв., впоследствие върната с решение 000030 -10235/01.12.2022г. на същия орган. Решението е правилно и не страда от пороци, обуславящи отмяната му. Спорът между страните е по приложение на материалния закон. В касационната жалба е релевиран довод за допуснато нарушение на процесуален закон, без да са посочени конкретни процесуални нарушения, които да покриват съдържанието на "съществени нарушения на съдопроизводствените правила" като касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда за материална компетентност на ИД на НАП да се произнесе по направеното до него искане за плащане на лихва върху върната като недължимо платена такса от 25 000 лв. с решение 000030 -10235/01.12.2022г. на същия орган. По така направеното искане ИД на НАП дължи произнасяне в качеството си на орган, който осъществява държавния надзор в областта на хазарта и като такъв има функции и правомощия, посочени неизчерпателно в чл.17 от Закона за хазарта, а като ръководител на държавен орган по чл. 7, ал. 1 от ЗДТ осъществява контрол по правилното определяне и събирането на таксите. Законосъобразни са изводите на съда за постановен административен акт при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган е сезиран по реда на АПК, поради което и предвид материалната компетентност, същият се е произнесъл с индивидуален административен акт, с който е постановил отказ да уважи искане за заплащане на лихви върху недължимо поискана и платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, впоследствие върната на "Казино Ескейп гр.Исперих" ООД, гр.Шумен след решение 000030 -10235/1.12.2022г. на ИД на НАП. Законът за хазарта е специален закон, като в чл. 92 са посочени изрично и изчерпателно хипотезите, при наличието на които се издават актове по реда на ДОПК: деклариране и установяване на променлива част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 от ЗХ, неплатени в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава, недължимо платени и събрани сума по ал.1-3 от чл. 92 ЗХ, в които не подадат такси и лихви към тях по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи в първоинстанционното съдебно решение за законосъобразност на отказа на ИД на НАП да уважи искането, с което е сезиран. Събрана е недължима държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, възстановена с решение на самия орган, с което е било уважено искане за възстановяване на платена с платежно нареждане от 02.09.2022г. държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ сума в размер на 25 000 лв. Правилно първонистанционния съд е приел, че претенцията за заплащане на лихва има за предмет обезщетение за забавено плащане и по същество искане за заплащане на обезщетение върху сумата от 25 000 лв., с която жалбоподателят не е могъл да разполага в определен период от време. Поради това са правилни изводите на съда, че жалбоподателят следва да търси претенцията си исков ред. Решението като правилно постановено при липсата на сочените в касационната жалба пороци, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 200( двеста) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение