Решение № 4983 от 10.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 983/11.10.2022 г., постановено по адм. д. 481/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменен ревизионен акт Р-22221020006218-091-001/06.10.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на Димитров транспорт 2020 ЕООД са определени задължения общо в размер на 14 188 лв. за ДДС в размер на 12 651, 56 лв. за отделните данъчни периоди от м.05.2020 г. до м.08.2020 г. и лихви за просрочие в размер на 1536, 44 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Апарт Логистика България ЕООД, Стебо Кюзийн ЕООД и Хобисимо ЕООД, потвърден с решение 78/17.01.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Димитров транспорт 2020 ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221020006218-020-001/14.10.2020 г., изменена със заповед Р-22221020006218-020-002/14.01.2021 г., издадени от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Димитров транспорт 2020" ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 19.05.2020 г. до 31.08.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221020006218-092-001/21.09.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221020006218-091-001/06.10.2021 г., с който на дружеството са определени задължения общо в размер на 14 188 лв. - за ДДС в размер на 12 651, 56 лв. за отделните данъчни периоди от м.05.2020 г. до м.08.2020 г. и лихви за просрочие в размер на 1536, 44 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Апарт Логистика България ЕООД, Стебо Кюзийн ЕООД и Хобисимо ЕООД. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 78/17.01.2022 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на дружеството, са извършени редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на дружества, посочени като доставчици на жалбоподателя, резултатите от които са обективирани в протоколи за извършени насрещни проверки. В ревизионното производство е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 718, 40 лв., по две фактури, издадени от "Апарт Логистика България" ЕООД с ДДС в размер на 2337, 60 лв. с предмет на доставката гуми; по шест фактури с ДДС в размер на 7180, 80 лв., издадени от "Стебо Кюзийн" ЕООД с предмет на доставката маски за лице; по 7 фактури с ДДС в размер на 9200 лв., издадени от "Хобисимо" ЕООД с предмет на доставката труд. При проверката в информационния масив на НАП е установено, че "Апарт Логистика България" ЕООД е отразило в дневниците си за продажби посочените фактурите, издадени на ревизираното лице. Органите по приходите са приели, че и от "Димитров Транспорт 2020" ЕООД не са представени документи и доказателства, във връзка с доставките по фактурите. При тези установявания в хода на ревизията е направен извода с оглед непредставяне на документи на основание чл. 71. т. 1, от ЗДДС, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и 9 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2337, 60 лв. по фактурите, издадени oт "Апарт Логистика България" ЕООД. По отношение на доставчика "Стебо Кюзийн" ЕООД по време на ревизията е установено, че дружеството е отразило в дневниците си за продажби фактурите. Установено е, че от "Стебо Кюзийн" ЕООД няма подадени данни за наети лица по трудови правоотношения, като не са налице данни и за материална и техническа обезпеченост. Посочено е, че не са налице данни за притежавани МПС, за собствени или наети обекти, в който да се извършва дейността. При тези установявания в хода на ревизията, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7180, 80 лв. по фактурите, издадени от "Стебо Кюзийн" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС. По отношение на доставчика "Хобисимо" ЕООД е установено, че от "Хобисимо ЕООД са отразени в дневника за продажби посочените в ИПДПОЗЛ фактури с предмет "труд по договор", издадени на ревизираното лице, с изключение на фактура 1000000503/31.08.2020 г. При прегледа на фактурите е установено, че са представени само копия на същите издадени от "Хобисимо" ЕООД, с изключение на фактура 1000000503 от 31.08.2020 год. Същите са без печат и подпис. Направен е извода, че не са налице договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, платежни документи, както и други доказателства за нормално развили се търговски взаимоотношения. При тези данни на "Димитров Транспорт 2020 ЕООД е отказано правото па приспадане на данъчен кредит в размер на 9200 лв. по фактурите, издадени от "Хобисимо" ЕООД. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен с решение 983/11.10.2022 г. на Административен съд София област, постановено по адм. д. 481/2022 г. Съдът е приел, че правният спор се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури с предмет стоки и услуги. Приел е, че правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, като е прието, че липсват доказателства за реалното осъществяване на доставките. Приел е, че установяването дали доставките, във връзка с които се претендира данъчен кредит, са реално осъществени, е главен предмет на доказване в производствата по установяване на правата и задълженията, произтичащи от ДДС, като тежестта за това доказване е за данъчнозадълженото лице, което претендира право на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че е необходима преценката за възможността на прекия доставчик да прехвърли собствеността върху процесните стоки. Релевантно за настъпването на данъчно събитие по ЗДДС и изискуемост на ДДС, съответно за възникването на правото на правото на данъчен кредит по доставки на стоки, е изпълнението на сделките, а не сключването им. Това следва от тълкуването на понятието "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14 § 1 от Директивата за ДДС, дадено в преюдициалните заключения на Съда на ЕС, според което това понятие по смисъла на директивата не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. При съвкупния анализ на представените писмени доказателства и заключенията на вещото лице, съдът е приел, че същите удостоверяват получаването на стоките, както и реализирането им в последващи доставки. Ревизираното дружество е представило документите отразени в дневника за продажбите и справка-декларацията за ДДС на доставчиците, регистрирани по ЗДДС към датите на издаване на процесните фактури. Процесните доставки са отразени и осчетоводени от оспорващото дружество, като не се спори факта от страна на данъчната администрация, че счетоводството на последното е водено надлежно и редовно, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, както и сочи вещото лице в експертизата си, което доказва получаване на стоките от доставчиците. В съдебното производство, както и в административното такова, според съда не са установени данни за данъчна измама. Решението е неправилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици. По отношение на тези доставчици органите по приходите са приели, че не са представени доказателства по плащане по фактурите, ведомости за заплати на назначени работници по трудово правоотношение или сключени граждански договори, документи за квалификация на персонала, документи за собствени или наети дълготрайни материални активи, приемо-предавателни протоколи. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за доказана реалност на доставките по процесните фактури, което се установява от събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на доставките на стоки, посочени в процесните фактури. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че редовното счетоводно отразяване на фактурите не представлява доказателство за реалност на доставката по същите (всъщност ревизионният акт не съдържа констатации на органите по приходите в тази насока, които са послужили за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит). Не се отразява като определящо за правото на приспадане на данъчен кредит и обстоятелството дали доставчикът е начислил ДДС в предвидените за това срокове (изводите на органите по приходите не са обосновани с това обстоятелство), както и не се обосновани с обстоятелството каква е последващата реализация на стоките по процесните фактури, дали същите са използвани за последващи облагаеми доставки, както и с обстоятелството дали е било извършено плащане по процесните фактури. Всъщност това е обстоятелство, по което страните не спорят, не се установява подобен спор да е съществувал между страните както по време на ревизионното производство, така и по време на оспорването на ревизионния акт по административен ред. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а" доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на стоки. В тази връзка при изследване на обстоятелството дали по отношение на жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури следва да се съобрази и обстоятелството, че законодателят в никакъв случай не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции, както е в процесния случай. При една реално осъществена стопанска операция, данъчно задължените лица трябва да я оформят и документално в счетоводствата си и тогава ще е налице както реално осъществена доставка, така и нейното документално оформяне. Другата хипотеза не намира опора в закона - недоказана реална доставка, но доказване на нейното документално оформяне в счетоводството. В тази хипотеза първият въпрос, който се поставя - документалното оформяне предпоставя ли реална доставка или без значение дали такава е осъществена. В този случай правилният отговор ще бъде винаги отрицателен, тъй като законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, а след това и правилното й счетоводно оформяне. От събраните по делото доказателства не се доказа реалността на доставките по процесните фактури. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговските дружества, посочени като доставчик на стоките и услугите по процесните фактури са извършили посочените доставки на стоки и услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на стоки от жалбоподателя именно от посочените търговски дружества, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на доставките на стоки предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на подготвени трудови договори и длъжностни характеристики, осъществено деклариране пред НАП на сключените и прекратени трудови договори, наличието на изготвени ежемесечни и годишни декларации за внесените осигуровки, регистрация в инспекцията по труда, наличието на изготвени трудови досиета, изготвени справки за стаж и осигурителни доходи, приемо-предавателни протоколи. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред първата съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са правилни изводите на органите по приходите, че извършените стоки не са индивидуализирани в достатъчна степен, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчнозадължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството "данъчнозадължено лице" на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Що се отнася до тежестта на доказване на качеството на данъчнозадължено лице на доставчика, следва да се направи разграничение между установяването, от една страна, на изпълнението на това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС и от друга страна, на наличието на измама с ДДС. Затова, макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква в контекста на борбата с измамите с ДДС да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане. В последната хипотеза данъчнозадълженото лице следва да установи въз основа на обективни доказателства, че доставчикът има качеството на данъчнозадължено лице, освен ако данъчната администрация не разполага с необходимите данни, за да провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС. В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Всъщност своите изводи първоинстанционният съд е обосновал само и единствено с изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16 на Съда на Европейския съюз, съобразно които принципите на неутралитет на ДДС и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което не е в състояние да представи доказателство за платения върху получените доставки ДДС чрез представяне на фактури или други документи, не може да се ползва с право на приспадане на ДДС само въз основа на оценка, направена в експертиза, назначена от национална юрисдикция. Съдът съобразява и обстоятелството, че по отношение на доставките, за които се претендира да са били извършени от Хобисимо ЕООД, от събраните по делото доказателства не се установява дори предмета на доставките, липсва и информация относно мастото на осъществяването им. Правилни в тази насока са изводите в касационната жалба, че като предмет на доставките е посочен труд по договор, без подобен договор да е представен. По отношение на процесните фактури, документиращи доставката на стоки не са представени доказателства за предването и приемането на същите, като това са обстоятелства, които не са обвързани със спазването на определена форма, а доказателства за реалност на доставките. В процесния случай е възможен извода от събраните по делото даказателства, че във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, като това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като, това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като с оглед на изхода на спора следва да му се присъдят направените разноски общо в размер на 4607, 92 лв., съобразно представен списък на разноските, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 162, 04 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение