Решение № 6007 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16262/2010 г.

Решение № 6007 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16262/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Олга Павлова - пълномощник на Иво Иванов Панайотов, Радослав Иванов Панайотов и Андреа Иванова Панайотова, всичките от гр. София, против решение от 2.08.2010 г., постановено по адм. д. № 126 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, III "Г" състав на административна колегия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба против заповед № РД 46-325 от 8.07.2003 г. на кмета на район "Панчарево" на СО, с която е отказано правото да се придобие собственост върху имот, предоставен за ползване. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е интерпретирал неправилно събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които е било безспорно установено, че правото на ползване върху имота на Иван Минчев Панайотов, починал в хода на съдебно административното производство и заместен от тримата си наследници, е било предоставено по ПМС № 1 от 1981 г. По изложените съображения в касационната жалба и представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, като се отмени и актът на административния орган със законните последици. Претендира се за присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба не е взела становище. От заинтересованата страна - Роза Стоилова Ценкова, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени възражения, опровергаващи твърденията в касационната жалба. В съдебно заседание Роза Ценкова поддържа отговора си. Другата заинтересована страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, поради това, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателят не е представил документ, с който да удостовери предоставеното му право на ползване. Счита освен това, че при липсата на първата положителна предпоставка за придобиване на правото на собственост върху имот, предоставен за ползване, не е необходимо да се обсъждат останалите, както правилно е прието и от съда. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Софийският градски съд, при действието на отменения ЗАП, е бил сезиран с жалба, подадена от Иван Минчев Панайотов, против заповед № РД 46-325 от 8.07.2003 г. на кмета на район "Панчарево" на Столична община. Със заповедта кметът на района, въз основа на описаните в нея фактически и правни основания, е отказал на жалбоподателя да придобие правото на собственост върху предоставен му за ползване недвижим имот, на основание § 4а, 4д и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. Мотивът за отказа е непредставянето на документ за предоставено право на ползване. Съдът е установил активната и пасивна легитимация на страните, включително и компетентността на кмета на района да издава заповеди, по делегация и възлагането на функции на районните технически служби с решение. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като е приел, че представените решения и извлечения от протоколи на АПК "Средец" не са официални свидетелстващи документи, както и приложения списък на граждани, обработващи и облагородяващи пустеещи земи, без индивидуализация на последните, без решение на ИК на ОбНС. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че отказа на кмета на района е законосъобразен, тъй като жалбоподателят, заместен в процеса от наследниците си, не е представил официален документ за предоставено право на ползване върху имота, за който се претендира придобиване на право на собственост. При липсата на първата положителна предпоставка на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Необосновани, в противоречие с представените писмени доказателства и голословни са твърденията в касационната жалба, че жалбоподателите са доказали предоставеното право на ползване върху имота. Касае се за официален документ, издаден по съответния ред и от компетентен орган, който е писмен и не може да бъде заместен със свидетелски показания. В § 61, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ изрично е въведено изискването за представянето на документ, удостоверяващ правото на ползване. Такъв документ изобщо не е представен от наследодателя на касаторите при подаването на молбата до кмета на района, който факт не е бил и спорен. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че Иван Минчев Панайотов, като е владял имота повече от 35 години го е придобил по давност. Това твърдение е в противоречие с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, според който се възстановява собствеността върху земите, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС или др. организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност. Освен това с § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актовете на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет от момента на влизане в сила на нормата. Позоваването на придобивна давност е неоснователно. Неоснователни са и останалите твърдения в касационната жалба, които почиват на предположения. След като Иван Панайотов не е представил официален документ за предоставено право на ползване върху имота, който да го легитимира като ползвател на годно правно основание, правото му на ползване не може да се трансформира в право на собственост, както правилно е приел и съда. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в жалбата нарушения, касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски с оглед на изхода на спора, ще следва да се остави без уважение. Основание за оставянето му без уважение е и това, че пред касационната инстанция не са представени доказателства за сторени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,