Решение № 8883 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2011 г.

Решение № 8883 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 3835 от 02.08.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7133 по описа за 2010 г., в частта му, с която по жалба на Билян Любомиров Балев от гр. София е отменен Ревизионен акт /РА/ № 20001003090/21.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София град, потвърден с Решение № 1272 от 27.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 42 863,40 лв. главница и с начислени лихви в размер на 13 596,04 лв. за данъчни периоди м. 09.2006 г., м. 03, 07, 10, 11 и 12.2007 г.; м. 03, 05, 06 и 12.2008 г. и м. 02, 03, 08, 09, 10 и 11.2009 г. и в тази, с която по жалба на лицето е обявена нищожността на РА в частта му за данъчен период м. 06.2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране и неправилно преценка на безспорния факт, че ревизираното лице е единствен получател по фактури на облагаеми доставки на недвижими имоти, материали, обзавеждане, аксесоари, оборудване за тях и др., като имотите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата на лицето. При това, ревизираното лице има право само на половината от стойността на ДДС по фактурите като данъчен кредит. Съдът не съобразил, че съпругата на ревизираното лице не била регистрирана по ЗДДС, което отличава случая от този по адм. д. № 13655/2009 г. на ВАС. Иска се отмяна на решението изцяло и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Билян Любомиров Балев от гр. София, чрез адв. Тодорова, оспорва жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: По делото не е имало спор по фактите. На ревизираното физическо лице, регистрирано по ЗДДС, е отказан данъчен кредит в посочения размер при придобиването на недвижими имоти и получаването на стоки и услуги, свързани с тях в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като лицето е упражнило такова право за цялата сума на ДДС при придобиването на имотите и стоките и услугите, а не само за 1/2 част от нея. Правото на данъчен кредит е част от механизма на облагане с ДДС, който е оборотен данък, т. е. начислява се върху стойностите на оборотите на стоките и услугите във всички случаи, в които те са предмет на облагаеми сделки. Право на данъчен кредит има всяко данъчнозадължено лице, което е получател по облагаеми доставки на стоки или услуги, които се използват от лицето за извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставката на услуга е всяко извършване на услуга. По делото не е налице спор, че по процесните фактури, жалбоподателят е станал собственик /макар и в СИО/ на доставените стоки и получател на предоставените услуги. В този смисъл изискванията на ЗДДС, за да възникне за него право на данъчен кредит във връзка с начисления размер на ДДС по фактурите са налице. В конкретния случай, ако се възприеме тезата на органите по приходите, а именно, че жалбоподателят е следвало да упражни право на данъчен кредит до размера на участието си в семейната имуществена общност, ще се стигне до изопачаване на режима на приспадане на данъчен кредит, който цели да облекчи изцяло данъчно задължените лица по смисъла на ЗДДС, които са получатели по облагаеми доставки, от тежестта на платения от тях ДДС във връзка с тези доставки. Това е така, тъй като съпругата на жалбоподателя, която не е регистрирана по ЗДДС, не е посочена като получател в процесните фактури, поради което и по аргумент от чл. 71, т. 1 от ЗДДС тя не би могла да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, съответстващо на частта й в придобитото по тези фактури, което от своя страна ще доведе до противоречие с принципа за неутралност при понасянето на тежестта от ДДС. Това е така и като се има предвид, че съпругата на ревизираното лице е изразила изричното си писмено съгласие договорите за получените стоки и услуги и всички други търговски и счетоводни документи да бъдат подписани от съпруга й и той да упражнява всички права по тях. Не е било спорно пред административния съд, че основната дейност на ревизираното лице е закупуване на недвижими имоти с цел отдаване под наем и/или препродажба, както и съпътстващи дейности като довършителни работи по имотите, обзавеждането и поддръжката им, при което приходните органи не са оспорили, че имотите са част от независимата икономическа дейност на ревизираното лице. С основание административният съд е преценил, не на последно място, че в конкретния случай не съществува никакъв риск от злоупотреба или нарушение, което би могло да се извърши с процесните фактури, което от своя страна да доведе до увреждане на фиска. С тези фактури не би могло да се упражни право на данъчен кредит, нито от семейната имуществена общност като цяло, която не би могла да бъде данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, нито от съпругата, която не фигурира като получател по фактурите и не е регистрирано по ЗДДС лице. Разрешението на приходната администрация, по същество, отказва право на данъчен кредит на редовен получател по облагаеми доставки с предмет, част от този на независимата му икономическа дейност, което е в противоречие с принципа на данъчен неутралитет - основен за Общностната система на ДДС. В частта, с която РА е обявен за нищожен в частта му за данъчен период м. 06.2007 г., решението също е правилно като съответстващо на непротиворечивата съдебна практика и без конкретни касационни оплаквания в тази част. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС преценява оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което то следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 150 лв. - данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение