Решение № 8432 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А. Б., гражданин на Израел, чрез адвокат Арабистанов, против решение 4193 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело 3626/2023 г. на Административен съд София град. С доводи за неговата неправилност поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от касационния жалбоподател заповед за налагане на принудителна административна мярка, при условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът началник група Миграция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Ямбол в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. А. Б., подадена чрез адвокат Арабистанов, против заповед УРИ 326з-492 от 22.03.2023 г. на Началник отдел Миграция при ОД на МВР Ямбол, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е наредено отнемане правото на продължително пребиваване в Република България на жалбоподателя и му е определен срок от 30 дни за доброволно напускане на страната. С обжалваното решение съдът е отхвърли жалбата. За да постанови този резултат е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съдът в нарушение на процесуалното си задължение по чл. 170, ал. 3 АПК, не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с разпореждане от 22.05.2023 г., обективирано в печат, с попълнена дата за провеждане на открито съдебно заседание. В проведеното съдебно заседание, единствено по делото, е докладвана жалбата, приета е за разглеждане и е приета административната преписка, депозирана от ответника. Оставено е без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото с оглед твърдяното от него оспорване на докладна записка,относно включването му в информационния масив на нежелани в страната чужденци, на която се основава оспорената пред съда заповед, при приетото от съда, че тя не представлява самостоятелен административен акт, а е елемент от административното производство по издаване на оспорената заповед. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената по делото административна преписка, съдът е основал извод за законосъобразност на оспорения административен акт, без да обсъди възраженията на оспорващия за неустановеност на сочените в него основания. От представената по делото докладна записка е направил извод за наличие както на предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 4, така и на тези по т. 14 ЗЧРБ, водещи до правилно приложение на нормата на чл. 40, ал. 1 от с. з. Неизпълнението на задължението по чл. 170, ал. 3 АПК в случая пряко рефлектира и върху съдържанието на обжалваното съдебно решение, което не съответства на изискванията на чл.172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Въпреки приетото в съдебно заседание, че представената по делото докладна записка е волеизявление по чл. 21, ал. 5, изр. първо АПК, съдът не е извършил преценка на съдържанието и, въпреки изричното възражение на жалбоподателя за неговата недоказаност, при положение, че това съдържание е пряко относимо към законосъобразността на оспорената пред съда заповед. Съдът напълно формално е приел, че са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ (на която разпоредба всъщност оспорената заповед не се основава), тъй като жалбоподателят е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, изведена като правно основание от административния орган, се предвижда отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България и когато е налице основанието по чл. 10, ал. 1 , т. 14, според която разпоредба се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1. Приложението на разпоредбите на чл. 21а не е обсъдено в обжалваното решение, а същите предвиждат, че Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, като условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и от министъра на външните работи. По делото е напълно неизяснено с чий акт и на какво основание чужденецът е включен в този информационен масив, тъй като освен самата докладна записка пред първоинстанционния съд е представена само карта за санкция на чужденец по ЗЧРБ, в която е посочена единствено служба-инициатор, а именно Главна дирекция Гранична полиция. Неясно остава и съдържанието на чл. 3 и 4 от Инструкция 8-І-з-40 от 29.08.2011 г. посочени като приложими в записката. От друга страна напълно формално съдът е приел, отново при позоваване единствено на представената по делото докладна записка, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба следва да са налице данни, че лицето извършва търговия с хора и незаконно въвежда в страната и извежда от нея лица в други държави. Такива данни в записката не се съдържат. Същата се основава на справка рег. 3282р-3294/02.02.2023 г. на ГДГП МВР. Тази справка не се съдържа в представената административна преписка, а съдът не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК да изиска окомплектоването и в нейната цялост. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е постановил немотивирано решение, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за конкретния спор, включително тези, относими към дължимата се преценка за наличието/липсата на предпоставките за включване на чужденеца в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21, ал. 1 ЗЧРБ, както и налице ли са данни, че лицето извършва търговия с хора и незаконно въвежда в страната и извежда от нея лица в други държави. Допуснатото нарушение на процесуалните правила съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е довело до неправилност на решението. То следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което съдът съобрази и представените пред настоящата инстанция доказателства. Предвид нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, претендираните в настоящото производство разноски следва да се съобразят при произнасяне по същество от първоинстанционния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение