Решение № 600 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2012 г.

Решение № 600 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, срещу решение № 4194/19.07.2012 г., постановено по адм. д. № 3510/2012 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба изразява Мария Георгиева Райкова от гр. София. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Мария Георгиева Райкова, Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Банкя", Столична община, област София, в частта й относно имот с идентификатор 02659.2192.41 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне за същия имот. За да постанови решението си съдът приел, че при одобряване на кадастралната карта за процесния имот, административният орган не се е съобразил с действителното положение на имота по материализираните на място граници, като част от него неправилно е отразена към площта на улицата. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. По делото безспорно е установено от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, че на самото място са налице материализирани граници от всички страни на процесния имот, като кадастралната граница на имота към улицата не е нанесена по тях, т. е. неправилно е нанесена границата в югоизточна посока. При правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че с оглед установената фактическа обстановка, административният орган е следвало да се съобрази с материализираните на самото място граници, във връзка с притежаваните площи по квадратура с документите за собственост от жалбоподателката. След като не е нанесъл кадастралната границата по тях, включвайки част от имота в площта на съществуващата улица, е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби, което води до незаконосъобразност на заповедта, в оспорената му част. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е приложил чл. 20 във връзка с чл. 18 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, които уреждат въпроса за допустимата грешка при нанасянето на кадастралните граници. Това твърдение жалбоподателят не е доказал пред първоинстанционния съд със съответните допустими доказателства, тъй като нито първоинстанционният съд нито настоящата касационна инстанция биха могли да изчислят тази допустима пречка във връзка с посочените в чл. 18 формули. Като се има предвид изложеното не се установяват твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК