Решение № 13173 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2020 г.

Решение № 13173 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2020 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от директора на Дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния си представител юриск. Г. Миланова. Жалбата е срещу решение № 3171 от 23.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1644/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С него по жалба на Б. Масих e отменена заповед № 5364 з-362/20.01.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, за продължаване на принудителното настаняване на Б. Масих, [гражданство], в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), считано от 22.01.2020 г. за срок от шест месеца. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на обжалваната заповед на директора на Дирекция "Миграция" за продължаване на принудително настаняване на Б. Масих в СДВНЧ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Б. Масих, чрез адвокат Гитева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Изразява становище, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди, че направените изводи от съда не се подкрепяли от доказателствата по делото. Счита, че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу заповедта на директора на Дирекция "Миграция" да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 5364 з-362/20.01.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за продължаване на административната мярка "принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ" считано от 22.01.2020 г., но не по-късно от шест месеца. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не е материално законосъобразна, защото въпреки факта, че лицето не притежава валидни документи за самоличност, този факт сам не може да бъде самостоятелна предпоставка за издаване на оспорената заповед. Съдът е приел, че административният орган в нарушение на чл. 15, § и § 6 от Директива 2008/115 на Европейския Парламент и на Съвета не е имал "активно" поведение, насочено към издаване на документи за самоличност на чужденеца. Съдът е приел още, че административния орган не е ангажирал доказателства за наличието на предприети действия по изпълнение на ограничителната мярка, което означава, че в рамките на срока на постановеното принудително настаняване мярката "връщане" обективно няма да бъде изпълнена. Според съда липсват доказателства, след издаване на оспорената заповед, да са предприети каквито и да е действия за изпълнение на наложената ПАМ- "връщане". Липсват дори твърдения, че се предприемат действия. Следователно, в рамките на срока на постановеното принудително настаняване мярката "връщане" обективно няма да бъде изпълнена в рамките на срока - до 22.07.2020 г. Още повече, че са налице и редица съществени ограничения в придвижването, свързани с обявената пандемия от COVID-19. Съдът е счел, че невъзможността мярката да бъде изпълнена лишава от смисъл постановеното принудително настаняване и прави заповедта за продължаване на срока му незаконосъобразна и поради противоречие с целта на закона. Задържането е законово оправдано само дотогава, докато е налице обективна възможност връщането да бъде осъществено. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно защото е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго, поради липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От доказателствата по делото е видно, че Б. Масих, [гражданство], няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е била налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Видно от доказателствата по делото са представени документи, с които се установява, че административният орган е предприел необходимите действия. В следствие на тях е било безспорно установено, че не са налице предпоставките за налагане на по-лека обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. По делото не се установява, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца и следователно чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намира приложение. В този смисъл е решение № 16323 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2019 г., VII отд. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Според касационния състав няма доказателства, от които да се установява, че по отношение Б. Масих могат да бъдат предприети други по-леки ефективни мерки. Напротив, в предложението за продължаване на срока за принудително настаняване на чужденеца /л. 10 от амд. д. № 1644/2020 г. на АССГ/ е посочено, че чужденецът Масих не желае да се завърне доброволно в родината си, не е постъпвала декларация от български гражданин за осигуряването на жилище и финансова издръжка на чуждия гражданин през време на престоя му в Република България, както и искане за замяна на заповедта за принудително настаняване с ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР. Същият не разполага с парични средства, поради което не може да внесе парична гаранция и не може да предаде във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина. Следва да се посочи, че от данните по делото е видно, че е изпратено писмо № 5364 р-932/15.01.2020 г. до сектор "Реадмисия", Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с искане за съдействие и осъществяване на връзка с компетентните власти на Пакистан с цел предприемане на действия по установяване на самоличността на Б. Масих и издаване на документ за пътуване. Правилно административният орган е приел, че е налице опасност от укриване, като при извършването на тази преценка е взето предвид, че чужденецът е преминал незаконно държавната граница, представяйки се с друга самоличност, категорично отказва да се завърне в държавата си на произход, като по този начин не зачита българското законодателство и постановения спрямо него отказ за предоставяне на международна закрила в Република България, няма адрес, на който да пребивава, не е налице правно основание за пребиваването му в страната и лицето има статут на незаконно пребиваващ в страната чужденец и не притежава документ за самоличност. Наред с това следва да се посочи, че Б. Масих, с цялостното си поведение в периода на престой в страната, не дава основание да се направи обоснован извод за негова трайна, сериозна ангажираност към въпросите на пребиваването му – нелегално е влязъл в Република България, няма постоянна и ясна визия за държавата, в която иска да пребивава, няма средства за издръжка, няма социална среда, на чиято помощ да разчита. Административният орган правилно е приел, че за лицето може да се направи обосновано предположение, че ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената му принудителна мярка. По делото са налице достатъчно данни, даващи основание да се приеме, че чужденецът "има опасност да се укрие". Съвкупната преценка на всички тези факти обосновава извода, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на него. Чужденецът не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. В този смисъл е решение № 10115 от 01.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 759/2019 г., VII отд. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Въз основа на гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. ВАС следва да реши делото по същество, като отхвърли жалбата на Б. Масих, [гражданство], срещу заповед № 5364 з-362/20.01.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд,