Решение № 14646 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2009 г.

Решение № 14646 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, против Решение № 7911 от 15.06.2009 г. по адм. д. № 11242/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. Ответникът - Райна Димитрова Стефанова, от гр. София, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил Заповед № РД-26-288 от 31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното правоотношение на Райна Димитрова Стефанова, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., във вр. с ПМС № 167/11.07.2008 г., поради съкращаване на изпълняваната длъжност - "Главен инспектор" в сектор "Контрол на финансовите ресурси", отдел "Контрол на финансовите ресурси и на сключените договори", Дирекция "Финансово - контролна дейност" (ДФКД), с ранг I-ви младши, считано от 01.08.2008 г. За да постанови решението си тричленният състав е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на съда за формално съкращаване на заеманата от Стефанова длъжност се основава на заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което след 01.08.2008 г. част от трудовите функции на длъжността "Главен инспектор" са били запазени и се изпълняват в друго административно звено - отдел "Финансови контрольори" към дирекция "Административно и информационно обслужване" (АИО), където са възложени на новоразкритата длъжност "Финансов контрольор". Решението е неправилно. По делото е безспорно установено, че въз основа на приетия с ПМС № 167/11.07.2008 г. Устройствен правилник на Министерство на отбраната (УПМО) е заличена ДФКД като част от специализираната администрация. За оптимизиране на числеността и структурата на ведомството, във връзка с приетия Правилник, министърът на отбраната е утвърдил нови длъжностни разписания, в сила от 01.08.2008 г. Заеманата от жалбоподателката длъжност е била закрита като позиция в длъжностното разписание и е преустановено изпълнението на присъщите й функции и задължения. Видно от заключението на в. л. по приетата съдебно-икономическа експертиза, към съществуващата дирекция АИО са преминали част от функциите на дирекция ДФКД, по-специално осъществяването на предварителен контрол преди поемане на задължения и извършване на разходи. В тази връзка е изтъкнато, че сходството между функционалните характеристики на изследваните длъжности "Главен инспектор" в дирекция ДФКД и "Финансов контрольор" в дирекция АИО е свързано със задължението за предварителен контрол (л. 6). Разликите между двете длъжностни позиции произтичат както от вида на администрациите, в които се осъществяват (АИО е част от общата, а ДФКД - от специализираната администрация на МО), така и от обема на възложената дейност (Виж: чл. 18, т. 11 от УПМО, приет с ПМС № 167/11.07.2008 г. и чл. 28 от УПМО, в редакция ДВ, бр. 100/2004 г.). Отделно от това - в длъжностната характеристика на новоразкритата длъжност "Финансов контрольор" е залегнало задължение за извършване на предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност на министерството, в т. ч. и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра. Съгласно приложената на л. 63 от делото длъжностна характеристика на длъжността "Главен инспектор" в ДФКД, преките й задължения включват ръководство на финансови одити и проверки в изпълнение на ЗДВФК и ЗОВСРБ, изготвянето на доклади, актове за начет и актове за административни нарушения за установените по време на ревизии и проверки нарушения и вреди, проверка законосъобразността на процедурите по възлагане на обществени поръчки и изпълнението на сключените договори, както и проверка на материалните активи. Сравнителният анализ на описаните задачи налага извод, че конкретният вид дейност на новата длъжност "Финансов контрольор" е различен от дейността на закритата длъжност "Главен инспектор". Възлагането на качествено нова и различна дейност поначало води до създаване на нова длъжност, а премахването на предишната трудова (служебна) дейност обуславя премахване на длъжността, в която се е изразявала тази дейност. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че незначителна част от възложените функции на длъжността "Финансов контрольор" се припокриват с тези на закритата длъжност "Главен инспектор", т. к. тяхното изменение е толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. При условие, че заеманата от служителката длъжност обективно не съществува, а присъщите й трудови функции не са транслирани в пълен обем към друга длъжностна позиция, следва да се приеме за доказано по несъмнен начин наличието на възприетата от органа по назначаването материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното, тричленният съдебен състав незаконосъобразно е счел, че не е налице формално правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение между страните. От доказателствения материал по делото се установява реално съкращаване на длъжността, заемана от ответницата по касационната жалба във връзка с извършеното преструктуриране на специализираната администрация на МО, поради което са налице и условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Съкращаването е извършено на основание чл. 21, ал. 1 от УПМО, в сила от 01.08.2008 г. (отм.), с който е предприето преструктуриране на специализираната администрация и ДФКД е премахната. С т. 1.17 от МЗ № ОХ-489 от 30.07.2008 г. длъжностните разписания за ДФКД са били отменени, считано от 01.08.2008 г. Това означава, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила. Предвид изложените разсъждения е налице соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка за липсата на основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Актът е издаден на 31.07.2008 г., като с изрична клауза му е предписано отсрочено действие - считано от 1.08.2008 г. Няма спор, че към тази дата е влязло в сила ново щатно разписание на МО, съобразено с ПМС № 167/11.07.2008 г. и Заповед № ОХ-489/30.07.2008 г. на органа по назначаването, т. е. при пораждане на правните последици на административния акт са били налице всички елементи, съставляващи фактическият състав на визираното основание за прекратяване на служебното правоотношение. Като е отменил заповедта на министъра на отбраната тричленният състав е постановил неправилно решение (т. е. налице е посоченото в касационната жалба отменително основание), което следва да бъде отменено, а първоначалната жалба - отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,