Решение № 913 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2008 г.

Решение № 913 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гаврил Генов" ООД - гр. Русе срещу решение № 905/25.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1444/2007 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1800083/07.05.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 433/11.07.2007 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит и са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в следните размери и данъчни периоди: за данъчен период месец октомври 2004 г. - ДДС за внасяне в размер на 11 950 лв. и лихви в размер на 3 760, 47 лв. и за данъчен период месец декември 2004 г. - ДДС за внасяне в размер на 6 000 лв. и лихва в размер на 1 762, 29 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 809, 46 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за реалността на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) от ЕТ "Компакт-Стефан Костов", тъй като този извод противоречал на приетия от законодателя принцип на начисляване на ДДС, поради това, че основната му цел е разчитането с бюджета и внасяне на данъка. Касаторът се позовава на практика на ВАС, I отделение. Твърди, че от доказателствата по делото се установявало реалност на всички доставки на услуги, както и акцентира на договорните отношения между доставчика "Универс-2002" ЕООД и Община - Варна, което означавало, че реално услугата е престирана. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, включително и отмяна на съдебното решение и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че не е достатъчно документирането на доставките съгласно ЗСч, за да се приеме, че същите са реално извършени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съдът е отхвърлил жалбата на "Гаврил Генов" ООД - гр. Русе срещу РА № 1800083/07.05.2007 г за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месеците октомври и декември 2004 г. по доставки от ЕТ "Компакт-Стефан Костов" и "Универс-2002" ЕООД в общ размер на 17 950 лв. и лихви 5 522, 76 лв. и въз основа на това са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) - ДДС за внасяне за месец октомври 2004 г. в размер на 11 950 лв. и лихви в размер на 3 760, 47 лв. и за данъчен период месец декември 2004 г. - ДДС за внасяне в размер на 6 000 лв. и лихва в размер на 1 762, 29 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че за доставката на рекламна услуга от ЕТ "Компакт-Стефан Костов" няма доказателства за реалността й, както и такива за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), каквито са били констатациите на приходната администрация. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя относно връчването на доставчика на съобщението за насрещна проверка и според съда то е редовно връчено. Прието е в обжалваното решение, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно фактическото извършване на рекламната услуга. Направен е извод от съда за липсата на осъществено данъчно събитие поради което на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 24 ЗДДС (отм.) законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Освен това съдът е приел, че по делото няма доказателства, че доставчикът има редовно водено счетоводство, което препятства установяването по безспорен начин на редовността на водене на счетоводните регистри, което е допълнителен аргумент, подкрепящ становището на органа по приходите да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Относно доставчика "Универс-2002" ЕООД с предмет на фактурите - отново рекламни услуги, съдът е приел въз основа на събраните от ревизията доказателства и установяване на доставчика и неговия подизпълнител и приобщените към ревизионната преписка документи по доставките, че от тях не се установява реалното извършване на фактурираните услуги. Обсъдено е от съда съобразно сключения договор за рекламно съоръжение, тип "Билборд" в гр. Варна и е направен извод, че и облигационната наемна връзка между страните не доказва наличието на реалност на процесните доставки. За изпълнителят по договора е прието от съда, че той не е разполагал с работници, наети по трудов договор, които да извършат рекламната услуга нито техническа възможност за осъществяване на рекламното изображение. Обжалваното решение е правилно постановено. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит освен издаването на данъчни фактури, които да са включени в дневника за продажби и справки-декларации за съответния данъчен период, следва данъкът счетоводно да е отразен в специалните счетоводни сметки - 453/2, 411, 701 и др. и отразената във фактурата доставка на стока или услуга трябва да е реално осъществена. Ако данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), но няма категорични доказателства за реалността на услугата, то посоченото материално право не следва да се признава. В процесния случай във фактурите като предмет на стопанските операции е посочено - извършване на рекламни услуги. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че доказателства как са извършени тези услуги не са представени. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло възприема мотивите в обжалваното решение, че за да се докаже осъществяването на доставката на рекламна услуга е трябвало да се ангажират от касатора доказателства за обекта на рекламата, изготвянето, проверката и одобряването на съдържанието на рекламното послание, изготвянето и монтирането на този рекламен проект, приемането на извършеното, съответно количествено-стойностни сметки, обосноваващи договорената цена на услугата. Липсата на тези доказателства не може да доведе до признаване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като то се признава само за реални, но не и за фиктивни доставки. Освен това правилно съдът е приел, че касаторът не е ангажирал доказателства за кадровата и техническа обезпеченост на доставчика си за извършването на рекламната услуга, поради което законосъобразен е извода за липсата на реалност по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Внасянето на ДДС по "ДДС-сметка" не води до други изводи, тъй като за да се приложи чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) на първо място основанието за отказа следва да е чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), какъвто в процесния случай не е и на второ място хипотезата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) се прилага само за реално осъществени доставки. Относно възражението на касатора, че за доставчика "Универс-2002" ЕООД е представен договор, следва да се отбележи, че наличието на такъв само доказва възникнали облигационни взаимоотношения между страните които са го сключили, но за целите на данъчното облагане това не е достатъчно, тъй като следва да се представят доказателства по какъв начин е извършена доставката, с какъв кадрови и технически ресурс е разполагал доставчикът за да я осъществи. Некоректно касатора се позовава на практика на ВАС, I отделение, тъй като посочените решения не касаят идентични казуси с настоящия. Освен това в голямата си част в тях не се разисква въпроса за реалността на доставките, а за начисляването на ДДС, което означава, че в казусите по посочените решения реалността не е била спорна, както е в процесния случай. Практиката на ВАС, I отделение винаги е била категорична, че при недоказаност на реалността на доставките на стоки или услуги, изпълнението на останалите законови изисквания, не води до признаване правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай такава не е установена, поради което решението на съда е постановено без да са допуснати сочените от касатора нарушения. С оглед изложеното по-горе обжалваното решение е правилно, тъй като е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,