Решение № 14259 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2011 г.

Решение № 14259 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Общинският съвет - гр. Благоевград, чрез своя председател Костадин Хаджигаев е подал касационна жалба срещу решение № 381 от 24.03.2011 г., постановено по адм. дело № 77 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областният управител на Благоевградска област, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Заинтересованата страна по делото - ЕТ "НАСА-Красимир Педов" със седалище Благоевград, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Благоевград, е уважил оспорването, обективирано в заповед № ОА-АК-741 от 29.10.2010 г. на областния управител на Благоевградска област, с която последният, в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗА е оспорил като незаконосъобразно решение № 250 по протокол № 12 от заседание на Общинския съвет - гр. Благоевград, проведено на 24.09.2010 г., в частта му по т. 1.6 и 2. С това решение общинският съвет е дал съгласие да бъде продължен срокът на договор № 3005004 от 25.07.2005 г., сключен с ЕТ "НАСА-Красимир Педов", за срок от една година - до провеждането на нова процедура, и е бил упълномощен кметът на общината да подпише допълнителното споразумение. Съображенията на съда, за да уважи оспорването, са били, че общинският съвет съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА действително имал правомощия с решенията си да придобива, управлява и да се разпорежда с общинското имущество, но в конкретния случай бил нарушил разпоредбата на § 78, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗОС (публ., ДВ, бр. 101 от 2004 г.). Направен е извод, че с посочената разпоредба законодателят е приел необходимостта от наличието на две предпоставки, за да бъде продължен сключен договор за наем с общинско имущество, а именно: първата - да е налице такъв договор, сключен за по-кратък срок от 10 години, и втората - срокът на договора да не е бил изтекъл към момента на продължаването на неговото действие. Съдът е приел, че не била налице втората предпоставка, тъй като към момента на вземането на решението от общинския съвет срокът на договора с наемателя вече бил изтекъл. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента: Поради вида на собствеността върху въпросния обект - частна общинска собственост, спрямо възникването и прекратяването на наемни правоотношения се прилага Законът за общинската собственост. Този специален закон е регламентирал възможността за сключване на срочни наемни правоотношения с трети лица за срок не по-дълъг от 10 години - чл. 14, ал. 3 от ЗОС в редакцията му в ДВ, бр. 101 от 2004 г., действала към момента на сключването на договора през 2005 г., и то само след провеждане на търг или конкурс по чл. 14, ал. 2 от ЗОС (редакция, ДВ, бр. 101 от 2004 г.). По силата на материалноправната норма на чл. 15, ал. 3 (редакция, изм., ДВ, бр. 101 от 2004 г.) субсидиарно приложение на ЗЗД е допустимо само относно реда за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 от ЗОС, но не и по отношение на възникването и съществуването им. Разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем поради липса на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок е неприложима спрямо наемни правоотношения относно обекти, съставляващи части от имоти - публична общинска собственост. И това е така, защото съгласно чл. 14, ал. 2 и 7 от ЗОС (изм., ДВ, бр. 101 от 2004 г.) такива обекти могат да се отдават под наем само след решение на общинския съвет, взето след провеждане на търг или конкурс, и винаги за ограничен период от време. Плащането на наемна цена и приемането на това плащане от страна на общината не означава, че съществува наемно правоотношение, при условие че няма изразена воля на собственика с решение на общинския съвет Настоящият състав намира, че § 78 от ПЗР на ЗИД на ЗОС касае продължаването на сключен договор за наем, но само за имоти, предоставени по реда на чл. 14 ЗОС, т. е. след провеждането на търг или конкурс. Аргумент за този извод е нормата на чл. 14 от ЗОС, която в първоначалната си редакция, още с влизането в сила на ЗОС, е сочела реда за отдаване под наем на недвижими имоти - частна общинска собственост, предназначени за стопански нужди: от кмета на общината по реда, определен с наредбата, приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС от съответния общински съвет, но винаги след провеждане на търг или конкурс. Между страните няма спор, че е даден под наем имот - частна общинска собственост, след проведен търг. Но за да е приложим § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗОС, следва да са налице изискванията за прилагане на правната норма. Продължаването на срока на действие на наемния договор е направено с решение от 24.09.2010 г., т. е. след изтичането на срока на срочния наемен договор през м. юли 2010 г. За прилагането на материалноправна норма е без значение организацията на работа на общинския съвет. Тези доводи на областния управител въобще обосновано са били обсъдени от административния съд, вследствие на което той правилно е посочил, че чл. 236 от ЗЗД е неприложим в конкретния случай. Съгласно § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗОС договорите за наем, сключени за срок по-кратък от 10 години и чийто срок не е изтекъл, по искане на наемателя могат да бъдат продължени за срок до 10 години с решение на общинския съвет. Следователно волята на законодателя е продължаването на срока да стане по искане на наемателя и със съгласието на наемодателя преди изтичането на срока за наем, което в случая не е налице. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,