Решение № 8949 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15688/2013 г.

Решение № 8949 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15688/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е о по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Никола Стоянов Стояно от гр. Русе против решение № 24 от 10.10.2013 г., постановено по адм. д. № 236 по описа за 2013г по описа на Административен съд - Русе. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от касационния жалбоподател Стоянов против Областна дирекция на МВР - Русе иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на имуществени вреди в размер на сумата от 2730 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, а именно претърпина загуби за периода от 01.06.2006 г. до 19.01.2007 г., изразяващи се в заплатена заплата на шофьор, за сумата от 5.00 лв., представляваща задължителна държавна такса за изпит пред ДАИ, за сумата от 19.20 лв., представляваща такси за издаване на документи по молби с вх. № 8699/12.09.06 г., с вх. № 18835/21.09.06 г., с вх. № 22733/14.11.06 г. на МВР, за сумата от 11.52 лв., представляваща заплатени такси по жалби, за сумата от 15.10 лв., представляваща заплатени такси за преписи и удостоверение от Русенски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.06.2013 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над уважения размер от 300 лв. до предявения на това основание иск от 10 000 лв. В касационната жалба претенцията се поддържа в частта за сумата от 2730 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, а именно претърпина загуби за периода от 01.06.2006 г. до 19.01.2007 г., изразяващи се в заплатена заплата на шофьор, за сумата от 5.00 лв., представляваща задължителна държавна такса за изпит пред ДАИ Решението се обжалва и от Областна дирекция на МВР - Русе в частта, с която ОД на МВР - Русе е осъдена да заплати на ищеца Стояно сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1377/23.03.2006 г. на Началника на сектор ПП-КАТ Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2013 г. до окончателното й изплащане. В касационните жалби се твърди, че решенето в съответните обжалвани от касационните жалбоподатели части е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна в обжалваните части и решаване на спора по същество чрез уважаване, респ. отхвърляне на исковата претенция. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради които е допустим за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото доказателства Административен съд - Русе е приел за установено от фактическа страна следното: С решение № 1/10.11.2011 г. по адм. д. № 1/2011 г. на РОС, влязло в сила на 30.11.2011 г., е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1377/23.03.2006 г. на Началника на сектор ПП-КАТ Русе, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка - отнемане временно на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверочен изпит. Исковите претенции са за присъждане на сумата от 2730 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпяна загуба, за периода от 01.06.2006 г. до 19.01.2007 г., изразяващи се в заплатена заплата на шофьор, за сумата от 5.00 лв., представляваща задължителна държавна такса за изпит пред ДАИ, за сумата от 19.20 лв., представляваща такси за издаване на документи по молби с вх. № 8699/12.09.06 г., с вх. № 18835/21.09.06 г., с вх. № 22733/14.11.06 г. на МВР, за сумата от 11.52 лв., представляваща заплатени такси по жалби, за сумата от 15.10 лв., представляваща заплатени такси за преписи и удостоверение от Русенски окръжен съд, както и за сумата от 10000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се причинено безпокойство, влошаване на семейните отношения, липса на концентрация в работата, затваряне на заведението, поради невъзможност за работа, причинено чувство за несправедливост, липса на личен живот, поради ангажираност със защита срещу незаконосъобразния административен акт, напрежение и накърнено достойнство, в резултат на отменен индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1377/23.03.2006 г. на Началника на сектор ПП-КАТ Русе, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. За да отхвърли претенцията за имуществените вреди, съдът е приел, че същата, досежно сумите, заплатени като възнаграждение за труд на наетия шофьор, не са в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт, а останалите вреди не са доказани по делото. По отношение на неимуществените вреди съдът е счел иска за основателен и доказан до размер на 300 лв., като по правилата на чл. 52 от ЗЗД е уважил същия до този размер. В останалата част исковата претенция е счетена за неоснователна и недоказана и е отхвърлена. Решението на Административен съд - русе е валидно и допустимо. След проверка за наличие на касационнте основания, посочени в касационната жалба на Никола Стоянов, настоящата инстнация намира същата за частичнооснователна. Решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане платените за наемане на шофьор суми от 2730 лв . е неправилно. Неправилно съдът е приел, че платените за наетия от ищеца шофьор суми не са в пряка причинно -следствена връзка с отменения акт. Заповед № 1377/23.03.2006 г. на Началника на сектор ПП-КАТ Русе, представлява индивидуален административен акт, с който на ищеца Стоянов е наложена принудителна административна мярка - отнемане временно на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверочен изпит. Съдът не е отчел обстоятелството, че наличието на принудителната адмиинистративна мярка препятства изобщо възможността ищецът да управлява МПС и така е отнета възможността му да извършва каквито и да било дейности с него, както за задоволяване на лични потребности, така да изпълнява професионалните си задължения. Необоснован, предвид обстоятелството, че ищецът е бил подчинен на наложената принудителна административна мярка, е изводът, че същият е можело да се яви на проверочен изпит и да преодолее задължителната сила на наложената му мярка. Това съждение може да намери основание само ако наложената със заповед № 1377/2006 г. принудителна административна мярка е била законосъобразна. Само в този случай правните последици от акта, а именно временното лишаване от правото на управление на МПС биха били законосъобразни и биха довели целения резултат - повторно явяване на проверочен изпит. Незаконосъобразността на заповед № 1377/2006 г. сочи, че адиминстративния орган не е имал законовото основание да се съмнява в знанията и умения на водача и да подлага същите на последваща проверка, поради което не е имал и основание да го лишава от правото на управлява МПС. С отмяната на заповед № 1377/2006 г. от правната действителност са отпаднали основанията за налагане на мярката и правните последици на същата. Ето защо невъзможността да се управлява МПС, както за лични, така и за професионални цели, е в пряка причинно следствена връзка с отменения акт. Същият, като неправомерен юридически факт е породил неправомерни фактически последици - имуществени вреди за ищеца, които подлежат на компенсиране по реда на чл. 203 от АПК на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По същите причини сумата от 5 лв., дадена от ищеца за явяване на проверочен изпит, е в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Явяване на такъв изпит не би било необходимо, в случай на липса на принудителна административна мярка, забраняваща на ищеца да ползва МПС. Като е отхвърлил исковата претенция в тази й част съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумите, заплатени за услугите на шофьор и таксата за явяване на изпит бъде уважена. Решението в честта, с която съдът е присъдил сумата от 300 лв. като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди следва да се измени, като определеното обезщетение бъде завишено. Съдът е изложил мотиви по въпроса за основателността на исковата претенция в тази част, с които настоящата инстанция е съгласна. Безспорно е установено, че ищецът е търпял неблагоприятните последици от незаконосъобразния акт в личната си сфера и техният вид обосновано е посочен от административния съд. Що се отнася до начина на определяне размера на същата обаче, съдът не е посочил убедителни мотиви защо намира сумата от 300 лв. за достатъчна и справедлива, какви критерии прилага за да счете иска за доказан именно в този размер. Настоящата съдебна инстанция счита, че в случая, въпреки липсата на законови критерии за прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, под внимание следва да се вземат всички факти и обстоятелства, от значение за определяне на подлежащата на компенсация защитена от правото ценност. Сред обсъжданите фактори следва да се посочат - коя част от правната сфера на гражданина е засегната, в каква степен е засегната същата и за какъв период от време е търпяна вредата, както и какво е било поведението на увреждащата страна спрямо увредения, каква цел се преследва с издаване на акта, предприети ли са всички необходими мерки за ограничаване вредното въздействие на акта и неговото изпълнение върху глажданина и т.. н. В конкретния случай, въпреки, че незаконният административен акт не се е отразил в значителна дълбочина на личната сфера, в нейния психо-емоционален аспект, не я е засегнал толково дълбоко, че да нанесе непоправими вреди, все пак засягането е ясно и конкретно. Правилно съдъте дал вяра на разпитания свидетел, който макар и в съпружески отношения с ищеца, все пак представя на съда лични възприятия и сочи непосредствени обстоятелства, свързани с емоционалното състояние на последниця. Определящият фактор в случая е продължителността на търпяната вреда и това е обстоятелството, което в най- голяма степен следва да влияе върху определяне на размера на обезщетението. Видно от доказателства между налагане на принудителната административна мярка и нейната окончателна отмяна е изминал продължителен времеви период, през който вредата е търпяна от ищеца. Това налага увеличение размера на определеното от Административен съд - Русе обезщетение на 700 лв. Ето защо решението в тази част следва да се измени . В останалата част решението на Административен съд - Русе като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Изложените съображения сочат на неоснователност на касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Русе. Водим от горното, Върховният административен съд