Решение № 15375 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2018 г.

Решение № 15375 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба от кмета на С. О. – район "Надежда" (СО – район "Надежда"), чрез процесуалния му представител юрк. Г., срещу решение № 1986 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 10671/2017 г. по описа на Административен съд С. – град, 27 състав, с което по жалбата на Л. В. от [населено място] е отменена Заповед № РНД17 – РД48 - 11 от 16.08.2017 г. на Кмета на СО – район "Надежда", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното правоотношение между Л. В. и СО – район "Надежда", възникнало на основание заповед за настаняване № 45 от 06.11.2014 г. на Кмета на СО – район "Надежда" и договор за наем от 06.11.2014 г. за общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] актувано с АОС № 176 от 28.03.1997 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са били налице предпоставките за прекратяване на наемните правоотношения за общинския имот. Претендира разноски. Ответникът Л. В., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на относимия материален закон. Приел е, че наемните правоотношения са прекратени на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС поради неплащане на консумативни разноски за жилището за повече от шест месеца, обективирани в приложени справки по делото. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателката е имала непогасени задължения към "Т. С." ЕАД за период от около 1 година, задължения към "Софийска вода" АД за неуточнен период и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2016 г. и 2017 г. Във връзка с тези установявания е приел, че безспорно са установени предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение. Приел е обаче, че по делото в хода на производството жалбоподателката е представила платежни документи – разписки и приходни квитанции, от които се установява, че след издаване на оспорената заповед, същата е заплатила дължимите суми за консумативи на жилището, а с "Т. С." ЕАД е сключила споразумение за разсрочено плащане на задълженията, което спазва и погасява вноските. При тези данни съдът е приел, че действително към датата на издаване на заповедта са били налице основания за прекратяване на наемното правоотношение, но в хода на производството са настъпили нови факти – заплащане на задълженията, за които е прекратено наемното правоотношение, които факти следва да бъдат взети предвид при преценка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Изложил е и съображения за непропорционалност на предприетата мярка от административния орган, поради това, че в имота живеят и малолетни деца, а именно внуците на жалбоподателката, както и че не е извършена проверка от административния орган дали с предприетата мярка няма да се постави в риск непълнолетната – 16 годишна към онзи момент бременна дъщеря на жалбоподателката и малолетното дете на сина й, които живеят заедно с нея. Приел е, че неизвършването на проверка относно това как ще се отрази мярката на децата е нарушение, което също води до незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно. Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена на основание чл. чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от (НРУУРОЖТСО). Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 "Наемните правоотношения се прекратяват поради: неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца". По отношение на незаплатените от жалбоподателката пред първата инстанция консумативни разходи за общинското жилище за отопление, вода и ТБО не се установяват предпоставките по посочената разпоредба, поради това, че са налице нови факти съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, които не са били налице при издаване на акта, но до приключване на устните състезания в първата инстанция са настъпили, а именно представени доказателства за заплащането и на вменените като дължими суми в заповедта, както за вода, така и за ТБО, както и е представено споразумение с "Т. С.", което видно и от писмените доказателства представени в настоящата инстанция е спазвано. Поради и това настоящият състав намира, че не е налице основанието по т. 1 на чл. 46 от ЗОС, като АССГ правилно е отчел фактите настъпили до приключване на устните състезания и правилно е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК в тази връзка. Настоящият състав не споделя аргументите на първоинстанционния съд за това, че наложената мярка е непропорционална, тъй като не е отчетен социалния статут на малолетните деца в семейството. Разпоредбите на ЗОС и Наредбата не вменяват на административния орган в задължение да изследва социалното положение, включително това на намиращите се в семейството малолетни деца при преценка на предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение. Мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.