Решение № 9688 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14601/2017 г.

Решение № 9688 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14601/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 6709 от 15.11.2017 г. по адм. дело № 4398/2017 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – "Българско затворническо сдружение за рехабилитация", изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил решение № 1-1657/30.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с което е отказан достъп до обществена информация на Българско затворническо сдружение за рехабилитация, поискан със заявление вх. № ДОИ-12/24.03.2017 година. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора и е достигнал до правилни правни изводи. По делото е установено, че със заявление вх. № ДОИ-12/24.03.2017 г. "Българско затворническо сдружение за рехабилитация" е поискало достъп до обществена информация относно: "капацитетът на всяко отделно пенитенциарно заведение в страната, включително и съответните общежития от открит тип, от закрит тип, следствените арести и броят на настанените в тях лишени от свобода и задържани лица във всяко едно от тях по отделно." С решение № 1-1657/30.03.2017 г, главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация е отказал да предостави търсената информация по съображения, че същата представлява статистика /информация/ на органите по изпълнение на наказанията, във връзка с изпълнението на служебните им задължения и съдържа информация, предназначена за вътрешно служебно и оперативно ползване, а не за широката общественост. Мотивирал се е, че информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на главния директор на ГДИН по реда на чл. 62, ал. 1, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и няма самостоятелно значение. Съдът, като е обсъдил изложените фактически обстоятелства и релевантната нормативна уредба, правилно е посочил, че съгласно визираното основание за отказ в по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, исканата информация не се предоставя когато е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Член 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ предвижда възможност за административния орган да ограничи достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Предвид законовата регламентация, съдът аргументирано е изтъкнал, че ограничаването на достъпа до служебната информация в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ също трябва да бъде обоснован и мотивиран. Правилен е изводът, че в случая изложените съображения на задължения субект не покриват изискванията на фактическия състав по чл. 37, ал. 1, т. 1 вр. чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ за отказ да се предостави търсената информация. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че търсената информация има подготвителен характер и няма самостоятелно значение, съответно – няма да даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект. Позоваването в акта на чл. 62, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС не води до обратен извод. Цитираната разпоредба регламентира правомощието на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" да премества лишените от свобода от едни затвор в друг и свързаната с нея необходимост при упражняване на тази функция да се съобрази с изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за минимална жилищна площ и капацитета на местата за лишаване от свобода. Обстоятелството, че търсената информация е от значение за актовете, които издава задълженият субект, не обуславя автоматично извод, че няма самостоятелен характер. Както самият касатор е посочил, информацията има статистически характер и част от нея е публикувана на интернет – страницата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", което опровергава твърденията му, че безконтролното й разпространение би имало негативен ефект върху дейността му. Още повече, този довод не е подкрепен с обективни факти, поради което съдът правилно не го е възприел за основателен. Изложените доводи във връзка със съставянето на лично досие на всеки лишен от свобода и съответно за съществуващия специален ред, по който може да се получи информация за същото, е встрани от правния спор, а цитираната в тази връзка съдебна практика - решение № 2244 от 29.02.2016 г. по адм. д. № 795/2015 г. на ВАС, V о., е неотносима към настоящия казус. Правилно и обосновано съдът е приел, че търсената информация е обществена по своя характер, създадена е и се съхранява от задължения субект и от данните по делото не може да се изгради извод за наличие на визираното в оспореното решение по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ основание за отказ от предоставянето й на заявителя. Поради това съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и отменил същия. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Възраженията в касационната жалба относно неправилното възлагане на разноските на Министерство на правосъдието вместо на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се релевират по реда на чл. 175, ал. 1 АПК пред административния съд. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, дължими от юридическото лице, в чиято структура е административният орган – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,