Решение № 11528 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Д., гражданин на Сирия против решение 3726/14.04.2025 г., постановено по адм. дело 599/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение 1688/14.02.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е жалбата на А. А. Д., гражданин на Сирия, против решение 1688/14.02.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. А. Д. е гражданин на Сирия, роден в [населено място], област Д. А.. Кандидатът е подал молба за закрила през 2015 г. в друга държава членка на ЕС-Германия. На основание чл.18, ал.1, б. б на Регламент (ЕС) 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета на 20.09.2024 г. от Република България е отправено към Федерална Република Германия искане с референтен [номер] за обратно приемане на А. А. Д.. На 24.09.2024 г. от немските власти е изпратена информация до Република България, че не се считат за отговорна държава-членка, а на 04.10.2024 г. изпратили нотификация, че Федерална Република Германия приема обратно А. А. Д.. Въпреки получената информация, с Решение 13778/11.10.2024г. решаващ орган при ДАБ мотивирано е отказал прехвърлянето на А. А. Д. във Федерална Република Германия, като производството за предоставяне на международна закрила е продължено в Република България. Решението е връчено на Д. на 05.11.2024г. Няма данни същото да е обжалвано в законоустановения срок пред компетентния съд. С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет подадени чрез СДВНЧ София вх. 10540 0-2695/07.08.2024 г. и чрез РПЦ Харманли към ДАБ с вх. 2388/13.08.2024г., А. А. Д. от Сирия е поискал закрила от Република България. На 02.09.2024 г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег. УП-33833/02.09.2024 г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че първоначално напуснал Сирия през 2014 г. нелегално и достигнал до Германия, където подал молба за закрила. В продължение на осем месеца не получил резултат относно молбата си за закрила и отново нелегално се върнал в Сирия. През 2018 г. сключил граждански брак със С. А. М., от която има три деца. От 2017 г. до отпътуването си е живял със семейството си в гр. Алраи, обл. Халеб. Напуснал отново Сирия нелегално на 01.08.2024 г. в посока Турция. Нелегално е влязъл в Турция и е отседнал в хотел в Истанбул, след което нелегално е преминал и границата на Република България. В проведеното интервю от изявленията на кандидата, като причина за напускането на Сирия е посочил общата обстановка на несигурност, както и лошото икономическо положение. Интервюираният декларирал, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [етническа принадлежност], не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [вероизповедание]. Заявява, че не е бил жертва на насилие, не е бил изтезаван, измъчван, нямало е отправени заплахи лично към него, не участвал във военни формирования. За изясняване на обстоятелствата по делото са използвани и представените от Дирекция Международна дейност при ДАБ Справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. и Справка вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, след падането на режима на Б. А.. При тази фактическа обстановка и доказателствата по делото, съдът е приел от правна страна, че решение 1688/14.02.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история административният съд е счел, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ, като не се сочи никакъв страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. На следващо място съдът установява, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарните причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Счел е, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Посочено е, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Горното е дало основание на Административен съд - Хасково да приеме жалбата от А. А. Д., гражданин на Сирия, против решение 1688/14.02.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история и доказателствата по делото не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история и проведеното интервю на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия [вероизповедание], или етническата му принадлежност [етниеска принадлежност], са достатъчно основание за опасения от преследване. Не са заявени и конкретни отправени към кандидата за статут целенасочени действия от страна на някоя въоръжена групировка, от които да може да се приеме, че същият е подложен на преследване. Отделно по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ видно от доказателствата по делото, към момента на постановяване на оспореното решение в Сирия не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От представените в първоинстанционното производството от Дирекция Международна дейност при ДАБ Справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г. и Справка вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, след падането на режима на Б. А., както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за териториално ограничени въоръжени сблъсъци и безредици не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. От представените пред касационната инстанция от Дирекция Международна дейност при ДАБ актуализирани Справка вх. МД-02-483/10.09.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. и Справка вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно състоянието на сигурността в провинция Халеб е видно, че в политическата и икономическата обстановка в Сирия след произнасянето на първоинстанционния съд не е настъпила промяна. От Справка вх. МД-02-483/10.09.2025 г. следва да се посочи, че чрез партньорските си неправителствени организации Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение