Решение № 452 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12914/2011 г.

Решение № 452 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12914/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Галина Николова Христова, Теменуга Николова Петрова и Петя Николова Петрова, и трите от гр. Варна, против решение № 1714/8.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1800/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу решение № 1732-13 по Протокол № 17/13,14.10.2009 г. и решение № 1809-2, по Протокол № 18/13.11.2009 г. на Общински съвет - Варна, с които е приет ПУП - ПУР на с. о. "Ален мак" - Варна, като в частта му относно имот № 2074 се предвижда осъществяване на улица - тупик, с цел обслужване на имоти 52, 53, 54 и 2846, които нямат друг достъп. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и представляват. Ответните страни - Председател на Общински съвет - Варна, Кмет на Община Варна, "Ар енд Ем Истейтс" ООД, редовно и своевременно призовани, не изпращат представители. Постъпила е писмена защита от председателя на Общински съвет - Варна. Ответниците - физически лица: Станка Янчева Станева и Димитър Тодоров Георгиев, не се явяват и не се представляват. Мария Недева Костова, Златка Недева Николова и Керанка Иванова Гугоманова, не се явяват, представляват се от адв. Димитров, който оспорва жалбата, моли за цялостното потвърждаване на атакуваното решение, което не страда от никакви пороци, които биха оправдали евентуално негово ревизиране. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на съдебно оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено след цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото, включително подробното и компетентно заключение на приетата СТЕ, неоспорено от страните, в съответствие с приложимите законови разпоредби и обсъждане на всички направени от страните възражения, поради което изложените в него изводи се споделят изцяло. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че актът (повторно приетото решение), е издадено от компетентен по чл. 129, ал. 1 ЗУТ орган, при спазване на необходимия кворум и мнозинство, а постъпилите възражения са обсъдени от ЕСУТ, видно от приложения протокол, като под № 289 е частично уваженото възражение на касаторите - предвидената улица IV клас, към която е лицето на процесния имот № 2074 е намалена в проектните ширини на тротоарите и общият й габарит е сведен от 14 на 12 м, с възможност за изграждането на подземни и надземни проводи. Фактическите основания за издаването на решението се съдържат в документите и са част от административната преписка, също детайлно проследени. Одобреният ПУР отговаря на изискванията на ЗУТ, Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, както и на конкретните изисквания на техническото задание, при влязъл в сила ПНИ, залегнал в одобрената за града КК. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация и имоти за обекти - публична собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, като основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия - селищно образувание "Ален Мак". Съобразено е и ограничението по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, важащо и за плана по ал. 7 на същата норма, да не се отнемат повече от 25 % от площта на засегнатите имоти - за имота на касаторите общо отнеманата площ от провеждането на улицата - тупик и разширението на улицата IV-ти клас е 14.5 %, като за тупика тя е 97.8 кв. м, за имот 2846 - 77 кв. м, а за ПИ 54 - 64.4 кв. м, т. е. с оглед спецификата на терена, за целите на мероприятието се отнемат и от трите засегнати имота приблизителни части - възраженията са неоснователни. Изяснени са и причините за липсата на възможност за равноплощно разширение на трасето на съществуващата улица - на изток, с оглед граничното й разположение с КК "Чайка", планът за който е изработен съобразно оста й. Не е налице и нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ с приемането на плана, по отношение на довода за възможен друг вариант за достъп, обсъден от вещото лице, макар и без поставяна допълнителна задача. Установява се, че въпреки тежките теренни условия, процесният тупик е по-икономичния вариант, отколкото възможността за достъп до имоти 54 и 53 през ПИ № 2076, тъй като последният е по-отдалечен, не е съседен и дължината на трасето ще е значително по-голяма, неминуемо ще се засегнат повече на брой имоти - четири, освен процесния. Освен това, е изяснило вещото лице, наклонът на тупика е 12.5 %, предвиден в рамките на допустимите 14 %, съгл. Наредба № 2, а възражението, че при изкопните работи имотът ще се засегне в повече от допуснатото, е в рамките на предположенията, без конкретно изработен самостоятелен проект, вертикална планировка. Оплакването за нарушение по чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е несъстоятелно по отношение на урбанизирана територия, а доводите, че имотът е бил съсобствен, разпределен и пр., са ирелевантни. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми и същото като правилно следва да остави в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,