Решение № 2498 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2014 г.

Решение № 2498 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Йордан Петков Махалнишки от гр. София против Решение № 815 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0 +000 до км 0+780 на територията на област София в частта досежно определеното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: част от ПИ с идентификатор 68134.2808.151 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. София, район Връбница, ул. "Околовръстен път" № 744 с обща площ от 1199 кв. м., трайно предназначение на земята- урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване при съседи: ПИ № 68134.2808.2553; ПИ № 68134.2808.2551; ПИ № 68134.2808.2117 и ПИ № 68134.2808.150, съответно с площ на отчуждената част от 894 кв. м., за която е определено обезщетение в размер на 50 243 лева. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение на МС по отношение определения от административния орган размер на обезщетението, което според Йордан Михалнишки е занижено и не съответства на действителната стойност на имота. Ответникът по жалбата, Министерски съвет на РБ, редовно призован, се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва жалбата и твърди, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждената част от процесния имот, определен от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е съобразен с изискването на закона за равностойно парично обезщетение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура"- поддържат становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Жалбата е предявена от надлежна страна- адресат на решението на МС, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 815/21.12.2013 г. на Министерския съвет е отчужден част от имот с идентификатор 68134.2808.151 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. София, район Връбница, ул. "Околовръстен път" № 744 с обща площ от 1199 кв. м., трайно предназначение на земята- урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване при съседи: ПИ № 68134.2808.2553; ПИ № 68134.2808.2551; ПИ № 68134.2808.2117 и ПИ № 68134.2808.150. Площта на отчуждената част от имота е 894 кв. м., за която е определено обезщетение в размер на 50 243 лева. Имотът се отчуждава от Йордан Петков Михалнишки, който, освен че е вписан в самия административен акт като собственик на отчуждавания имот, доказва правото си на собственост и с Договор за доброволна делба от 01 юни 2001 г. - надлежно вписан в Службата по вписвания под № 194, том VIII, рег № 14895 от същата дата и скица към същия. Видно от представените в преписката доказателства, отчужденият имот с обща площ от 1199 кв. м представлява поземлен имот, по предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. Административният орган е изготвил независима оценка на имота (л. 86 по делото) съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, при което е определил дължимо обезщетение за отчуждената част от ПИ с идентификатор 68134.2808.150 в размер на 50 243 лв. По делото са допуснати, изслушани и приети основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи с вещо лице инж. Борислав Младенов Савов, в които експертът е обсъдил пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 31.07.2012 г. - 31.07.2013 г По изричното настояване на процесуалните представители на Министерски съвет на РБ и на заинтересованите страни вещото лице е изготвил заключението си в два варианта: Първи вариант- при ползване на три пазарни аналога, сред които и нотариален акт за покупко-продажба между двама търговци № 96, т. I, рег. № 9533, н. д. № 79 от 21.12.2012 г. с предмет три поземлени имота, единият от които урегулиран, а другите - неурегулирани, но попадащи в урбанизирана територия, и трите имота -незастроени и Втори вариант: при ползване само на първите два пазарни аналога, като се изключва изцяло нот. акт № 96, т. I, рег. № 9533, н. д. № 79 от 21.12.2012 г. При определяне размера на равностойното парично обезщетение на отчуждаваната част от процесния имот при Първи вариант вещото лице е извършило поправка на първоначалната си експертиза / съдържаща се в допълнителната СОЕ- л. 265 по делото / като, на база трите пазарни аналога, е определил вместо първоначално посочената средна цена в лева за кв. м. от 178.60 лв - средна цена в размер на 119.07 лв /кв. м., поради което равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ с идентификатор 68134.2808.150 възлиза според експертизата на 106 444 лв. При втория вариант на експертизата- без нот. акт № 96, т. I, рег. № 9533, н. д. № 79 от 21.12.2012 г. - вещото лице е определило средна цена в лева за кв. м. - 53.19 лв и равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот в размер на 47 556 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло първия вариант на приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза, след поправките в изчисленията, направени от вещото лице в допълнителната експертиза. Съдът не споделя застъпените от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни доводи за това, че нот. акт № 96, т. I, рег. № 9533, н. д. № 79 от 21.12.2012 г. следва да се изключи като пазарен аналог. На първо място - самият процесуален представител на ответника в съдебно заседание, проведено на 16.06.2014 г., не оспорва обстоятелството, че вторият и третият недвижими имоти, предмет на изповяданата с този нотариален акт покупко-продажба, имат характеристики, сходни на отчуждавания имот. Неверни са оплакванията му, че в този нотариален акт е дадена обща цена и за трите имота- видно от съдържанието на сделката, обективирана в нотариалния акт, освен общата цена на трите имота е дадена и отделна цена за всеки един от тях / стр. 162 по делото/. Не на последно място- въз основа на описанието на имотите в процесния нотариален акт, устните разяснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание от 02.02.2015 г., както и липсата на доказателства за изпълнение изискванията на § 22 от ЗР на Закона за устройство на територията, ВАС, трето отделение приема, че и първият имот, предмет на нот. акт № 96, т. I, рег. № 9533, н. д. № 79 от 21.12.2012 г., е със сходни на отчуждавания имот характеристики, доколкото няма данни регулацията по отношение на същия да е приложена. Предвид гореизложеното жалбата следва да се уважи, като обезщетението за отчуждения недвижим имот следва да бъде увеличено от 50 243 лв на 106 444 лева. В полза на жалбоподателя с оглед изхода от делото следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 210 /двеста и десет лв/- 200 лв възнаграждение за вещо лице и 10 лв платена държавна такса, присъждането на които е своевременно претендирано още с жалбата срещу решението на МС. По делото не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото липсват доказателства такива да са уговорени и реално заплатени. Водим от изложеното, Върховният административен съд