Решение № 12698 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2014 г.

Решение № 12698 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д., против решение № 6779 от 20.05.2014 г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 2890/2014 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорват изводите на съда за незаконосъобразност на процесната заповед. Касационният жалбоподател твърди, че проверката, която се извършва от длъжностното лице при вписване на обстоятелствата в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ е към момента на подаване на заявлението и съответно валидността на действията на законния представител на дружеството се преценява към датата на заявяването. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и да отхвърли жалбата на "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД, гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кунчева, която с писмен отговор пледира за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно решаващият състав е приел, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, предвид чл. 27, ал. 2 и др. от ЗОЗ и я е отменил. Според участващия по делото прокурор в чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ не са уредени изисквания в случаите на дадено съгласие от предходен управител преди подаване на искането по чл. 27, ал. 1 ЗОЗ да се изисква ново съгласие. Действията на орган на управление на ЕООД в пределите на компетентността му по чл. 147 от ТЗ са валидни и не съществува нормативна регламентация, налагаща да бъдат потвърждавани или повторно извършвани, когато е сменено физическото лице, назначено за управител. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховният административен съд, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6779 от 20.05.2014 г. е отменена заповед № ЛС-04-159/31.01.2014 г. на министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД против заповед № 43/15.07.2013 г. на директора на ЦРОЗ относно разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелствата по договор за лизинг по партида на "ТЕМПО ТРАНС РОУД" ЕООД. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че даденото съгласие от С. Т. Й., като управител на "Темпо Транс Роуд" ЕООД към момента на подписването с нотариална заверка на подписа, съставлява съгласие по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, от което е изведено заключение, че министърът на правосъдието е постановил отказ за вписване в ЦРОЗ в нарушение на материалния закон, което е основание по чл. 146, т. 4 от АПК за неговата отмяна. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби на специалния закон - ЗОЗ. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба на "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД, което дружество е подало заявление № 2013073100756 от 10.07.2013 г., съдържащо искане за вписване на обстоятелства по договор за финансов лизинг № 01013373/24.07.2012 г. по партидата на ползвателя "ТЕМПО ТРАНС РОУД" ЕООД. Няма спор относно обстоятелствата, че към заявлението са приложени документи: писмено съгласие рег. № 21995/30.07.2012 г. по описа на нотариус рег. 595 на НК, дадено от София Тасева Йорданова в качеството й на управител и представляващ дружеството - ползвател за вписване ЦРОЗ на превозното средство и вземането по договора за лизинг № 01013373/24.07.2012 г., пълномощно рег. № 8880/21.12.2012 г., издадено от "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД и платежно нареждане от 27.06.2013 г. за внесена държавна такса за вписване на особен залог. Директорът на ЦРОЗ се е произнесъл със заповед № 43/15.07.2013 г., с която е отказал вписването в ЦРОЗ на основание чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗОЗ. Посочената заповед е оспорена пред министъра на правосъдието, който е издал заповед № ЛС-04-159/31.01.2014 г., която е предмет на съдебното производство. От мотивите на последната заповед е видно, че е постановена на основание чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ и чл. 35, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ и с нея е отхвърлена жалбата на "ЕВРОЛИЙЗ АУТО" ЕАД, защото издателят на отказа е приел, че към датата на подаване на заявлението през 2013 г., не е изпълнено условието на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, тъй като представеното писмено съгласие с нотариална заверка на подписа от 30.07.2012 г. е подписано от София Тасева, която към момента на подаване на заявлението - 10.07.2013 г. не е управител дружеството - ползвател по договора, предвид извършена промяна в управлението му, вписана в търговския регистър и служебно установена от длъжностното лице при ЦРОЗ. При тези вярно установени факти първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи, като е преценил, че в нарушение на материалния закон административният орган е приел, че липсва изискуемото от чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ съгласие на ползвателя по договора за лизинг. Петчленният съдебен състав намира обжалваното решение за законосъобразно, защото разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ не формулира изискване за наличието на съгласие към определен момент, включително и към датата на подаване на заявлението за вписване, което означава, че е достатъчно наличието на такова съгласие от изброените лица, в случая от ползвателя по договора за лизинг. Ограничения и основания за отказ не следва да се извеждат по тълкувателен път, с които да се засяга неблагоприятно правната сфера на заявителя. В случая е безспорно установено, че нотариално завереното съгласие на "Темпо Транс Роуд" ЕООД произтича от лице, което към датата на подписването му притежава качеството управител и представляващ дружеството, с оглед на което е породило в пълен обем правните си последици на валидно волеизявление от името на дружеството, съобразно чл. 147 от Търговския закон. Извършените от управителя на дружеството правни действия и сделки ангажират отговорността на дружеството, защото са осъществени от негово име и за негова сметка, поради което последващо съгласие от органите на управление на ползвателя по договора за лизинг не е изискуемо. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на нормата на чл. 28 от ЗОЗ, като аргумент в подкрепа на постановения отказ, доколкото при извършената проверка при разглеждане на заявлението административният орган е длъжен да провери дали са налице законовите основания за уважаването му, включително дали е дадено валидно съгласие от съответния орган за управление на ЕООД, който е бил надлежно вписан в Търговския регистър към момента на нотариалната заверка на подписа му. Относно правното значение на действията на органите за управление, включително на управителя на ЕООД, като изразител на волята на юридическото лице, следва да се има предвид и Тълкувателно решеине № З от 15.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, по т. д. № 3/2013 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че тричленният съдебен състав правилно е приложил материалния закон, поради което следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание на чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определен в съответствие с чл. 9, ал. 1 и § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия