Решение № 555 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 916/2013 г.

Решение № 555 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 916/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2624/29.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2428/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поправено с Решение № 1037/13.05.2013 г., с коeто е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 2600803 от 23.08.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, с който на "Ив транс" ООД, гр. Хасково е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за м. февруари - м. декември 2005 г. и м. януари, март и април 2006 г. в общ размер от 17 008.15 лв. и са определени лихви за забава размер на 1802,64 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че атакуваният РА е влязъл в сила към момента на депозиране на жалбата за прогласяване на неговата нищожност, поради което спрямо него е неприложимо приетото с Тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. на ОСК на ВАС. Счита, че в случая е недопустимо да се иска прогласяване на недействителността на РА от съда, тъй като противоречието между стабилните АПВ и РА следва да се отстрани чрез възобновяване на административното производство. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да обезсили/отмени атакувания съдебен акт и върне преписката на административния орган за произнасяне по реда на чл. 134, ал. 4 от ДОПК, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ив транс" ООД - гр. Хасково, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на осъществените по делото разноски. Идентично аргументирано заключение дава прокурорът от Върховната административна прокуратура. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 2428/2012 г. по описа на Административен съд - пловдив е действителността на Ревизионен акт (РА) № 2600803 от 23.08.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково. За да формира извод за неговата нищожност, съдът е взел предвид издадените и влезли в сила към момента на възлагане на ревизията ДАПВ и АПВ за идентични данъчни периоди, с които са установени дължимите данъчни задължения. Преценил е, че в тази хипотеза и съобразно ТР № 1/25.06.2012 г. на ОСК на ВАС, констатираните със стабилни административни актове данъчни задължения могат да се изменят само по реда на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а той оправомощава единствено териториалният директор с компетентността за възлагане на такава ревизия. Тъй като в случая ЗВР е издадена от началник - сектор "Ревизии и проверки", то решаващият състав е приел, че издаденият РА е нищожен. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновани и съответстващи на приложимите процесуални и материалноправни норми са изводите на решаващия състав, че искането, инициирало съдебното производство е допустимо като подадено от лице, имащо правен интерес от прогласяване на нищожността на атакувания РА. Същият не е обжалван като унищожаем по административен и съдебен ред, а искането за прогласяване на неговата нищожност по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК не е обвързано със срок. Ревизията, приключила с издаването на процесния РА, е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 803 от 26.06.06 г., издадена от началник - сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Хасково, но преди издаването й, всички посочени ДАПВ и АПВ за ревизираните данъчни периоди са влезли в сила. Тъй като те са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /в сила от 19.12.07 г./, то съгласно приетото от ОСК на ВАС с ТР № 1/25.06.2012 г. те не могат да бъдат оттегляни или изменяни впоследствие чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с РА, издаден по реда на чл. 112 и чл. 113 ДОПК. Незачитането на стабилитета на АПВ, проявили своите последици до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК /19.12.07 г./, е в противоречие с принципа на правовата държава и нарушава правната сигурност. Този стабилитет може да бъде преодолян след 19.12.07 г. само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Доколкото в случая ревизията е възложена и извършена по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, а не по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, то тя е инициирана от некомпетентен орган и изводът за нищожност на издадения РА е правилен. /така и Решение № 9653 от 27.06.2013 г. по адм. д. № 15114/2012 г., I отд. на ВАС./ Неоснователни са доводите на касатора, че при наличието на необжалван РА и стабилни ДАПВ и АПВ противоречието между тях може да се преодолее само по реда на възобновяване на административното производство, но не и чрез прогласяване на нищожността на съответния акт. Аргументите във връзка с отмяната на две противоречащи си влезли в сила съдебни решения са неотносими към процесния случай, тъй като нищожният административен акт изначално не поражда правни последици. При липсата на релевираното от ревизираното лице искане за изменение на задълженията по РА и еднозначно формулиран петитум за прогласяване на нищожността му, съдът правилно е преценил обхватът на сезирането и се е произнесъл съобразно неговите рамки. Като е приел, че атакуваният РА е недействителен и е прогласил неговата нищожност, решаващият състав е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение и възлизащи след редуциране на начисления ДДС на сумата от 1000 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Първо отделение