Решение № 7861 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3689/2011 г.

Решение № 7861 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3689/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Дискавъри - 95" ЕООД и от Златко Трендафилов, гр. Пловдив против решение № 53 от 5.01.2011 г. постановено по адм. д. № 7889/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Твърди се, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон допуснати при постановяване на обжалваното решение. Не са ценени допустими и релевантни за спора доказателства, като не е отчетено че ищецът е едноличен собственик на дружеството, спрямо което са издадени незаконосъобразните актове. Дейността се осъществява от него като собственик на капитала на дружеството, т. е. претърпените неимуществени вреди се изразяват в негативните изживявания които той е имал в това си качество, а вредите за дружеството се изразяват в увреждане имиджа и спадане на клиентелата на дружеството. В подкрепа на доводите си сочи и практика на Европейския съд по правата на човека. Счита, че има и нарушение на процесуалните правила поради неприет направен по делото отвод на съдията - докладчик. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора с уважаване на предявените искове или да се върне за ново разглеждане. Ответната страна - Национална агенция за приходите гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото е доказана причинната връзка между вредите и отменени административни актове и действително претърпените вреди. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 53/5.01.2011 г. по адм. д. № 7889/2009 г. по описа на Административен съд - София - град са отхвърлени като неоснователни субективно предявените искове от "Дискавъри - 95" ЕООД, гр. София чрез управителя си Златко Трендафилов и Златко Трендафилов в качеството му на физическо лице против Национална агенция за приходите, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска и за втория ищец Златко Трендафилов в размер на 40 000 лева ведно със законната лихва представляващи също неимуществени вреди. В исковата молба от 16.11.2009 г., по която е образувано делото, ищците претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са настъпили за първия ищец от увреждане на доброто име на търговското дружество, намаляване на клиентелата на дружеството вследствие на незаконосъобразни Актове за прихващане или възстановяване (АПВ) № 446/19.02.2007 г.; АПВ № 375/24.01.2007 г. и ДРА № 178/28.06.2002 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури. Тези актове са били отменени със съдебни решения по адм. д. № 782/2008 г.; адм. д. № 11225/2007 г. и адм. д. № 1748/2004 г. по описа на Върховния административен съд като незаконосъобразни. Причините за претърпените неимуществени вреди вторият ищец Златко Трендафилов обосновава с претърпените след съставянето на актовете и съдебните процеси - стрес, безсилие, онеправданост, злепоставяне, разстройство на здравето и срив на доверието към институциите, а първият ищец "Дискавъри - 95" ЕООД - с вреди, породени от увреждане на имиджа и намаляване на клиентелата. В писмено уточнение от 28.12.2007 г. направено пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищците е посочил за ответник НАП, която в отговор към исковата молба е посочила адрес за призоваване и съобщения - ТД на НАП - София, бул. "Витоша" № 6, ет. 6, ст. 7, на който адрес са връчвани всички съобщения по делото (в диспозитива на решението е допусната ЯФГ като вместо НАП както е в мотивите е вписано ТД на НАП). С обжалваното решение съдът е събрал и обсъдил относимите за спора писмени доказателства - отменените актове, допуснал свидетели и съдебна експертиза които е обсъдил и изложил подробни мотиви. Действително е установен е спад в дейността на дружеството за посочения период, но не е установено безспорно дали те са следствие и в причинна връзка с отменените съдебни актове. При тези данни правните изводи на съда са, че искът на Златко Трендафилов, като физическо лице за присъждане на неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. Мотивите са свързани с липсата на първото изискване от кумулативните такива на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата по повод изпълнение на административна дейност, тъй като той не е адресат на административните актове на които се позовава. Прието е, че претърпените от ищеца неимуществени вреди - като стрес, влошено здравословно състояние, лошо финансово състояние и др. не са в причинна връзка с отменените актове. По отношение на ищеца "Дискавъри - 95" ЕООД неоснователността на иска е обоснована с липсата на възможност юридическо лице да търпи такива вреди, тъй като неимуществените вреди по принцип са свързани със субективни усещания и преценки. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В случая основният спорен въпрос е свързан с правната възможност за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца като ФЛ и на дружеството "Дискавъри - 95" ЕООД, търпени вследствие на отменени като незаконосъобразни административни актове и за които вреди се твърди че са пряка последица от отменените актове. Неоснователно е оплакването на касационните жалбоподатели, че решението е необосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил подробни мотиви, включително и по отношение на имуществени вреди които евентуално би търпяло търговското дружество въпреки, че не е бил сезиран с такъв иск и съдът не е дължал произнасяне по непредявен иск. Безспорно на основание чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно един от елементите на отговорността е наличието на причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и твърдяната вреда. Вредите трябва да се преки и като такива следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. При ищеца видно от направената съдебно-психологическа експерти за здравословното му състояние по негови данни е влошено от 2007 г. след обявяване на търговете, когато е получил исхемичен инсулт (л. 56). Вещото лице е изяснило че е налице завишена невротичност, която би могла да бъде както от прекарания инсулт, така и от физиологично изчерпване и напрегнатост, т. е. няма категорични данни, че то е пряка и единствена последица от отменените административни актове. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението както и неговия размер. В тежест на ищеца Здравко Трендафилов е да ги докаже както и причинната връзка с отменените актове на които се позовава. В конкретния случай това не е сторено. Той не е адресат на административните актове на които се позовава и правилно съдът е приел, че липсва първата от необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на иск по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този закон. Търговското дружество е самостоятелен правен субект, който съществува в правния мир отделно и независимо от собственика на капитала му и от лицата които го управляват и представляват и точно такава е целта на съществуването му за разлика от статута на едноличния търговец поради което правилен е извода на съда и за липсата на причинна връзка между отменените актове и претърпените негативни преживявания от Трендафилов във връзка със съдебните производства по обжалване на административните актове. Няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на ЮЛ и по конкретно на търговец, защото всичките им права са имуществени. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент. Вредите, които търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Търговецът няма неимуществени активи и пасиви, поради което не би могъл да претендира и обезщетение за неимуществени вреди. Вярно е, че в чл. 7 от Конституцията на РБ е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконосъобразни актове или действия на нейни органи или длъжностни лице. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. При съпоставката на отговорността по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД и тази по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ на първо място е различието в основание. Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму, докато отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължението на администрацията да работи законосъобразно. Именно при неспазване на това задължение и когато вследствие на него са причинени вреди в за граждани и ЮЛ възниква основание за ангажиране на отговорността на съответните държавни институции. Освен това непозволеното увреждане по ЗЗД има субективна страна и тя винаги е вината т. е. субективното отношение на деликвена към противоправното деяние докато отговорността по ЗОДОВ винаги е обективна и безвиновна и възниква при осъществяване на административна дейност. Затова за да могат частноправните субекти да реализират защитата на правата си по реда на чл. 1 от ЗОДОВ те следва да докажат претърпени вреди, техния характер, размер и пряка - следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице по повод на извършвана административна дейност. Дори да се приеме че допустима исканата съдебна защита в конкретния случай не е установено по безспорен начин дали отменените данъчни актове са причинили увреждане на името дружеството което пък от своя страна е довело до намаляване на клиентелата. Правилно съдът е приел и обсъждал изготвената съдебно счетоводна експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото. Обоснован е изводът, че в крайна сметка намаляването на клиентите на дружеството, не би могло да се приеме за безспорно доказано че последица и се дължи на отменените административни актове. Неоснователен се явява и доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с направен отвод по чл. 12, ал. 2 от ГПК (отм.), понастоящем чл. 22 от ГПК на съдията във връзка с отказ за допускане събирането на допълнителни доказателства. Основанията за отвод са подробно изброени в посочения чл. 22 от ГПК и правилно съдът не го е уважил. Недопускането на едно или друг доказателства не представлява основание за отвод, а основание за касационно възражение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,