Решение № 250 от 23.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 670/2014 г.

Решение № 250 от 23.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 670/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2, пр. първо, т. 4, пр. първо и т. 3, пр. второ ЗМТА. Образувано е по молба на [фирма] с искане за отмяна на решение от 15.06.2013 г., постановено по арб. дело № 200/2013 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - [населено място], с което ищецът е осъден да заплати на Р. Н., по предявени от същата, в качеството на конституиран в арбитражното производство ответник по искове на М. Г., обратни искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва: 1/ сумата от 33 700 евро - обезщетение за вреди, в причинна връзка с неточното изпълнение на ищеца, по сключен с Р. Н. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, чието застрояване е поето от дружеството; 2/ обезщетение за забава в издължаване на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 9 367,20 евро, за периода 1.11.2010 г. - 5.02.2013 г., както и 3/ сумата от 72 800 евро - обезщетение за вреди от забавено изпълнение, съизмерими със заплатена от Р. Н. в полза на М. Г. неустойка, за неизпълнение на сключен помежду им договор за наем на същите имоти, развален поради неточното изпълнение на [фирма]. Ищецът оспорва наличието на сключена с ответницата Р. Н. - ищец по уважените в арбитражното производство обратни искове, арбитражна клауза предоставяща възможност за разглеждане на спора помежду им от арбитражен съд /основание по чл. 47, т. 2, пр. първо ЗМТА/; твърди, че не е надлежно уведомяван за образуваното срещу него арбитражно производство, нито за постановеното арбитражно решение /основание по чл. 47, т. 4, пр. първо ЗМТА/, като липсата на ефективно негово участие в същото, изключва възможността за приложение на чл. 7, ал. 3, пр. второ ЗМТА - неоспорена от ответника компетентност на арбитража . В тази връзка оспорва редовността на призоваването с известие - обратна разписка, при доставянето на което не е спазена процедурата за щателно издирване на адресата, доколкото и по адреса на управление и седалище на дружеството се твърди обитаване и към момента на връчването - 25.03.2013 г., съответно 1.07.2013 г. и 2.09.2013 г., съгласно чл. 37.3, б. "а" от Общите условия на договора с потребителя на пощенски услуги, предоставяни от [фирма]. Ищецът се позовава на еднократното посещение на адреса на получателя, както и на косвени доказателства за непрепятствана възможност за уведомяване при положени старателни усилия. Оспорва и призоваването си по телефон, документирано в протокол от 15.05.2013 г. от заседание на арбитражния съд, като осъществено на 27.03.2013 г., чрез представител на фирмата. Ищецът поддържа и основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. второ ЗМТА - противоречие на арбитражното решение с обществения ред, като постановено в производство нарушаващо изискванията за законност, равнопоставеност на страните в процеса, състезателното начало и като цяло правото на справедлив процес, поради основаването му на фиктивни правоотношения между главните страни ищец и ответник - М. Г. и Р. Н. - симулативен договор за наем и симулативно споразумение в обезщетяване вредите от развалянето му, съставени с единствената цел да осигурят осъждане на ищеца в арбитражното производство. Заявен е и довод за недопустимост, според ищеца, на конституирането на трето лице - помагач и предявяването на обратен иск в арбитражното производство, изхождайки от редакцията на ЗМТА и липсата на субсидиарна приложимост на ГПК за въпросите, неуредени в ЗМТА. Дори да не би бил споделен този довод, аналогично на уредбата на насрещния иск, страните по обратния иск следва да са аналогично обвързани от арбитражна клауза, каквато в случая няма. Твърди се и нарушение на чл. 21 и чл. 28 от Правилника на АС, досежно конституирането на третото лице - помагач и сключеното между главните страни споразумение в хода на арбитражното производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че исковете са предявени в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, съображения за което ще бъдат изложени в обосноваване основателността на иска по чл. 47, т. 4, пр. първо ЗМТА, поради което и съдът ще разгледа този иск преди останалите два, за да се произнесе съобрази следното: Арбитражното производство е образувано по искове на М. Г. против Р. Н., за осъждане ответницата да върне на ищцата авансово заплатена по сключен помежду им договор за наем, наемна цена в размер на 33 700 евро, ведно обезщетение за забава в издължаването й - 9 637,20 евро, както и неустойка в обезщетяване вреди от развалянето на договора за наем, в размер на 72 800 евро. Договорът за наем има за предмет предоставяне от Р. Н. /наемодател/ на М. Г. /наемател/ ползването на два обекта - предмет на сключен между Р. Н. и [фирма] предварителен договор за покупко-продажба, след застрояването им от [фирма]. Договорът за наем е развален поради непредоставянето от наемодателя на обектите за ползване в уговорения срок, поради което и ищцата в арбитражното производство предявява преждеописаните претенции. Последните ответницата Р. Н. твърди в причинна връзка с неточното /лошо и забавено/ изпълнение на [фирма], поради което и дружеството е конституирано като трето лице - помагач на ответницата и спрямо същото е предявен обратен иск за сумите - предмет на главните искове. Договорът за наем от 1.05.2010 г. /оспорен от ищеца досежно достоверна дата/ включва арбитражна клауза, според която /чл. 26/ страните решават възникналите между тях спорове по взаимно съгласие, а ако това е невъзможно - пред Арбитражен съд при Стопанска асоциация гр., П., като разглеждането е предвидено от един арбитър. Предварителният договор между Р. Н. и [фирма] не съдържа арбитражна клауза. При конституирането на [фирма] като трето - лице помагач на ответницата в арбитражното производство и предявяването на обратни искове спрямо дружеството, Р. Н. не се е позовавала на сключено помежду им арбитражно споразумение. [фирма] е прието за редовно призовано в арбитражното производство въз основа известие - обратна разписка с пощенско клеймо от 25.03.2013 г., в което е удостоверено отсъствие на получателя - " магазина не работи". Удостоверяването на обстоятелството не е като за трайно състояние на отсъствие. В протокола от първото заседание от 15.05.2013 г. е материализирано изявление на арбитъра, че ответникът е редовно призован по телефона, чрез управителя си Х. К. - на 27.03.2013 г., а според писмена записка на служител при Стопанска асоциация [населено място] - госпожа П. - представителят е заявил желание за постигане на извънсъдебно споразумение. Писмената записка на г-жа П. не се съдържа в арбитражното дело, нито е налице формално удостоверяване на призоваване по телефон от служител на Арбитражния съд. В същото заседание главните страни са депозирали писмено споразумение, съдържащо и признание за заплатени от ответницата на ищцата суми в претендирания по исковете размер, на основание което, без да го одобрява изрично като спогодба, съдът е прекратил производството по главните искове. За следващото заседание ответникът е счетен за редовно призован въз основа на известие - обратна разписка от 11.07.2013 г., върната с отбелязване"непотърсено от получател". Известието не сочи причина за невръчването, при удостоверено като осъществено посещение на адреса. Аналогично е връчено съобщение за решението - известие обратна разписка от 2.09.2013 г. с отбелязване " непотърсен ". В арбитражното дело фигурира удостоверено връчване на искова молба по обратния иск чрез представляващия [фирма] - едва на 15.01.2014 г., т. е. след постановяване на арбитражното решение от 15.06.2013 г., спрямо която дата - 15.01.2014 г. - е преценявана и редовността на исковата молба с оглед срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. [фирма] не е участвало в производството, нито е депозирало каквото и да било волеизявление в същото. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното: Основателен е иска на предявеното основание по чл. 47, т. 4, пр. първо ЗМТА, като последващите съображения са относими и към обосноваване редовността на исковата молба относно срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. По делото не се установи фактическа промяна в седалището и адреса на управление на [фирма] спрямо вписаните в търговския регистър. Само първото от известията - от 25.03.2013 г. - сочи формална причина за невръчването му лично на адресата, съгласно изискванията на чл. 37.3 от Общите условия с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от [фирма]. За последващите уведомления от 1.07.2013 г. и 2.09.2013 г. изобщо липсва удостоверена причина за невръчването им лично на представляващия [фирма] след удостоверено посещение на адреса. Отбелязването "пратката не е потърсена от получателя" настоящият състав, съобразявайки останалите предвидени във формуляра основания за невръчване и конкретно в съотношение с основанието "отсъства", намира приложимо в хипотезата на чл. 37.3, б. "а", изр. първо, предл. второ от Общите условия, а именно - при изначално предвидено връчване в пощенска станция, а не на адреса на получателя, какъвто не е настоящия случай. Следователно и за уведомяване за решението по арбитражното дело, липсата на изобщо удостоверен "опит" за доставка по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, при това поне двукратен, в съответствие със задължението на връчителя, съгласно чл. 37.3 б. "а" от Общите условия с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от [фирма], изключва редовност на връчването му, а оттук и приложимост на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от датата 2.09.2013 г. Несъстоятелен е довода на ответниците, че проверката на Софийски градски съд относно влизане арбитражното решение в сила, извършена за издаване изпълнителен лист въз основа на същото, в полза на Р. Н., установява с обвързващо за настоящия състав действие факта на уведомяването на страната на по-ранна от твърдяната дата - 15.01.2014 г. Редовността на връчването и приложимата за същото дата подлежи на самостоятелна преценка от настоящия състав, в съответствие с доказателствата за това уведомяване и съобразно закона, тъй като противното би означавало извод за релевантен по спора факт да се обоснове с правни съображения, нямащи сила на пресъдено нещо. Призовката за доброволно изпълнение до ищеца, по образуваното изпълнително производство за събиране вземането присъдено с арбитражното решение, е връчена последващо на уведомяването му за арбитражното производство, удостоверено към 15.01.2014 г., едва на която дата е получен и препис от исковата молба по обратния иск. Специфични хипотези на фингирано връчване Правилника на АС не съдържа, а и да би съдържал - същите биха били неприложими, поради липса на обвързваща страните арбитражна клауза, съображения за което ще бъдат изложени по-долу, по иска с правно основание чл. 47, т. 2, пр. първо ЗМТА. Извън нередовността на връчването на арбитражното решение и призоваването за съдебно заседание на 30.07.2013 г., нередовно е и призоваването, удостоверено с известие - обратна разписка от 25.03.2013 г., независимо от надлежно вписано обстоятелство, попречило на личното връчване, удостоверено на адреса на получателя, предвид следното: В качеството му на конституирано трето лице - помагач на ответницата в арбитражното производство и ответник по обратни искове на същата, [фирма] е следвало да получи две искови молби, със съответни приложения към тях. Призовката, счетена за редовно връчена на 25.03.2013 г., съдържа вписване за една искова молба, поради което и дори да се приеме за редовно връчена, при условията на чл. 32, ал. 2 ЗМТА, не установява надлежно призоваване за арбитражното производство. Аналогично и връчването към 1.07.2013 г., с оглед данните за съдържанието на пратката. Призоваването не се явява удостоверено като редовно и с вписаното в протокола от заседание на 15.05.2013 г. Отделно от липсата на формално удостоверено в кориците на делото призоваване по телефон от съответно лице - служител на арбитражния съд и липса на удостоверено призоваване чрез конкретно лице /записката на госпожа П. касае различно обстоятелство - предложение за спогодба/, дори да би било зачетено изявлението на арбитъра за извършено призоваване по телефон, като обвързващо за страните в производството удостоверяване на факт, и тук липсва удостоверено връчване на искови молби по първоначалния и обратния искове и приложения към същите и изобщо доказателство за известяване на [фирма] относно предмета на арбитражното производство, за да би било съобразено мълчаливо приемане компетентността на арбитража, съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА, поради липса на изрично противопоставяне в срока за отговор на исковата молба /чл. 20, ал. 1 ЗМТА/. Предявеният иск с правно основание чл. 47, т. 2, пр. първо ЗМТА е също доказан и на самостоятелно основание обосновава отмяна на арбитражното решение. Между [фирма] и Р. Н. липсва сключено арбитражно споразумение в изискуемата от чл. 7, ал. 2 ЗМТА писмена форма за действителност. Не е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, тъй като същата предпоставя редовно призоваване и участие на страната в процеса, известност на същата за арбитражното производство, само в който случай непротивопоставянето й има смисъла на съгласие за обвързването й с правните му последици, независимо от липсата на начална арбитражна компетентност. В този смисъл е решение на настоящия състав по т. д. № 4668/2013 г., в което е прието, че кумулативното прилагане на двете кореспондиращи си разпоредби - чл. 7, ал. 3 и чл. 20, ал. 1 ЗМТА - предпоставя извод, че фикцията за наличие на арбитражно споразумение, предвид непротивопоставяне на арбитражното производство в рамките на визирания от закона преклузивен срок, е приложима само при действително достигнали до знанието на страната обстоятелства за образувано срещу същата арбитражно производство, не и при прилагане фикция и за уведомяването й, на основание чл. 32, ал. 2 ЗМТА. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА изисква "участие"на страната, т. е. обективирани действия, демонстриращи знание и с придадено им от закона значение на мълчаливо съгласие за разглеждане на спора от арбитраж, извън изричното писмено потвърждаване на арбитражна клауза, като самостоятелно уредена хипотеза.