Решение № 13107 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2015 г.

Решение № 13107 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от М. М. Ц., чрез пълномощника му адв. К. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 1312/30.07.2015 г., постановено по адм. дело № 452/2015 г. по описа на Административен съд Б. М. Ц. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 2024 лева до претендирания такъв от 10 000 лева, както и за сумата 2798.96 лева, претендирана мораторна лихва върху главницата, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 2024 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди и разноски по делото, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на М. Ц. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в З. Б. в периода 21.05.2012 г. до предявяването на иска - 05.03.2015 г. и за мораторна лихва върху сумата за същия период в размер на 2798.96 лева. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Ц. иск за причинени неимуществени вреди, преживяно унизително и недостойно отношение, произтичащи от бездействието на служителите на ответника, изразяващи се в липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Б., посочен в исковата молба, за сума в размер на 2024 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищеца, при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като в останалата му част предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е и исковата претенция за присъждане на лихва в размер на 2798.96 лева, като такава е присъдена от датата на предявяване на иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периода предмет на исковата молба.. Доводите на касационните жалбоподатели са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение и са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Цонев неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебната практика. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в затвора в Б., където е изтърпявал наказанието си през процесния период, условия несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Изведеното от закона отлагателно условие за въвеждане на минимална жилищна площ на един лишен от свобода не обосновава възможност за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Твърденията, че условията, при които изтърпява наказание ищеца може да доведат до дискомфорт и неудобства, но не могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството не намират опора в доказателствата по делото, установяващи липсата на елементарни санитарно-битови условия. Правилно, при приложението на относимата разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ съдът е определил и размера на дължимите се на ищеца разноски, внесена държавна такса, както и възнаграждение на адвокат съгласно уважената част от иска. Правилно е приета и недължимост на разноски на ответника, с оглед частичното уважаване на предявения иск, тъй като разпоредбите на специалния закон изключват приложението на чл. 78, ал. 3 от ГПК. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение