Решение № 4483 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2019 г.

Решение № 4483 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център град К., против решение № 139/10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 543/18 г. от Кюстендилския административен съд. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението с твърдения, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство- Общинският съвет гр. Р., представляван от председателя му оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, поддържани и от процесуалния му представител в проведеното по делото съдебно заседание. Ответниците – Й. П. и М. Пеняшка изразяват становище за потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба, касационната съдебна инстанция приема следното: Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № РД-30-342/12.12.2018 г. на областния управител на област К., с която е оспорено решение № 601 от протокол № 59/28.11.2018 г. на Общински съвет-Р. и се иска отмяната му като незаконосъобразно. В заповедта се сочи, че с решението си общинският съвет предоставя на Общинска служба по земеделие, гр. К., част с площ от 1, 232 дка от общински недвижим имот № 128006, образуван от имот № 128001, в землището на гр. Р., съгласно приложена скица-проект на имот № 128013, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Н. по преписка с вх. № С109 по регистъра на ОСЗ, гр. К.. В заповедта се възразява, че в случая не са налице задължителните предпоставки на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ обнр. ДВ, бр. 62/10 г., тъй като не било изпълнено условието имотът да се предоставя за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Твърди се, че имотът, описан в решението на Поземлената комисия за възстановяването му в съществуващи или възстановими стари реални граници и в скицата-проект на ОСЗ-К. се намира в местност (Планината), която се различава от местността (Безименна), в която се намира предоставения имот, така както тя е записана в акта за общинска собственост и в скицата за този имот. Изразява се становище, че е налице разминаване по отношение на местоположението на имота, както и че несъответствията е следвало да бъдат установени от ОсЗ преди отправяне на искането до общинския съвет и да бъдат отстранени, или да се удостовери, че местностите са идентични. От фактическата страна, съдът е установил, че административното производство е започнало по искане на ОСЗ-К. до кмета на община Р. и ОбС-Р., за предоставяне на осн. § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, Дв, бр. 62/10 г. на земи от общинския поземлен фонд, за възстановяване на наследниците на Д. Н., и по-конкретно на част от имот № 128006 в землището на с. С., община Р., придобит от Община Р. на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Установено е, че към искането са представени решението на ПК за възстановяване на имота и скица-проект за имот с проектен № 128013. След становище от 26.11.18 г. на работна група при Община Р., искането на ОСЗ е внесено на заседание на Общинския съвет на 28.11.18 г. на което е прието с 9 гласа оспореното решение. Въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че границите на имота по оспореното решение са определени на място чрез заснемане по реда на Наредба № 45/04 г. за поддържане на КВС и че при нанасянето му в КВС се установява, че показаният имот попада в имот, предаден за стопанисване и управление на община Р. по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и за него е съставен АОбС, както и че имотът по решението на ПК е идентичен с имота по оспореното решение на общинския съвет, което ставало ясно при проверка на координатите на имота, а така също, че по отношение на начина на трайно ползване на имота, той е ливада. От правна страна, съдът е установил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процедурните правила за това. Съдът е приел, че оспореното решение е материалноправно законосъобразно, тъй като са установени всички предпоставки на § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/дв., бр. 62/10 година. Съдът е преценил за безспорни обстоятелствата по наличието на възстановително решение, както и по установяване границите на имота по това решение и нанасянето им в КВС. С. е възприел като спорно обстоятелството относно идентичността на местностите в решението, с което е предоставен имотът и в решението на ПК. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът е приел за доказана тази идентичност, посочвайки че в хипотезата на § 27, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, Общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност и с оглед представените към искането на ОСЗ документи, общинският съвет е приел законосъобразно решение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон. От документите по делото се установява, че е изпълнена процедурата по чл. 45 д –чл. 45 ж ППЗСПЗЗ. Административният съд правилно е приел, че в хипотезата на чл. 45 ж ППЗСПЗЗ вр. с § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ДВ, бр. 62/10 г., общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност. Пред общинския съвет са били представени документите, удостоверяващи обстоятелства, съдържащи се в хипотезата на посочената разпоредба, поради което общинският съвет законосъобразно е процедирал, издавайки оспореното решение. Идентичността на имота, възстановен с решението на ПК и имота, определен с решението на ОбС, е установена от вещото лице, което обстоятелство той недвусмислено е заявил при разпита му в съдебно заседание. Заключението на вещото лице, вкл. и констатациите му съобщени по време на разпита му от съда, не са оспорени от жалбоподателя и той не е направил искане за допълнителна задача към същото вещо лице, или за експертиза, изготвена от друг/други експерти, поради което, административният съд основателно е възприел констатациите на вещото лице, изготвило приетото заключение като обективни и обосновани. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Изводите на съда са обосновани, те съответстват на обективната обстановка, установена от събраните по делото доказателства. Въз основа на тях, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд