Решение № 613 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6395/2007 г.

Решение № 613 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6395/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Б. А. Б. ЕГН ********** против въззивното решение на Софийски градски съд, Брачно отделение, I въззивен състав, постановено на 29.06.2007 г. по гр. д. № 420/2006 г., с което семейното жилище в гр. С., ж. к. "М", бл. 328, вх. 6, ет. 3, ап. 173, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения е предоставено за ползване на майката В. А. Б. и роденото от брака на страните на 4.04.1999 г. дете Е., като е б. А. Б. е осъден да освободи жилището веднага след влизане на решението в сила. С жалбата се поддържа, че при решаване на въпроса за семейното жилище въззивният съд е нарушил материалния закон и е постанови необосновано решение, тъй като не е съобразил вината за разстройството на брака, че жилището е закупено от двамата съпрузи по време на брака им, но съпругата не е взела участие в изплащане стойността на жилището (твърди, че жилището е изплатено лично от него със средства, дарени му от неговите родители), че и след завеждане на бракоразводното дело семейството живее заедно в семейното жилище, заедно се храни на една маса, заедно ходи на почивка, а жалбоподателят продължава да води детето на детска градина, поради което счита, че не е справедливо да бъде изваден от жилището. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да му бъде предоставена за ползване една от двете стаи на жилището. Ответникът по касация В. А. Б. лично и представлявана от процесуален представител адвокат Б е оспорила касационната жалба. За Д. Социално п. "М", София не е изразено становище по повод жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. След като е прекратил брака между страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за ползването на семейното жилище след развода, като е преценил, че семейното жилище (две стаи, кухня и сервизни помещения) следва да се ползва от съпругата и роденото от брака дете-момиче (род. 4.04.1999 г.), с оглед на което е постановил ответникът да напусне жилището. Постановяването на този резултат е основано на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК, съгласно която при допускане на развод съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от двамата съпрузи, когато не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства и е съобразено виновното поведение на ответника за разстройството на брака и преди всичко интересите на детето, а именно, че детето е необходимо да живее в нормална обстановка, което е наложително с оглед правилното му отглеждане и възпитание. При решаване на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяването на брака без правно значение е обстоятелството с чии средства е придобито жилището. Що се касае до изложеното с т. 3 от касационната жалба по правното си естество представлява твърдение на заинтересована от изхода на спора страна, заявено за първи път пред касационната инстанция, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Вярно е точно обратното. Въззивният съд е приложил материалния закон съобразно неговия действителен разум и с оглед особеностите на конкретния случай. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.