Решение № 10438 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба от Директор на Дирекция Социално подпомагане" - Разград, срещу решение 120 от 01.12.2023 г., постановено по административно дело 155, по описа на Административен съд - Разград за 2023 г. С обжалваното съдебно решение първостепенният съд е отхвърлено оспорването на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Разград, представлявана от Директор, против Заповед 78 от 10.08.2023 г. на Ръководителя на Социален комплекс "ДПЛСН и ДСП" при Община-Пирдоп, с която е отказано настаняване на лицето Д. Д. К. за ползване на социална услуга. В касационната жалба са развити оплаквания, че оспорваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Решаващият състав е основал своето решение на недоказани факти и обстоятелства, при обсъждане на действия на лицето, за които няма данни да е признато за виновно, но били несъвместми с дължимото поведение на лица, настанени в на Социален комплекс "ДПЛСН и ДСП" при Община-Пирдоп. Незаконосъобразно решаващият съд е приел, че в случая, изведеното правно основание по чл. 78, ал. 5, т. 2 от ЗСУ е приложимо, като профилът на специализираната услуга, предлагана в социалната институция е несъвместим с потребностите на настаненото лице. Не се споделят и изводите на съда, относно обсъжданото психиатричното състояние на лицето, тъй като по приложената медицинска документация няма документ, удостоверяващ лицето да е със психично заболяване. В случая медицинската документация се отнася за нестабилна, трудна, импулсивна личност, от поведението на която страдат най-вече близките, околните, но няма документирано психиатрично заболяване, което да налага извеждането на лицето от СК, поради което да се налага предоставянето на социална услуга в специализирана социално институция. Постановеното съдебно решение, с което е оставен в сила отказа за прием в социалната услуга за резидентна грижа се явявало неправилно и издадено в противоречие и при съществени нарушения на материалноправните разпоредби, което налагало неговата отмяна. Ответник по касационната жалба Управител на Социален комплекс ДПЛЛНС и ДСП към Община Пирдоп, оспорва касационната жалба в приложен към нея отговор. Искането е да се отхвърли касационната жалбата като неоснователна и да се остави в сила решение 120 от 01.12.2023г. постановено по адм. д. 155/2023Г. на Административен съд -Разград, като правилно и обосновано. Ответник по касационната жалба - Д. К. не взема отношение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. За да постанови обжалваното съдебно решение, състав на административния съд е изследвал всички ангажирани и надлежно събрани доказателства. Съдът е проявил необходимата процесуална активност за да обсъди доказателствата, подвеждайки ги към относимата правна норма, на основание на която е била издадена Заповед 78 от 10.08.2023 г. от Ръководителя на Социален комплекс ДПЛСН и ДСП - Община Пирдоп, с която е отказано настаняването на лицето Д. Д. К. в Дом за пълнолетни лица със [състояние] Община Пирдоп - гр. Пирдоп, съобразявайки изготвената в социалната услуга за резидентна грижа Индивидуална оценка на потребностите на лицето . Направен е подробен анализ на социалния и здравния статус на ответника К.. Безспорно е, че лицето частично отговаря на профил за настаняване в специализираната институция, предвид описаното [заболяване], което е гранично на състоянието на [заболяване]. Безспорно е, че ответникът не може да полага грижи сам за себе си, няма дом, където да пребивава и ползва друг вид социална услуга. Безспорно е също така, че ответникът има и [заболяване], което предизвиква проявата на агресия от негова страна към трети лица болни и лица от персонала на дома. Безспорно е, че в ДПЛСН преимуществено са настанени възрастни хора на над [възраст] възраст, някои от които са на легло и всички са с [заболяване], или липса на такова. В следствие на неадекватно за обстановката поведение повреждане на имущество на ДПЛСН, нанасяне на побой на възрастна пациентка, заплахи със саморазправа към персонала и социална изолация от провеждана групова терапия. Сочените поведенчески прояви са наложили образуването на административно производство за изготвяне на индивидуалната оценка на потребности за ответника К. от мултидисциплинарния екип. Спазени са всички правила и изисквания, относно реда за нейното изготвяне и съдържание, регламентирани в чл. 6, чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81, ал. 1 от ЗСУ, респ. чл. 25 и чл. 26 от ППЗСУ. По отношение състава на мултидисциплинарния екип, решаващият съдебен състав е приел, че отговаря на законовите изисквания по компетентността на членовете му, което се споделя като правилен извод. В процеса на работата на мултидисциплинарния екип по проучване на потребностите на ответника К. и за времето от временното му настаняване в социалната институция до изготвяне на индивидуална оценка на потребностите му по реда на чл. 6 от ЗСУ и чл. 25 - 27 от Правилника за прилагане на закона за социалните услуги, той предизвиква инциденти, което е принудило ръководството на ДПЛСН да търси съдействие от органи на МВР. Инцидентите в институцията, предизвикани от ответника правилно са ценени от решаващият съд, като такива, изразяващи се в нарушаване правилника за вътрешен ред, поведение грубо нарушаващо и обществения ред физически тормоз над инвалидизирани потребители на социалната услуга, както и повреждане на имущество на социалната институция. Психичното състояние на ответника, диагностицирано в предходен времеви период - [заболяване], съчетано с безкритичното му поведение и нарушаване на правила на съжителстване в ДПЛСН със значително по-възрастни потребители и нанасяне на побой върху някои от тях не се съвместява с възможностите за задоволяване на потребностите му в дома. Устройственият правилник за вътрешен ред на социалната институция не допуска на първо място нарушаването на правилата, което е системно поведение на ответника К., а на следващо нито персоналът, нито лицата със [заболяване], могат да се чувстват в безопасност от поведението му. До този извод е стигнал и първостепенния съд. Правното основание, на което е издадена оспорваната заповед е по прилагане възможността на доставчикът на социална услуга да откаже предоставянето й на К.. В случая, не е решаващо дали К. страда или не от [заболяване], за което да се прилага специфична социална услуга и лечение, а персоналното му поведение, изразено в незачитане правила за поведение в ДПЛСН и отношение към персонал и потребителите на социална услуга за лица със [заболяване]. Именно простъпки на ответника К. принуждават персонала и ръководството на Дома да търсят съдействие от органи по опазване на обществения ред и прокуратурата, за съдействие по предотвратяване на противоправните му действия. Предоставяната в ДПЛСН и ДСП община Пирдоп социална услуга е за задоволяване потребностите на лица, страдащи от [заболяване], което изисква спазването на правила, свързани със спецификата на здравословното състояние на потребителите. Всички потребители на социални услуги, в т.ч. и лицата настанени в специализирани институции, следва да спазват правилата и нормите за ползване на услуги, регламентирани в Правилника за вътрешния ред, разработен в социалната услуга. Спазването на тези разпоредби е отговорност на персонала на предоставящ услугата в конкретното място, като при системно неспазване на установените правила, доставчикът би могъл да прекрати едностранно договора за предоставяне на социални услуги. В тази връзка, неоснователно в касационната жалба се тълкува здравословното състояние на ответника К., относно [заболяване], което според касационния жалбоподател директор на ДСП Разград следвало да не се зачита като причина за отказ от предоставяне на социалната услуга. Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение и потвърдения с него административен акт за допуснати процесуални нарушения. Според касационен жалбоподател, липсвали данни и доказателства, свързани с всеки един от описаните инциденти - причини, породили и провокирали поведението на ответника К., както и неговата гледна точка и обяснения за случилото се, включително събрани доказателства за резултатите от извършените проверки по подадените сигнали. Напротив, снети са обяснения, които се преценяват като грубо нарушаване на вътрешните правила, както от пострадали от поведението му лица, така и от него, като той не отрича невъздържаността си по отношение на други потребители на социалната услуга и нанасянето на удари, а последното е представено безкритично. Правилни са изводите на административният съд, че в ДПЛСН и ДСП община Пирдоп социалните услуги са насочени и се предоставят на лица със [заболяване], а ответникът К. е лице със смесени потребности, касателно диагностицирано [заболяване], което дори да не е основно заболяване и/или да не е [заболяване] не се съвместява, т.е. не може да е в услугата, която се предоставя на място. Водеща за прилагането на отказа е проведената процедура по изготвяне ИОП на ответника, от което е направен правилния извод, че незачитането на правилата за поведение, опасностите от физическа разправа с потребители на услугите в дома и персонала са причина да се приеме, че на място не може да се удовлетворят потребностите на ответника. Очевидно е, че следствие от агресивното поведение на ответника е искането на съдействие от органи на полицията, тъй като в институцията няма персонал и условия за ответна реакция. Правилни са правните изводи на първостепенния съд, че в конкретиката на проявите на ответника К., при доказана невъзможност да му бъде оказана психиатрична и психологична подкрепа, както и отсъствие на обучен персонал, който да не допуска прояви на агресия в ДПЛСН и ДСП община Пирдоп, потребностите му не могат да бъдат задоволени в този дом. Съчетаването на страданията на ответника сетивни и психични, като последните са с поведенчески прояви, несъвместими за специализираните услуги, предоставяни от институцията налагат да се откаже предоставянето на услуга. Условието, въведено с приложената правна норма по чл. 78, ал. 5, т. 2 от ЗСУ предполага обективно в социалната институция да не могат да бъдат предоставени услуги, от които ответникът К. има необходимост и те да бъдат задоволени по начин, от което да не се засяга обема услуги, които могат да бъдат предоставени. Изпълнени са законовите изисквания, както е посочил първостепенния съд извършена ИОП, съобразена с личностните характеристики на ответника и общото му здравословно състояние, включително и сетивното нарушение. Както се посочи, в ДПЛСН и ДСП община Пирдоп няма и не следва да има персонал, който да бъде ангажиран с оказване на въздействие върху пълнолетни лица, които са с [състояние] поведение и извършват противоправни действия, с които нарушават неприкосновеността на настанените потребители на социалните услуги, за които е специализиран дома. Установени са с безспорни доказателства поведенческите отклонения на ответника, срещу които администрацията на дома не може да реагира съответно по обективни причини. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение,