Решение № 3189 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2008 г.

ВАСV отделение10.03.2009 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

Отменя заповед № РД-15-556/26.06.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с Георги Генадиев Тошев от гр. София. Оставя без разглеждане жалбата на Георги Генадиев Тошев против заповед № РД-09-369/17.06.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е наредено на главния секретар на Министерството на земеделието и храните да изработи, утвърди и връчи нови длъжностни характеристики. Прекратява производството по адм. д. № 9631/2008 г. по описа на ВАС в тази част. Осъжда Министерство на земеделието и храните да заплати на Георги Генадиев Тошев сумата 250 (двеста и петдесет лева), представляващи разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, а в частта с характер на определение в 7-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 3189 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Генадиев Тошев от гр. София срещу заповед № РД-15-556/26.06.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, заемащ длъжност "главен директор" в Главна дирекция "Земеделие и гори" в Министерство на земеделието и храните с придобит ранг II старши и срещу заповед № РД-09-369/17.06.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е наредено на главния секретар на Министерството на земеделието и храните да изработи, утвърди и връчи нови длъжностни характеристики за определени в заповедта длъжности в администрацията, между които и за "главен директор" на Главна дирекция "Земеделие и гори". С твърдения за незаконосъобразност на оспорените заповеди се иска отмяната им. Ответникът-министърът на земеделието и храните представляван от юрк. Влаевска оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Със заповед № РД-15-1813/14.07.2006 г. за изменение на заповед № РД-15-1498/21.06.2000 г. на основание чл. 82 от ЗДСл във връзка с ПМС 125/2006 г., заповед № РД-09-624/2006 г. и заповед № РД-09-170/2006 г. на министъра на земеделието и горите Георги Генадиев Тошев е преназначен от длъжност "главен директор" на Главна дирекция "Структурна политика" с ранг II старши на длъжност "главен директор" на Главна дирекция "Земеделие и гори" с ранг II старши. Съгласно одобрена длъжностна характеристика на изпълняваната от Тошев длъжност от 14.07.2006 г., изискванията за нейното заемане са: образователна степен - магистър; професионална област - икономика, аграрна икономика, право. Жалбоподателят има висше икономическо образование и магистърска степен по специалността "Икономика на труда". С измененията в Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните (Загл. изм. ДВ, бр. 62 от 2007 г., бр. 45 от 2008 г.), приет с ПМС № 125 от 2.06.2006 г., в редакция от 13.05.2008 г., са извършени структурни промени в министерството, които обаче не засягат Главна дирекция "Земеделие и гори", структурирана в специализираната администрация на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Позовавайки се на промените в Устройствения правилник, министърът нарежда на главния секретар да изготви нови длъжностни характеристики, включващи и длъжността "главен директор" на Дирекция "Земеделие и гори". В новата длъжностна характеристика, касаеща жалбоподателя е изключена професионалната област - икономика и аграрна икономика, като е включена геодезия, картография и фотограметрия. Мотивиран от заложените в новата длъжностна характеристика образователни и квалификационни изисквания, органът по назначаване приема, че държавният служител с икономическо образование и придобита специалност "Икономика на труда" не отговаря на нововъведените изисквания на длъжностната характеристика, и липсата на професионална квалификация рефлектира върху качеството на изпълнение на служебните му задължения, и издава заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Върховният административен съд намира, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. чиито текст регламентира, че органът по назначаването може да прекрати правоотношението без предизвестие при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. Касае се за бланкетна правна норма, поради което органът по назначаването приема, че липсата на необходимото образование съгласно длъжностната характеристика на заеманата от Тошев длъжност, обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичащи от тази служба. Основните изисквания към всяка длъжност в администрацията, каквато е и конкретната, упражнявана в администрацията на министерство на земеделието и храните, се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността намират израз в "длъжностното разписание", съобразно Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 47 от 1.03.2004 г. и Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА, обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.). С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания (чл. 14, ал. 3 от ЗА). Следователно длъжностната характеристика следва да е съобразена с установеното в длъжностното разписание, като предполага само подробно описание на функциите, задачите и задълженията, присъщи на длъжностите, каквито са изброени в длъжностното разписание, т. е. в нея могат само да бъдат възпроизведени нормативноустановените изисквания, както и да залегнат специфични такива за конкретната длъжност, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това обективно се налага в интерес на оптималното функциониране на администрацията. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2 от НПЕКДА (Приета с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.), която съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и указва съдържанието на длъжностната характеристика. В хипотезата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на това правно основание следва да са налице следните предпоставки: 1). Да е създадена нова фактическа обстановка; 2). Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3). Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случай въведените с новата длъжностна характеристика от 23.06.2008 г. специфични изисквания за длъжността "главен директор" на Дирекция "Земеделие и гори", отнасящи се до включване на професионална област-картография, геодезия и фотограметрия в МЗХ е не извън, а по волята на административния орган, т. е. по негово изрично волеизявление, обективирано в утвърдената длъжностна характеристика. Едновременно с това обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да се дължи на причини и извън волята на държавния служител. Ето защо не представлява такава невъзможност липсата на знания или умения, въведени като нужни за длъжността след назначаването му, след като с придобитите по притежаваната специалност той изпълнява тази служба до прекратяването и. Не е доказано и обстоятелството, изтъкнато в докладната записка на главния секретар на МЗХ, че държавният служител не притежава разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна-ниво "секретно". По делото не са представени доказателства, че притежаваното от служителя разрешение е отнето или прекратено по реда на глава V от Закона за защита на класифицираната информация. По изложените съображения ВАС намира, че не са налице кумулативните изисквания за да се приеме, че съществува обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Георги Тошев - липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и която да води до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на задълженията, заложени за изпълнение на процесната длъжност. Промяната на изискванията за заемане на длъжността на държавен служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само от нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С жалбата Георги Тошев оспорва и заповед № РД-09-369/17.06.2006 г. на министъра на земеделието и храните с доводи за нищожността и поради некомпетентност на административния орган. С цитирания административен акт министърът нарежда на главния секретар на МЗХ да изработи, утвърди и връчи нови длъжностни характеристики за определените в заповедта длъжности. Така постановеният акт не подлежи на съдебен контрол. Той няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, поради което жалбата в тази част като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Предвид изхода на съдебноадминистративния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 250 лв. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение